Кога, ако не през януари, да говорим за “Зимна песен” от С. Джей-Джоунс – приказна като снежен пейзаж, фина и красива като снежинка, но също мрачна, загадъчна и опасна като студа навън. Ето и моето ревю за книгата.
“Зимна песен”:
- Автор: С. Джей-Джоунс
- Жанр: Фентъзи
- Страници: 416
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: Емас
18-годишната Елизабет, или както всички я наричат – Лизл, е талантлива музикантка, отгледана от баба си с легендите за Ерлкьониг – Краля на гоблините, който живее на долната земя. Колкото повече пораства Елизабет, толкова повече отговорности трябва да поема – да помага на семейството си за странноприемницата, да наглежда кокетната си сестра Кете, да свири заедно с брат си Йосеф, за да му помогне да стартира като музикант. А нейните мечти и нейните спомени за едно чаровно момче, което е разбирало нея и музиката й, остават в миналото. Докато не идва поредната зима, в която Кралят на гоблините трябва да си вземе жена от горната земя. И той вече си е избрал коя…
Знаете, че съм по-плаха към фентъзи жанра главно защото се притеснявам, че няма да мога да се пренеса в описания свят поради липса на достатъчно богато въображение. Но когато става дума за приказки, тогава не мога да устоя. Предполагам, че подсъзнателно възприемам приказните истории като възможност да се върнa към детството, но вече извличайки поуките като порасналa. Магията и вълшебството на “Зимна песен” се долавят още като погледнеш корицата, но пак там се загатва, че историята ще е нова, различна, по-загадъчна и може би малко мрачна.
Какъв е смисълът да тичаш, ако не си на правилния път.”
Това, което ме впечатли най-силно в книгата, е именно контрастът между красивото и грозното, между светлината и мрака. Авторката има много изразителен, бих казала лиричен стил на писане, който подобно на песен те омагьосва и унася, но в същото време успява да отключи сетивата ти, така че да усещаш всичко, за което Елизабет говори, когато преминава между горната и долната земя. Голяма роля в случая изпълнява музиката, която подобно на универсален език, успява да сближи двама непознати, да разбие стената между две самотни души, които се търсят, да прескочи граници, които физически не могат да бъдат преодолени.
Врабчето е красиво само по себе си…Не се напъвай да ставаш паун, Лизл. Приеми и обичай същността си на врабче.”
В основата на приказката стои, разбира се, любовта. Но тук не става дума за красивата принцеса, която среща чаровния принц и двамата заживели щастливо. “Зимна песен” ни запознава с Елизабет – талантлива, упорита, смела, тя е готова да пожертва собственото си щастие в името на своите близки. Тя не е родена, за да се усмихва чаровно и да стои тихо в ъгъла. В нея гори огън, който може да разтопи леденото сърце на Ерлкьониг. Кралят на гоблините трябваше да е мрачен, отблъскващ, студен, но всъщност неговата загадъчност и моментите на нежност и на слабост, в които си личеше копнежа по живот, който не може да има, подчертаваха красотата му. Любовта между Елизабет и Кралят на гоблините е меко казано сложна, но тя също е страстна, жертвоготовна и вдъхновяваща, така че именно от нея извират най-чувствените и поетични звуци, които формират тяхната любовна песен.
Целувката е по-сладка от греха и по-силна от изкушението. Аз не съм нежна, не съм и внимателна. Груба съм и невъздържана – дива.”
Макар и по-завоалирано, “Зимна песен” повдигаше и други философски теми – за егоизма и колко струва той на близките ни, за семейството и обичта, с която те даряват то, за саможертвата, на която човек е способен в името на любимите хора. Но може би най-много ми хареса идеята, че истински оценяваме живота, който имаме, чак когато сме изправени пред опасността да го изгубим.
Красотата на духа струва много повече от физическата красота.”
Поетична, приказна, различна – така бих описала “Зимна песен” от С. Джей-Джоунс. Съжалявам само за едно – че финалът остана отворен и сега трябва да чакам продължението, а никак не съм от търпеливите. Особено когато става дума за хубави книги.
