“Кафе под липите” беше поредният ми литературен експеримент, който с радост обявявам, че завърши успешно! Рядко чета немски автори – мисля, че петте години, които прекарах, изучавайки езика, ме бяха обременили и отказали да търся красотата на литературата сред немските думи. Но ето, че Джоан Венг ме опроверга с тази приятна, симпатична история, която се развива през 20-те години в Берлин.
“Кафе под липите”:
- Автор: Джоан Венг
- Жанр: Исторически
- Страници: 254
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: Емас
Берлин след края на Първата световна война е всичко друго, но не и град на победена държава. Блясък, лукс, светлини, изгряващи таланти, оживени кафета, партита и приеми, пълни галерии и хора, които грабят живота с пълни шепи. Именно тази атмосфера омагьосва току що пристигналата Фрици, която е твърдо решена да остане да живее тук. Интелигентна, естествена и талантлива, тя е всичко онова, което другите жени тук не са. Но дали Фрици е подготвена да се влюби не само в Берлин, а и в един от неговите най-обсъждани и мистериозни мъже?
С любовта е като с изкуството: ако го правиш с половин сърце, по-добре да се откажеш.”
Бях си набелязала “Кафе под липите” от Джоан Венг още щом видях, че ще излиза по книжарниците. За мое щастие историята се оказа също толкова очарователна и приятна, колкото и корицата на книгата, която първа ме плени. Няколко човека, които вече бяха чели книгата, споменаваха, че не е особена динамична. Аз също обичам истории, в които постоянно нещо се случва, но изненадващо тук не бързах, а някак се пуснах по течението и лежерното темпо, което Венг задава, ми действаше успокояващо. Исках да попия атмосферата на тогавашния Берлин, който през очите на Фрици изглеждаше толкова омагьосващ и красив. Като че ли той беше събрал всичката енергия и живот, от които се нуждаеше романа, и нямаше нужда да ги търся и между останалите редове. Клюките и интригите, гарнирани с блясък и измамен лукс, малко ми напомняха на обществото, което Фицджералд описва в Гетсби и тъй като това е роман, който аз много харесвам, “Кафе под липите” също успя да ми влезе под кожата и да спечели вниманието ми.
Не са необходими непременно богати родители, за да превърнем света в достойно за живот място”
Едно от нещата, които харесах в книгата, беше това, че ставах свидетел на културната революция, която настъпва в Берлин по това време. Говореше се за изкуство, за нови таланти, за емоционални писатели, които искат думите им да достигнат до повече хора, независимо от цената, за певци и артисти, които се борят звездите им да изгреят и да засенчат предишните фаворити. При някои стремежът беше за слава, но при други имаше един романтичен идеализъм, който гъделичкаше интереса ми. Споменавайки “романтичен”, трябва да отбележа, че любовна нишка също ме беше оплела добре. Отношенията между главните герои се развиваха плавно, ненатрапчиво и все пак създаваха някаква интрига – събуждат дремещия романтик, карат го да мечтае и да се надява. Мисля, че именно сдържаността на чувствата в комбинация с атмосферата на тогавашния Берлин правеха романа толкова приятен и различен.
Ще ми липсвате – и вие, и лошото ви настроение. Смешно е, знам. Искам да кажа…познавам ви само от няколко дни и преди не сте ми липсвали.
– Не съм сигурен. – Той я погледна сериозно и направи крачка към нея. – Аз почти вярвам, че вие сте ми липсвали и преди.”
И за финал най-хубавото – Фрици! Навярно е една от най-симпатичните и очарователни героини, на които съм попадала. Семпла, но никога простовата, естествена и откровена, но никога твърде наивна, скрит мечтател, който осъзнаваше, че трябва да гледа на света и на живота от практичната страна, за да върви напред. Беше различна и заради нейната обикновеност, която псевдоелитът на Берлин понякога обсъждаше, и заради моралните й ценности тя беше необикновена и изпъкваше.
Накратко, “Кафе под липите” от Джоан Венг беше романът, който избрах да ми прави компания по време на почивката ми, и не сгреших с избора си. Роман, който те отпуска и ти показва един магичен град във време, което привлича с блясък и таланти, разказва история за любов, за изкуство, за мечти.
