Винаги ми е било много трудно да обясня защо обичам да чета – то е като да давам обяснение защо се храня или защо дишам. Четенето е част от мен, просто е и не се нуждае от анализи. За щастие в “Книжарката от площада на билките” Ерик дьо Кермел е намерил точните думи, с които да предаде любовта на книгохолиците към книгите и литературата.
“Книжарката от площада на билките”:
- Автор: Ерик дьо Кермел
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 222
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: Кръгозор
Запознайте се с Натали, която заедно със съпруга й Натан наскоро са се преместили в китното градче Юзес, където тя избира да се впусне в едно приключение – да отвори книжарницата, разположена на площада на билките. Покрай работата с книгите Натали се среща с много и различни хора – със срамежливата и затворена Клое, с авантюристичния Филип, с мълчаливия Бастиен, с харизматичната Лейла. Докато Натали ни разказва по нещо за тях и за книгите, с които ги е изпратила, научаваме по малко и за нейния живот – живот на съпруга, на майка, на страстен читател, на добър човек.
Когато разлистваме страниците им, книгите разтварят широко ръце, за да ни прегърнат.”
Дълго се чудех как да ви разкажа за “Книжарката от площада на билките” – от една страна, исках да споделя емоцията от прочетеното, защото историята е наистина интересна и оригинална, но от друга – изкушавах се да споделя част от многото цитати, които си извадих и които описват отлично връзката между читател и автор, между хората и книгите. Накрая реших да направя някаква комбинация от двете.
Обичам авторите, които умеят да вдъхнат аромат на разказваните истории, онези, чиито думи могат само леко да докоснат кожата ми или тежко да легнат върху нея.”
“Книжарката от площада на билките” разказва за всякакви хора, но общото между тях е запознанството им с Натали – отзивчивата книжарка, която отваря книжарницата в Юзес. Винаги съм си мислила, че съм чела доста книги, но въобще не мога да се меря с Натали, която е като ходеща енциклопедия – справочник за хубави истории и талантливи писатели, които са пръснати навсякъде в романа, така че накрая освен онова приятно чувство след като сте завършили една добра книга, имате и списък с препоръки за други.
Когато говорим за някоя книга, говорим не само за прочетеното, но и за самите себе си…Дори най-невероятната измислица разказва по нещо за своя автор, чак след това потъваме в бездната между описаната и собствената ни съдба.”
В основата на романа, разбира се, е любовта към книгите. Четенето е емоция. Започването на нова книга е пълно с надежда и очакване. Докато четеш, може да плачеш, да се смееш, да се страхуваш, да мечтаеш, да се влюбваш, да живееш. Книгите са алтруисти по природа и обичат да се раздават, а на всеки читател дават това, от което той има нужда – някои си търсят идея къде да пътуват, други търсят съвет как да се грижат за градината си, а трети откриват нови възможности за бъдещето. Книгите запълват празнини и пукнатини в сърцето със смисъл, с обич, те откликват на чувствата и обещават здрава и стабилна връзка, която рядко носи разочарования. Това са посланията на Ерик дьо Кермел, които той изпраща към всички читатели, като им разказва за живота на Натали и за нейните познати.
Книгите са пространство, изпълнено с несигурност. Съществува определен риск да се оставиш през теб да преминават мислите на някой друг. Някои от тях се заплитат в разклоненията на собствените ни разсъждения и си остават там, растат заедно с нас, за да се появят отново след време като наши мисли, които преди това сме натъпкали в някакви куфари и сме захвърлили на тавана.”
Убедена съм, че в историите, които героинята разказва, всеки читател ще откриете частица от себе си, защото тя говори не само за връзката с литературата. Натали говори за всичко и за нищо, за сложните и за простичките неща в живота. Аз най-обичах да чета вмъкнатите редове за брака й с Натан, който се основава на подкрепа, разбиране и хармония. Разказваше още за отношенията между родители и деца, за нуждата от добър приятел, за връзката с останалите хора от общността, за вярата и за мечтите и го прави с изключителна лекота.
Понякога да обичаш, означава не да изричаш всички думи, а да премълчаваш някои.”
Романът “Книжарката от площада на билките” от Ерик дьо Кермел е и за всички книжари – за хората, които като Натали избират книгата, която да ни излекува, да ни зарадва, да ни разбере. Книгата, която да ни напомни, че в света на литература никога не си сам, защото някъде има автор, който пише твоя роман; герой, в чийто образ ще се припознаеш; читател, с който да споделиш емоцията от историята.
Книгата е посредник, който дава възможност да разбереш другия, а и самият ти да бъдеш по-добре разбран, разсъблечен от прочетените заедно с другия думи.”
