Купих си “Люляковите момичета” от Марта Хол Кели преди време, когато открих новата ми любов в лицето на историческите романи, особено такива за Втората световна война. Така и не стигах до книгата, все не оставаше ред, но преди десетина дни я отворих и отново бях благодарна на интуицията ми, че не ме подвела, защото това наистина е един от най-силните исторически романи, които съм чела. Тогава още не знаех, че от издателство Изток-Запад ще я пускат на български, но онзи ден попаднах на корицата и това окончателно ме убеди да побързам с ревюто.
“Люляковите момичета”:
- Автор: Марта Хол Кели
- Жанр: Исторически
- Страници: 512стр.
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 3
- Издателство: Изток-Запад
Три жени – три различни истории, които съдбата е отредила да се пресекат. Керълайн Феридей работи във френското консулство в Ню Йорк, познава добре елита на града, но повече се вълнува от новата любов, която се задава на хоризонта и от която войната я отдалечава. След като Хитлер напада Полша животът на Каша Кузмерик се променя безвъзвратно. Ограбена от младежките си години и възможността да признае чувствата си пред момчето, което толкова обича, Каша впряга силите си да помага на нелегалното съпротивително движение в окупирана Полша – престъпление, заради което е наказана и изпратена в един от лагерите. В Германия срещаме доктор Херта Оберхойзер – амбициозна жена, с изключителни умения на медик, тя е подценявана заради пола си, затова когато се отваря възможност за работа, тя я сграбчва и отказва да я пусне въпреки моралните си дилеми. Съдбите на трите героини се преплитат, когато Каша Кузмерик се озовава зад жестоките стени на известния концлагер за жени „Равенсбрюк“. “Идва време на отчаяние и страдание, но и на приятелство, благородство и саможертва. Има ли справедливост и изкупление за онези, на които войната е отнела всичко?”
“Люляковите момичета” е специална книга – много силна и въздействаща, но и много тежка за четене, имайки предвид, че се основава на действителни събития. Рядко ми се случва да правя “почивки”, докато чета, но тук сама си ги налагах – тези паузи ми бяха необходими, за да асимилирам прочетеното, да осъзная и повярвам, че написаното не е художествена измислица или сюжет от филм на ужасите, а разказва за реално проведени експерименти, демонстриращи крайна жестокост и липса на каквато и да е човечност. Нито за миг обаче не ми е минавало през ум да спра да чета – историята и на трите жени е омагьосваща и така майсторски разказана от авторката, че ти просто трябва да видиш какво се е случило с всяка от тях.
After that, we were like flies stuck in honey, alive but not really living.”
“Люляковите момичета” преплита три сюжетни линии. Тази, която ми въздейства най-много и успя да изтръгне от мен най-суровите емоции, беше на Каша – момичето, което е било затворено в Равенсбрюк и по-късно е използвано за медицински експерименти. Смразяващ страх, всепоглъщащо отчаяние, заразителна паника, неописуем гняв заразяват читателското сърце като болест, която постепенно изсмуква от теб надеждата, че има бъдеще за жертвите на Равенсбрюк. Каша обаче беше и жената, която те учи какво е кураж, борбеност, издръжливост, достойнство. Нейният най-голям подвид, е фактът, че оцелява въпреки всичко, което й се е случило, и това няма как да не те вдъхнови! С нея ще свързвам и любимия ми цитат от книгата, че “люляците цъфтят след наистина тежка зима”.
Somewhere in a corner of our hearts, we are always twenty,” I said.
Най-сложен ми беше образът на Херта, която е лекар в Равенсбрюк. Многократно се опитвах да я разбера, да погледна ситуацията от нейната позиция, да не я слагам в графа “злодеи” просто защото подкрепяше партията и смяташе, че тя ще подсигури звездния миг на Германия. Опитвах се да я оправдая с патриотизма й, а всъщност той се превърна в оръжие срещу нея. Не успях да я харесам, но не успях и да я намразя. По-скоро я съжалявах, защото в нея се отразяваше едно друго лице на страха – това от провал. Болната й амбиция да се докаже и да успее, заглушаваше гласът на съвестта й и това доведе до куп погрешни решения, за които четем.
How easy it is to get tangled up in your own fishing net”
Историята на Керълайн внасяше баланс и лъч светлина в иначе мрачните страници, които ни пренасяха в Равенсбрюк. Не че войната не засегна и нея, но със сигурност не остави същата дълбока рана и трайните белези, които виждаме при Каша. Керълайн заразяваше с добрина – желанието й да помогне и да бъде от полза на хората бяха нейните суперсили, благодарение на които тя успяваше да намери изход от някои доста сложни дипломатически ситуации.
Как точно се преплитат историите на трите жени, няма ви кажа, за да не развалям преживяването. Сигурна съм, че още със започването на книгата, сами ще се убедите, че това, което Марта Хол Кели ви споделя, трябва да бъде чуто. Все пак тя отваря много теми – за филантропите по душа и по професия, за приятелството и силата на семейството, за любовта във време на война, за справедливостта и различните й форми, за живота преди и след моментите, които окончателно оформят характера ни, за допуснатите грешки и възможността да ги поправим. Ако и с това не съм ви убедила да прочетете “Люляковите момичета”, то доверете се на Керълайн, Каша и Херта – три необикновени жени, които са въплъщение на думи като кураж, гордост и сила.