Да тръгнеш по стъпки на един от най-популярните съвременни писатели, който по случайност ти е брат, и да не останеш в неговата сянка е трудна задача, но пък Ханк Грийн се справя успешно с нея. “Абсолютно забележителна история” е всичко друго, но не и незабележима, затова заслужено си получава ревю в блога.
“Абсолютно забележителна история”:
- Автор: Ханк Грийн
- Жанр: Съвременна проза, Тийн
- Страници: 368
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: Анишър (Егмонт)
Ейприл Мей е 23-годишна жена, чийто живот по нищо не може да се определи като изключителен или различен от този на много други млади хора. Докато един ден Ейприл Мей не забелязва първа странна и доста впечатляваща по размерите си фигура на робот в Манхатън. Тя и нейният най-добър приятел Анди решават да отразят в You Tube находката й, без да знаят, че на другата сутрин светът ще е полудял по видеото им. Оказва се, че по целия свят са се появили подобни скулптури. От този момент нататък всичко се променя и Анди и Ейприл Мей са на гребена на вълната на славата. Но могат ли да овладеят популярността си и какви са всъщност тези роботи?
По ирония на съдбата започвам ревюто си на “Абсолютно забележителна история” от Ханк Грийн, докато слушам “Don’t Stop Me Now” на Queen – ще разберете защо го отбелязвам, когато прочетете книга. А това със сигурност трябва да го направите, защото Ханк Грийн поднася по изключително оригинален и необикновен начин история, отразяваща красноречива картина на съвременния свят, потопен от вълната на социалните мрежи и виртуалната слава.
Радвам се, че започнах да чета “Абсолютно забележителна история” на сляпо – не бях запозната много със сюжета й и по-добре, защото едва ли щях да подхвана книгата, ако бях засякла думи като “извънземни” и “научна фантастика”, които няма да ви лъжа, но наистина са свързани с нашата героиня Ейприл Мей. Но романът на Ханк Грийн е много повече от още една книга, която да ни говори за роботи, първи контакт и промените в човешката цивилизация. Всъщност фокусира по-голяма част от вниманието си върху теми, свързани изцяло с действителността, която познаваме днес и сега, и едва ли би могла да е по-реалистична и актуална от това.
Какво всъщност е реалността, освен неща, които хората виждат и усещат по един и същи начин? В този смисъл Съня беше много, много реален”
Чрез историята на Ейприл Мей авторът коментира темата за двете страни на интернет славата – трибуна, от която можеш да защитаваш убежденията си и да се бориш да промениш света, но и оръжие, което внезапно може да се обърне срещу теб и да те унищожи. Все по-често хората във виртуалното пространство се борят за внимание и измерват успехите си в лайкове и споделяния – самата аз знам колко е трудно да спечелиш доверието на онлайн потребителите. Някои като главната ни героиня имат късмет и тълпата ги заобичва, превръща ги в кумири, в онлайн гурута, които трябва да имат отговор по всички актуални въпроси и да са на разположение 24/7 на своята публика, ако искат да се ползват с привилегиите на нейната любов. Но колкото повече те засмуква славата, толкова повече личността отстъпва на заден план, а на преден излиза сензацията и маркетинговата стратегия.
Ето нещо интересно за внезапния успех: знаеш, че се е случил, виждаш числата и договорите, но всъщност нямаш налични пари”
Ханк Грийн вплита въпроса за лидерите на мнение. Да, умишлено използвам това понятие, а не любимото напоследък “инфлуенсъри”, най-малкото защото са различни като тежест. Самата Ейприл Мей се самоопределяше за лидер на групата, която заставаше зад нейната позиция. Популярността идва с много отговорности – фактът, че хората обръщат внимание на думите ти и те оценяват, означава, че трябва да подхождаш сериозно към идеалите, които изповядваш. Но славата е хлъзгав терен и лесно може да се подхлъзнеш. Ейприл Мей беше противоречив образ – от една страна, бореше се хората да бъдат по-отворени и толерантни, да не подхождат винаги с предубеждение към непознатото, но от друга, понякога беше самовлюбена и твърде самоуверена – две черти, които замъгляваха преценката й. Някои от вас ще я харесат, други не – но не е ли така с всяка знаменитост?
Само защото някой има власт над теб, това не значи, че ще я използва, за да ти навреди. Хората, които вярват в обратното, най-често са:
1. Хора, станали жертва на точно такова поведение, или…
2. Хора, които, ако се сдобият с власт, ще я използват, за да навредят на другите”
И за финал да спомена, че Ханк Грийн бегло засегна и един интересен въпрос – наистина ли сме толкова пренаситени с разнообразна информация и впечатляващи постижения, че сме претръпнали към “забележителното” в живота? Можем ли наистина да го подминем или ни трябва някой като Ейприл Мей, който да ни привлече вниманието към него? Заради тези и много други наболели проблеми, “Абсолютно забележителна история” абсолютно трябва да се прочете.
