Не мога да кажа, че лятото ми е любим сезон, и все пак не отричам, че носи някаква магия и очарование, към които не може да останеш напълно безразличен. В “Книга за лятото” Мишел Гейбъл е уловила именно онова чувство, което изпитваме всеки път, когато вдишаме за пръв път за годината аромата на морето, усетим морския бриз по лицето и се настроим на лятна вълна.
“Книга за лятото”:
- Автор: Мишел Гейбъл
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 432
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 2 водещи
- Издателство: Софтпрес
“Клиф Хаус” е мястото, където семейство Йънг прекарват летата си от десетилетия насам. Там е израснала Руби заедно с любимия си брат, с който са си споделяли всичко (или поне тя така е смятала). В “Клиф Хаус” се е омъжила за обичния й Сам, там е преживяла Втората световна война, там е родила и дъщеря си Сиси. Днес Сиси се опитва да спаси къщата от зловещите лапи на природата, която чрез ерозия малко по малко краде от това толкова любимо и скъпо място. Бес, дъщерята на Сиси, се връща в “Клиф Хаус” за едно последно лято, в което трябва да убеди майка си да спре да се бори и да приеме истината – че този дом не може да бъде спасен. Но може би самата Бес ще намери спасение за себе си отново в малкото градче, където е прекарвала летата си като дете.
“Книга за лятото” е първата ми книга от Мишел Гейбъл и вероятно няма да е последна (чувала съм доста добри отзиви за “Парижкият апартамент”). Беше лека, приятна, ухаеше на море и слънце, а драмата и интригата в нея бяха в точните пропорции, за да задържат вниманието ми, но и да не ми дойдат в повече и да ме напрегнат. За съжаление не мога да разкажа подробно за сюжета или коментираните теми, защото така мога да разваля удоволствието от четенето, като ви разкрия голямата тайна, но ще се опитам да ви предам емоцията, която историята носи.
Туй ще бъде лято като никое друго. Лято, дето ще го запомним”
В моите очи “Книга за лятото” е книга за живота с всичките му върхове и спадове. Не винаги всичко върви по мед и масло и не са рядкост моментите, когато чувстваме, че губим почва под краката (буквално и преносно в случая на главните героини), но за всеки от нас съществува онзи въображаем пристан, който ни дава сигурност, стабилност, чувство за принадлежност и любов. За Руби, Сиси и Бес това е “Клиф Хаус” – мястото, което е събрало щастливия смях, сълзите, тревогите и радостта на три поколения, а спомените за онези вълшебни лета, които крепят семейството през годините, са съхранени между страниците на специална книга. Това, което ми хареса в историята, е фактът, че авторката някак успява да отключи и моите спомени за лятото – очакването, което изпитвах преди да тръгнем на път към морето; вкусът на пържена цаца, която моята прабаба правеше най-добре; топлите вечери на терасата вкъщи, които прекарвахме всички заедно.
Понякога си мисля, че светът е страшен и безнадежден…И се влошава с всеки изминал ден. Но когато семейството ни е заедно в Сконсет, вярвам, че всичко ще си дойде на мястото. Всичко ще бъде наред.”
“Книга за лятото” е история за дома и семейството, но и за силните жени. Няма как да не се привържете към Руби, Сиси и Бес – представителки на три различни поколения, но всяка от тях борбена, грижовна, с голямо сърце и колоритен характер. Руби излъчваше класа, стил, но и носеше усещането за свобода и по детски наивна мечтателност. Сиси имаше остър език и множество странности, които я правеха още по-магнетична и интересна. А Бес успя да събуди у мен най-много съчувствие и симпатии.
Работата е там, че ти никога не си била грешка. Обичах те тогава, обичам те и сега, и във всеки час помежду”
В “Книга за лятото” се говори още за приятелството и брака, за тайните, които понякога не смеем да споделим дори на най-близките ни хора, защото ни е страх, че след като ги изречем на глас, те ще ни променят завинаги. История за загубите, които сме принудени да търпим, но и които може да използваме като повод за ново начало. Разказ за любовта, която оцелява и за тази, която умее да се преражда и да разцъфва в нас макар и под по-различна форма. И не на последно място, “Книга за лятото” е история за могъществото на природата, пред което сме безсилни. Лично аз намерих само един недостатък на книгата и той е, че действието е малко по-мудно, което означава, че трябва да сте търпеливи, докато стигнете развръзката, но пък тъкмо така имате възможност да се насладите на разказите за изпълнените със смях и танци лета на Руби.
Засега “Клиф Хаус” остава само във въображението ми, но дори там образът му е достатъчно жив и красив заради емоционалния заряд, с който е зареден този дом. Вярвам обаче, че за всеки от нас има такова място, което асоциираме с безгрижието на лятото, с горещите дни, прекарани със семейството. Място, превърнало се в специално ковчежниче за спомени и скрити тайни.
