Вече съм ви споменавала за “Нещо във водата” от Катрин Стедман, тъй като беше едно от заглавията, които литературният клуб на Рийз Уидърспун беше избрал за лятото. След като разбрах, че книгата може да бъде намерена и на български, реших да ви споделя малко повече за нея.
“Нещо във водата”:
- Автор: Катрин Стедман
- Жанр: Трилър
- Страници: 368
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки:
- Издателство: Обсидиан
“Нещо във водата” ни среща с Ерин, която снима документални филми и е на крачка от успеха благодарение на новия си проект, за който ще интервюира трима затворници и ще следи тяхната адаптация, след като излязат на свобода. Половинката й Марк доскоро също е бил с отлична кариера – работи като инвестиционен банкер, но внезапни промени го оставят без работа и в един момент двойката се оказва пред сериозна финансова криза. А точно им предстои сватба и меден месец. Ерин и Марк се отказват от пищно тържество, но меденият месец на Бора Бора остава, въпреки че притеснението вече е започнало да ги стиска за гушата и парите в банковите им сметки намаляват скоростно. На острова обаче се случва нещо, което ще промени изцяло брака им или може би дори живота им…
“Нещо във водата”от Катрин Стедман отново е от онези книги, за които искам да ви разкажа, но трябва да съм внимателна да не издам някаква подробност, защото тя може да се окаже ключова и да ви развали удоволствието от четенето. Жанрово определям романа като трилър, но го слагам в по-леката категория – тоест напрежение и мистерия не липсват, но историята успява да ти влезе под кожата и с коментираните теми и проблеми, с динамиката на действието, със стила на писане на авторката, с по-дълбокия психологизъм на героите.
“Питали ли сте се колко време отнема изкопаването на един гроб? Ще ви кажа – цяла вечност. Каквото и да предполагате, удвоете го.”
Книгата започва ударно и те грабва още с първото изречение, буквално. След това ти дава възможност да поемеш глътка въздух, докато опознаеш главните герои – Ерин и Марк. После постепенно започва да натрупва емоцията, да те оплита в мрежа от тайни, лъжи, страхове, така че напрежението да прерасне в параноя и да се заразиш с онова усещане, че някой постоянно те следи и те гледа, чакайки търпеливо да допуснеш грешка, за да атакува. А всъщност основният въпрос, който “Нещо във водата” задава, е можеш ли да градиш щастие върху лъжи и чуждо нещастие? Припомня ни, че всяко решение има последици, всеки избор влияе на посоката, в която сме избрали да вървим.
…Напоследък животът ми беше изпълнен предимно с край – с край и чакане. Още преди затвора: чакаш почивните дни, по-подходящ момент, следващата година, все нещо чакаш. Вече дори не знам какво съм чакала. Сега обаче ми предстои ново начало и не се налага да чакам повече. Приключих с това, започвам да живея.”
На по-заден план авторката коментира въпроса с адаптацията на затворниците към живота на свобода, след като напуснат затвора, като обръща внимание на обстоятелствата, които са вкарали някои от тях зад решетките и кара читателят да се замисли колко от истинските злодеи са на свобода и колко от осъдените са там заради грешна преценка или момент на слабост. Връзката между Ерин и работата й със затворниците слагаше още една голяма въпросителна, когато сюжетът се заплете и се търсеше кой е другият играч в играта на котка и мишка с влюбената двойка.
Не можеш да спасиш всички. Понякога е достатъчно да спасиш себе си.”
Ерин и Макс бяха интересна двойка, която още в началото ти става симпатична, защото е сравнително правдоподобно изградена, а и дори поотделно образите те заинтригуват. Ерин беше талантлива, изобретателна и по-емоционална, а Марк беше стратегът във връзката им, който обичаше да пресмята всичко. Но финансовите затруднения са спънка в щастливия брачен живот на много влюбени двойки, така че Катрин Стедман ни припомня, че и в най-перфектната връзка могат да се появят пукнатини. Що се отнася до финала, бих казала, че донякъде ме изненада и дори шокира, затова определено мисля, че историята си е свършила работата.
За съжаление не мога да ви издам повече, защото това означава да ви разкажа половината книга, а е толкова по-интересно и вълнуващо, докато я четете. Накратко, ако си търсите роман, който да ви накара да настръхнете, но все пак като го затворите, да не сънувате кошмари в продължение на дни, тогава “Нещо във водата” е вашият трилър на месеца.
