Необикновена, емоционална, завладяваща- така бих описала “Танцът на пеперудата” от Моника Джеймс. Книга, която ме изненада приятно и която се радвам, че реших да прочета, въпреки че нямах никаква идея къде ще ме отведе.
“Танцът на пеперудата”:
- Автор: Моника Джеймс
- Жанр: Романтика
- Страници: 432
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: Егмонт
Виктория (Тори) се мести да живее в малко градче в Кънектикът и е решена да започне живота си отначало. Да остави зад себе си лошите спомени, годеник, който я е предал, семейство, което не я разбира. Още първата вечер Тори се запознава с мистериозния си съсед Джуд. Освен че изглежда зашеметяващо. Джуд й помага да се излекува – от видимите и невидимите белези. И двамата бързо разбират, че се влюбват, но връзката им няма бъдеще и само Джуд знае защо. Ще успеят ли двамата да преборят и невъзможното, за да бъдат заедно?
“Танцът на пеперудата” от Моника Джеймс беше голяма загадка за мен – колкото и да търсих по-подробна информация за историята, така и не откривах такава. Започнах я на сляпо и нямах никаква идея за какво става дума и каква е основната тема, но знаех, че ме тегли към себе си. След като я завърших, разбрах защо хората са толкова пестеливи в отзивите си за нея – книгата е прекрасна, идеалната компания за всички почитатели на романтичната литература, но това, което я прави толкова уникална, е и най-голямата тайна в сюжетен план. Изпуснеш ли се за нея, убиваш удоволствието от четенето, разваляш изненадата, която Моника Джеймс така грижливо е подготвяла за читателите. Затова ще се опитам да ви разкажа за “Танцът на пеперудата”, доколкото ми е възможно, без да вмъквам спойлери.
Историята на Виктория (Тори) започва ударно още с първите страници – тежкият момент, който тя трябва да преживее, те хваща абсолютно неподготвен (малко са авторите, които са толкова смели още от първите редове). Симпатиите и болката, които читателят изпитва към Тори, определят присъдата на книгата – моята гласеше “не знам какво ще стане по-нататък, но знам, че искам да разбера”. В буквален превод Виктория означава “победа”, “победителка” и героинята тук е точно такава. Тя е силна и много борбена, не се дава лесно, макар духът й неведнъж да е бил сломен. И все пак, когато Тори среща Джуд, той се превръща в нейния пристан. Не го е очаквала, не го е търсила, но край него се чувства най-сигурна и спокойна.
Тори и Джуд са необикновена двойка – ще разберете защо, когато стигнете средата на историята им. Между тях има силна химия, привличане и страст, но чувствата, които имат един към друг, при това толкова скоро след запознанството им, са всъщност най-въздействащи и впечатляващи. Тяхната любов е дълбока, самоотвержена, безрезервна и безусловна, толкова силна и магична, че те респектира. Чрез тяхната история Моника Джеймс ни кара да вярваме в любовта, която не признава граници и която може да промени живота ти (буквално и преносно), в сродните души, които се откриват независимо от сложните обстоятелства.
Мисля, че най-много ми хареса метафората с пеперудата. От една страна, свързана с промяната, която настъпва при Тори, от друга – с онзи трепет, който усещаш всеки път, когато си близо до човека, в който си влюбен. В реалния живот след време пеперудите вече не се усещат толкова силно – все пак моментът на влюбването не трае вечно, затова толкова копнеем за него и се надяваме да го съхраним възможно по-дълго. Моника Джеймс беше успяла да запечата именно това усещане!
Мисля, че “Танцът на пеперудата” ще се хареса на почитателите на Никълъс Спаркс и Мия Шеридан. Ще се превърне в любима книга на всички, които обичат да четат необикновени любовни истории, каквато е тази на Тори и Джуд. За съжаление повече не мога да ви разкажа, затова ще трябва да ми се доверите!
1 comment
вдъхновяващо, по ревюто ми прилича на една книга на Дъглас Кенеди – “Моментът”, но дали наистина си приличат мога да кажа едва след като прочета “Танцът на пеперудата”