“Тяло под роклята” от Галин Никифоров е книга, която провокира вниманието и не ти дава да отместваш поглед от нея. От нестандартната и необичайна корица до загадъчното резюме на гърба й, мистерията около това какво се крие между страниците й, я прави една от най-обсъжданите истории, публикувани напоследък. Ето, че и аз стигнах до нея.
“Тяло под роклята”:
- Автор: Галин Никифоров
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 244
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: Сиела
Борис и Бориса са близнаци, които остават сираци като деца. Светът им рухва, когато са изпратени да живеят при леля си в дом за възрастни. Въпреки силната връзка между двамата, съдбата им предопределя различни пътища и именно там се раждат най-мрачните тайни на Борис. Години по-късно той работи като фризьор, но се подготвя за голяма промяна в живота си, а причината – сестра му, с която не са се виждали от години, лежи в безсъзнание в болница, а дъщеря й Ева, която е аутист, е оставена на грижите на медицинския персонал. Дошло е време Борис да се откаже от досегашното си Аз, което го е отблъсквало и плашило, за да приеме новата си роля и да се превърне в човека, който винаги е искал да бъде.
Уж все казвам, че рядко посягам към съвременни български автори, а напоследък като че ли все изскача по някой, който ме предизвиква и успява да ме изненада (в по-голямата част от случаите приятно). Не съм имала удоволствието да прочета други романи от Галин Никифоров, но “Тяло под роклята” трудно може да остане незабелязана, а и не е редно. Още не съм сигурна, че това беше моята книга – за моя вкус беше една идея по-мрачна, по-драматична и дори може би по-философска, емоцията ми беше по-сурова. Просто беше повече! Сигурна съм обаче, че трябва да говорим за нея, защото я намирам за (р)еволюционно явление в българската литература, и да – като ми казваха, че такава книга не съм чела, имаха право.
Галин Никифоров е отличен писател, в това не бива да се съмнявате – още като започнах книгата, имах усещането, че някъде като че ли ще се разминем с нея или ще се разделим като добри приятели, и въпреки всичко не можех да спра да чета. От структурата на романа, през комплексния главен герой до силата на посланията и идеите, които тази книга въплъщава – всеки детайл в нея е изпипан! Емоцията беше предавана не толкова чрез думи, колкото чрез внушение и чрез усещания, затова четенето на “Тяло под роклята” е много лично преживяване, вкарва те в интимния свят на един напълно непознат, разголил душата си човек, какъвто е Борис.
Не знаех какво да очаквам от историята – имайки предвид, че е много нестандартна и дори бих казала леко скандална за нашите ширини, сюжетът повдигаше твърде много въпроси, чиито отговори исках да науча. Впечатли ме обаче посланието – да не съдиш, без да знаеш всичко; да не сочиш с пръст този, който си отказал да изслушаш; да заключиш предразсъдъците си в клетка и да отвориш съзнанието си за това, което обществото и нормите отхвърлят, но човешкото сърце е готово да приеме.
За връзката между брат и сестра; за аутизма като състояние, за което хората избягват да говорят, защото не разбират; за силата на жената и способността да извира от дълбините на човешката душа; за маските и фалша, зад които хората крият своите най-мрачни тайни – това са само част от темите, които Галин Никифоров е включил в романа си. Цялата история определено е пропита с тъга и носи полъха на меланхолията, но на мен ми беше най-тежко да чета за ранните години на Борис, когато е бил ограбен от детството си и пуснат в дълбокото море от задължения и ограничения на възрастните, без да има кой да го научи да плува.
Да, “Тяло под роклята” от Галин Никифоров не е книга за всеки – тя е за тези, които знаят, че границите между редно и нередно, правилно и грешно понякога не могат да бъдат дефинирани. И макар сюжетът да е малко по-особен, високият стил на автора и смелостта му заслужават адмирации.
