Всеки знае, че Димитър Бербатов е по-затворена личност и стриктно контролира достъпа на медии и фенове до неговия свят. Затова още когато сподели в пост в социалните мрежи, че работи върху своя книга, така да се каже, имахме новина. “По моя начин” вече е факт и печели любовта на неговите почитатели както само Бербатов може да го направи.
“По моя начин”:
- Автор: Димитър Бербатов
- Жанр: Биография
- Страници: 488
- Година на издаване: 2018
- Гледна точка: 1
- Издателство: Сиела
Докато расте, всяко момиче си има своите идоли, които естествено си предават щафетата през различните етапи, през които то преминава. Аз не бях изключение и тези, които ме познават най-добре, могат да потвърдят за колекцията ми с изрезки от вестници на статии и интервюта с Димитър Бербатов. Дори имах подарък чаша с негови снимки, от която разбира се не се пиеше, защото беше свещена (докато един ден котката ми не я счупи). Нямах никакво съмнение, че искам да прочета автобиографията му – за човек, който толкова ревностно пази личния си живот и който винаги успява да изглежда сдържан и контролиран пред медии и фенове, сигурно е голяма стъпка да разкрие всичко трупано през годините върху страниците на книга.
“По моя начин” ни показва Димитър Бербатов и в позната, и в непозната светлина. От една страна, отново виждаме неговата отдаденост и амбиция, професионализма му, с който подхожда към всичко, с което се захване. Беше ми интересно да науча за детските му години, защото още от тогава си личи неговата целеустременост и желанието му да успее. Независимо в какви бели се е забърквал, а те за моя изненада са били не малко, фокусът върху топката, върху любимата игра и мечтаната кариера никога не се е губил. Хареса ми, че в книгата си е обърнал внимание на всеки от близките му, отчитайки техния принос за формирането на личността, която познаваме днес.
Винаги има приятели, които пробват да те подхлъзнат, но аз винаги съм знаел кога какво може и кога не.”
От друга страна, Бербатов ни дава възможност да видим един по-различен негов образ – по-емоционален, по-открит и далеч не толкова сдържан. Проследявайки неговото развитие и постиженията му, получаваме отговор на въпроса “какво ли е изпитвал в онези моменти, когато”…когато е започнал да играе в ЦСКА (период на фокус и самодисциплина с някое друго изключение за цвят); когато е заминал да играе за Леверкузен (адаптацията към новата среда и порядките там); когато отива в Английската висша лига и по-късно сбъдва мечтата си да играе в любимия си отбор (какво е чувството да си рамо до рамо с титани във футбола, които са били твои кумири).
“По моя начин” е автобиография на един голям спортист, затова не е чудно, че подробности около еволюцията му като футболист и детайлите в играта присъстват толкова активно в книгата. Между редовете й аз обаче откривах онова лице на Димитър Бербатов, за което исках да науча повече – за човека извън терена. Харесваше ми да чета житейските уроци, които е научил с годините (за лицемерието, завистта, но също за търпението, за приятелствата), за моментите му на слабост, които са били споделяни с най-близките, за любовта му към хубавата Елена, която спечелва сърцето му, но безспорно най-любима ми беше частта за бащинството.
Направи ми впечатление, че самият Димитър Бербатов е доста самокритичен и макар да има самочувствието на една успяла личност, отлично познава и недостатъците си. И за разлика от много други известни българи, Бербатов осъзнава, че към славата трябва да се подхожда отговорно, защото в нечии детски очи ти си пример за подражание.
“По моя начин” от Димитър Бербатов е книга, която зарежда с хъс и амбиция. Доказателство, че мечтите стават реалност, ако работиш здраво, упорит си и не се отказваш. И макар на теория историята да приключва на страница 452, всъщност тя пише своето продължение в сърцата на онези, които Бербатов е успял да зарази със своята борбеност и решителност. По неговия начин.
