Бях си набелязала “Имението с ягодите” от Лорън Дентън преди известно време, докато си търсих “жертви” в Amazon. Все отлагах, защото изникваха други заглавия, затова като видях, че този месец излиза на български, новината определено ме накара да се усмихна. Също както и самата книга.
“Имението с ягодите”:
- Автор: Лорън Дентън
- Жанр: Съвременна литература, дамска проза
- Страници: 328
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 2
- Издателство: Кръгозор
Сара е млада жена, която има собствен бизнес в Ню Орлиънс – работи като реставратор и заради таланта си магазинчето й с находки си има редовни клиенти. За сметка на това в личен план Сара не може да се похвали със същите успехи. Когато губи последния си близък човек, с когото има роднинска връзка – нейната баба, Мегс – Сара се чувства по-самотна отвсякога. Оказва се обаче, че баба й е имала план – да върне внучка си в Имението с ягодите, което с годините от стар хотел се е превърнало в постоянен дом за няколко души. Сара трябва да реставрира овехтялата постройка и когато се заема със задачата, не знае, че може би ще спаси не само къщата, но и себе си. Ще разбере какво е любов, ще я изпита на свой гръб и ще попадне на малко сандъче с резбован ключ, който ще отключи тайните от миналото на баба й.
Беше наелектризиращо, като хиляди пеперуди в гърдите ми или като хиляди балони, пуснати към небето. Понякога раздялата беше дори по-хубава, отколкото да съм с него, защото можех да очаквам и предвкусвам следващата среща. Когато накрая отново се видехме, въздухът между нас пукаше от искрите на електричеството и нищо не можеше да ме удържи да не се втурна към него.”
Понякога търсим в книгите адреналин и тръпка, вълнението, което иначе не можем да си позволим, защото не сме толкова смели, не сме такива хора или просто обстоятелствата са различни. Друг път обаче търсим в историите спокойствието, хармонията. Търсим убежище – от стреса, умората, рутината. Обикновено мястото, което ни приютява е между страниците на книгата, но този път то си имаше и име – Имението с ягодите.
“Имението с ягодите” от Лорън Дентън беше една наистина много приятна и разтоварваща история, в която се говореше за дома, семейството, любовта и тайните, които са способни изцяло да променят сценария на живота. Книгата беше топла, сърдечна, но това, което най-много ми хареса, беше, че бягаше от излишната драма. В повечето случаи героите се опитваха да приемат философски съдбата си и въпреки, че ги болеше от развоя на събитията, винаги намираха сили да продължат напред.
В “Имението с ягодите” много се говореше за дома като убежище от външния свят. Домът понякога е място, друг път е чувство, а ако сте от щастливците, може да е комбинация от двете. Мегс имаше този късмет и беше открила магията на малкия семеен хотел, който ако в началото е бил моментна спирка в живота на обитателите му, то с годините бе станал единственото постоянно и сигурно нещо за тях. И също както овехтялата книга с пожълтели страници носи повече от една история, и тук къщата криеше зад старите дъски и прашните сандъци на тавана премълчавани истини.
Можех да си мечтая по цял ден, но истината беше, че в същността си животът ми е живот на щастлива жена. Бях опознала истинска любов и истинска красота, две неща, които не са дадени всекиму.”
Не мога да преценя коя от двете главни героини харесах повече. Мегс е образ, към който бързо се привързваш – независима, силна, борбена, тя имаше смелостта да промени живота си, когато виждаше, че отива в погрешната посока. Разбира се, до голяма степен кураж й вдъхваше любовта, но дори след като остава само със спомена за нея, тя успява да се похвали, че през повечето време е била щастлива, вместо да остави голямата й тайна и загубата да я задушат. Сара пък беше образ, при който имаше градация. Започна като объркана, изгубена млада жена, която търси спасение в работата си, но вдъщност притежаваше умението да вижда уникалното и красивото, да вдъхва живот и да открива бъдеще. В края стана по-уверена и решителна, защото усети, че е намерила своето място на света и имаше подкрепата на най-близките й хора.
Накратко, ако търсите роман, който да ви прегърне приятелски и да ви разкаже една интересна и приятна история за това как не бива да се предавате, а винаги да гледате напред, как любовта никога не изчезва, а само се преобразява в друга форма, как дори най-овехтелите къщи могат да се превърнат в дом, стига да са изпълнени с обич, хармония и разбирателство, тогава “Имението с ягодите” е вашата книга.
