“Без Мерит” – Колийн Хувър

Близо година Колийн Хувър не беше издавала своя книга, затова беше ясно, че нарушеното й мълчание е с цел да каже нещо важно и да изпрати някакво силно послание към читателите си. И тя го прави – в “Без Мерит”, с помощта на неповторимия си талант и умение да разказва истории, както никой друг.

“Без Мерит”:

• Автор: Колийн Хувър
• Жанр: New Adult, Contemporary
• Страници: 276
• Година: 2017
• Гледни точки: 1
• Издателство: Ибис

Трудно ми е да разкажа за какво става въпрос в “Без Мерит”, без да разкривам важни подробности и да ви развалям удоволствието от четенето, но ще се постарая.

Запознайте се с Мерит Вос – 17-годишно момиче, което живее близо до много малък град в щата Тексас и което колекционира чужди трофеи, статуетки и награди. Докато разглежда за следващата си находка в антикварен магазин, тя се запознава със Сейгън, с когото веднага си допадат, но по-късно Мерит научава, че той е абсолютно забранен за нея и се превръща в още една тайна, която тя трябва да крие. Отвън семейството на Мерит изглежда абсолютно нормално, но когато повдигнеш един по един пластовете, откриваш множество неизречени истини. Когато Сейгън се нанася да живее в дома на Мерит, обстановката става още по-напрегната и Мерит се отказва от илюзията за перфектното семейство – време е тайните да излязат наяве. Животът на всички придобива нов смисъл, а сред целия хаос се заражда и една любов. Защото никога не е късно да започнеш отначало!

Много автори твърдят, че гледат на своите книги като на свои деца и затова не могат да изберат любимо заглавие – защото всяко е различно и специално по собствен начин. “Без Мерит” със сигурност е по-необичайна и отличаваща се история от останалите в колекцията на Колийн Хувър, с по-различен замисъл, но подобно на предишните й книги също има важно послание и въздейства на читателя.

If silence were a river, your tongue would be the boat.”

Много проблеми и теми са събрани в тези 276 страници. Депресията – неканена гостенка, която обърква дните, променя светогледи, неусетно изсмуква желанието за живот и като паразит се храни и расте на гърба на своята жертва, като в същото време я инжектира с отрови като себеомраза, гняв и накрая безразличие. Това е болест, която е често пренебрегвана, игнорирана или дори оправдавана с нелепи обяснения, но оставена без надзор, тя придобива други параметри и може да погълне човек. Мерит е на една крачка от това да попадне в прегръдките на депресията, но хората, които я обичат и се интересуват от нея, успяват да й припомнят защо животът има смисъл и защо не трябва да отказва помощ, когато й се подава ръка.

Лъжи, маскирани като тайни и добри намерения, са оплели членовете на семейство Вос, но истината винаги намира начин да бъде чута. В случая Мерит е нейният глас – тя намира сили да каже всичко онова, което другите премълчават и крият. Лесно ли обаче се прощават чуждите грешки, може ли наистина всичко да е въпрос на перспектива, на гледна точка, и това, което за един изглежда ужасно, всъщност да има своето логично обяснение?

Not every mistake deserves a consequence. Sometimes the only thing it deserves is forgiveness.”

По много деликатен и интересен начин е коментирана темата за Сирия, имигрантите и живота им отвъд граница. Бащата на Сейгън е сириец и отличен хирург, който предусеща негативните промени в страната си и затова изпраща по-големия си син в Америка, откъдето е майка му, с идеята семейството да се събере отново, след като тя роди дъщеричката им. Плановете обаче се объркват и вече 7 години Сейгън очаква да чуе някакви новини за своите родители. Произходът, расата, религията, езикът – не те раждат злодеите в днешно време. Предразсъдъците са оръжие, което отвлича вниманието от истински виновните, и като всяко оръжие нанасят само поражения в обществото. От друга страна, личната история на Сейгън беше използвана като пример за това, че всеки човек има своя драма. Това, което е стрес за едни, за други е ежедневие. Именно проблемите на Сейгън помогнаха на Мерит да различи щастие от нещастие.,

Don’t make your presence known. Make your absence felt.”

Говорейки за Мерит, тя е една наистина необичайна героиня с редица странности в най-добрия смисъл на думата. Много ми хареса идеята й да добавя по един трофей в колекцията си всеки път, когато животът й поднесе някакво предизвикателство или когато съдбата се опита да я спъне. Хареса ми също, че няма филтър на устата и казва каквото мисли, но в същото време запазва лоялността си към близките, като не разкрива тайните им. И за да не я превръща в героиня или мъченица, Колийн Хувър оставя Мерит просто човек, като не скрива нейните лични прегрешения и недостатъци, а това я прави още по-любопитен и симпатичен образ. Нейният личен катарзис води и до тотална промяна във всеки от семейството й, което само по себе си показва колко значима е тя за тях и как вместо отчаяно да си мисли какво би било “без Мерит”, винаги да гледа положително от позицията как е “с Мерит”.

Няма да ви лъжа, “Без Мерит” не беше точно това, което очаквах от Колийн, но това не означава, че не харесах книгата. От една страна, разликата е може би в това, че сюжетът е по-тежък, от друга – че тук емоцията отстъпваше пред по-философски теми и размисли. Така или иначе “Без Мерит” е книга, която си заслужава вниманието, защото също като другите книги на Колийн Хувър, и тази оставя следа!