“Хотел Захер” от Родика Дьонерт ми беше попаднало като заглавие още когато разглеждах класациите с очаквани книги през втората половина на 2018г. Положителните коментари, които срещнах, и фактът, че е кръстена на мой много любим десерт, ме накараха да посегна към книгата веднага щом се появи и на български.
“Хотел Захер”:
- Автор: Родика Дьонерт
- Жанр: Исторически
- Страници: 352
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: множество
- Издателство: Емас
В края на 19-ти век хотел “Захер” вече е едно от най-елитните и посещавани места във Виена, а неговата собственичка Ана се труди усърдно, за да задържи тази репутация. Дори това да означава да си затваря очите, когато вижда нечий съпруг с грешната съпруга до себе си, или когато трябва да отпуска “кредити” на мъже, които след години ще й се отплатят не само с пари, но и с признание. Под покрива на независимата и борбена Ана срещаме също тихата, но находчива Марта, изисканата и много потайна Констанце, лоялната Флора, смелата Мари и, разбира се, мъжете до тях, чиито характери се огъват и пречупват пред силата на техните жени.
Оказа се, че съм подценила “Хотел Захер”, защото книгата беше доста по-сериозна и трудна за четене, отколкото първоначално предполагах (казвам го в хубавия смисъл на думата). Историята включваше разнообразни и комплексни персонажи, интересен и многопластов сюжет и разсъждаваше ту философски, ту прагматично върху теми, свързани с взаимоотношенията между хората – брачни, приятелски, любовни, семейни. Романът беше изтъкан от финия аристократизъм на Виена, носеше романтичния дух на австро-унгарската столица, но и полъха на промените, които са били неизбежни за времето си.
Човек винаги проявява най-голям интерес към неизвестното”
Няма да ви лъжа,”Хотел Захер” със сигурност не е сред най-динамичните книги, които съм чела, но все пак историята остави в мен един характерен, сладък вкус, подобно на любимия ми десерт, на който е кръстена. Романът е разделен на три части, като първата може би ще ви се стори най-объркваща, докато се запознаете с образите и отсеете водещите от второстепенните. Втора и трета част бяха значително по-енергични, но и по-драматични, тъй като изобилстваха от сложни дилеми, които героите трябваше да разрешават.
Любовта поклати тъжно глава. Сред хората беше разпространена илюзията, че любовта им умира. Всъщност можеше да умре само представата им за любовта.”
Основната идея, която според мен беше заложена в книгата, се състоеше в извода, че често хората имат способността сами и излишно да си усложняват живота и да бягат от собственото си щастие. Аз обаче бях по-впечатлена от факта, че авторката се беше фокусирала върху промените, свързани с ролята на жената в края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато моделът да бъде смирена и ограничена в задълженията си на майка и съпруга отстъпва и рухва. Силна, упорита, страстна, амбициозна, смела – такава е жената на новото време, която не иска да се крие зад името и титлата на съпруга си.
-Защо ни изостави Бог? – изстена Любовта пред лицето на опустошението. А Смъртта, която сега я срещаше много по-често, отколкото в мирно време, отвърна:
– Човекът се изостави сам. Той е собственият си убиец. Аз съм просто Смъртта.
Любовта и Смъртта работеха ръка за ръка, често върху един и същ човек. Бързите сватби и бързите годежи бяха ежедневие.”
Имаше много детайли в книгата, които ми харесаха и в крайна сметка ме спечелиха като читател. На първо място, изключително много ми допадаха фрагментите, в които разказвачи бяха Смъртта и Любовта – предлагаха уникална перспектива, имаха силно послание и успяха да ме докоснат. Другото, което ми хареса, беше частта, в която се говореше за издателската дейност през онези далечни години и предизвикателствата да търсиш и откриваш автори, чиито имена след време да бъдат разпознаваеми. Не на последно място, Ана и нейният хотел “Захер”, които успяват да устоят на всякакви сътресения – било то политически, или в социален аспект. Любовният четириъгълник между две от двойките в романа също внасяше интрига и напрежение и да си призная, не бях сигурна как ще завърши любовната драма.
Жените са се променили”, помисли си Любовта. Жените бяха станали по-смели, бяха открили своите потребности и започваха да ги отстояват. А когато жените се събудят и напомнят на мъжете си, че заедно могат да излязат от безкрайната игра на сила и безсилие, тогава ще се сложи край на убийствата по бойните полета.”
Накратко, ако искате да се потопите в атмосферата на Виена преди повече от век, да слушате валс редом с клюките, свързани с тогавашния елит и поклонниците на императрица Сиси, и да срещнете различни лица на любовта, тогава “Хотел Захер” е вашето място.
