Отдавна не се бях връщала към тийн литературата и честно казано беше започнала да ми липсва. “Елайза и нейните чудовища” от Франческа Запия беше точната книга, която да ми припомни защо харесвам този жанр. Изненада ме приятно – оригинална, различна и много емоционална, “Елайза и нейните чудовища” е от тийн заглавията, които не бива да пропускате!
“Елайза и нейните чудовища”:
- Автор: Франческа Запия
- Жанр: Тийн литература
- Страници: 308
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1 основна
- Издателство: Ибис
Елайза Мърк и Лейди Съзвездие – едната е срамежливата, затворена и игнорирана от всички ученичка в местната гимназия, а другата – човекът, който стои зад най-успешния уебкомикс и който има милиони почитатели. Какво е общото – ами че те са една и съща личност! Нищо не може да убеди Елайза, че реалният свят може да й предложи повече от виртуалния. Успехи, признание, уважение, внимание – има ги, но в интернет. Докато в училище не се появява Уолъс Уорленд, който ще я опровергае. Уолъс също си има свои проблеми и знае колко примамливо може да е интернет пространството, но за разлика от Елайза, той вижда богатството, с което тя разполога – нейното любящо семейство, талантът и доброто й сърце.
Никога не подценявайте една книга, защото не знаете какви изненади крие между страниците си! Признавам, че започнах историята на Елайза малко скептично и с очакването, че ще бъде поредната разтоварваща тийн книга, която да прочета за почивка между по-сериозните заглавия. Но още с първите страници “Елайза и нейните чудовища” беше решена да отстоява позициите си и да не ми позволи да я поставям в категорията на средно добрите книги, защото мястото й е при наистина добрите! Фокусирайки вниманието си върху сериозни проблеми, които касаят както тийнейджърите, така и техните семейства, историята на Елайза се превръща в отличен съветник и верен приятел и на двете страни, а единственото, което изисква, е да чуете, какво има да ви каже, и да вникнете между редовете й.
Елайза е интровертна личност и все още е в гимназията. Ако си мислите, че децата понякога може да са жестоки, то сигурно не знаете колко крайни и безмилостни могат да бъдат порасналите деца, особено към тези, които поради някаква причина не се вписват в наложените социални рамки. Елайза общува трудно, има си свои интереси и не обича да се набива на очи. Но тя е умна, изобретателна, талантлива – вече има място, където изключителните й качества да изпъкват и да бъдат оценени, въпрос на време е някой да я забележи и извън него. Хареса ми, че авторката е разчупила историята, като е вмъкнала фрагменти от рисунките на Елайза и кратки епизоди от нейния измислен свят. В този ред на мисли, предполагам, че книгата ще се хареса и на тези, които обичат фентъзи или комикси.
Ние създаваме изкуство по много причини – богатство, известност, любов, възхищение, но открих, че онова, което дава най-добри резултати, е желанието. Когато искаш нещото, което създаваш, красотата му ще заблести дори подробностите да не са съвсем наред. Желанието е горивото на творците и когато го имаме, мотивацията идва след него.”
Това, което повече ме вълнуваше, беше границата между реалния и виртуалния свят, която понякога е толкова тънка и незабележима, че лесно може да бъде пренебрегната. Във виртуалното пространство всеки може какъвто си поиска – възможността от никой да станеш някой, да си харесван, да имаш съмишленици, да те чуват и да взимат под внимание думите ти са само част от причините Елайза да предпочита да прекарва времето си там. Но авторката ни пита колкото от нещата, с които се сблъскваме в интернет и които преживяваме там, са истински и дали докато не живеем нечий виртуален живот, не пропускаме своя собствен? И още повече – знаят ли хората цената на успеха или истинското лице на своите идоли в този виртуален свят?
“Елайза и нейните чудовища” говори много за връзката между деца и родители. Елайза имаше типичното отношение на всеки тийнейджър, който си мисли, че семейството му не го разбира или пък ще каже нещо, което да го изложи. Хареса ми, че авторката показваше как за здрави и стабилни отношения, които се основават на доверие и уважение, трябва работа и от двете страни. Но разбира се, романтичната ми читателска душа беше най-благодарна на Франческа Запия за възможността да преживея първата любов на Елайза заедно с нея – онази тръпка, която те кара да забравиш за всичко и всички.
Понякога предчувствието е нещо много по-лошо от самото събитие, защото знаеш, че ще се случи, но не можеш да направиш нищо, за да го спреш. “
“Елайза и нейните чудовища” е книга, която ни учи, че трябва да правим нещата, които обичаме, за да се чувстваме щастливи. Припомня ни, че си струва да се отлепим от телефона, за да не пропуснем какво се случва около нас, защото то със сигурност е по-красиво и значимо, най-малкото защото е истинско!
