“Италианската градина” – Алисън Ричман

Бях се подготвила за романтика, а взех, че се потопих в историческа драма, която направо ми разкъса сърцето. “Италианската градина” от Алисън Ричман е история за музиката и книгите, за любовта и саможертвата, за болката и изцелението.

“Италианската градина”:

• Автор: Алисън Ричман
• Жанр: Историческа драма
• Страници: 320
• Година на издаване: 2018
• Гледни точки: 2 основни
• Издателство: Хермес

Елоди е млада челистка от Верона с удивителен талант и уникалната способност да запаметява партитурите. Очаква я голямо бъдеще, но за съжаление Втората световна война и политическата обстановка в Италия значително променят посоката на нейното развитие. След като Елоди вижда, че никой не е защитен от фашисткия режим, тя решава да се включи към Съпротивата и да предава кодирани съобщения чрез музиката си. Престъпвайки прага на книжарницата, където съмишлиниците й се срещат, тя не знае, че там я очаква любов, по-голяма дори от тази, която изпитва към музиката си. Месеци по-късно Елоди вече е Анна и вместо във Верона, я откриваме в Портофино, спасена от мъж на име Анджело, който отлично знае какво е да изгубиш всичко. Как двамата са стигнали до тук и могат ли да започнат отначало въпреки болезненото минало?

“Италианската градина” ме заинтригува още със заглавието, но ако трябва да съм напълно честна, резюмето беше решаващо да се поддам на интереса си към нея. Събуждаше у мен асоциации със “Славея” и макар да имаха някои бегли сходства, все пак различията бяха повече. Ако в “Славея” Кристин Хана залага на драмата и суровата историческа действителност, то в “Италианската градина” Алисън Ричман избира да въздейства на читателя на емоционално ниво, с по-малко думи, но като отключва и изостря сетивата му.

– Обичам те. Но това беше твърде лесно – каза тя и стисна ръката му в своята.

– Не, изобщо не е лесно – каза той, без да откъсва поглед от очите й. – Това е прекрасно и необикновено.

“Италианската градина” се оказа една много деликатна и чувствена книга също като главната си героиня. Между редовете чудесно бяха вплетени мелодиите на класически произведения, звука от челото на Елоди, музиката от цигулката на баща й. Страстта, с която младата жена свиреше, беше заразителна и вдъхновяваща, а нотите и нейното виолончело казваха повече, отколкото можете да си представите (буквално и преносно). Елоди е от героините, които без да усетите, вече са ви спечелили. Изтънчена, нежна, с красива душа и голямо сърце, нейният образ излъчваше финес и изящество. Може би затова куражът и борбеният й дух бяха такава приятна изненада. Елоди е създадена, за да бъде обичана – от музиката, от читателя, от двамата мъже в живота й.

В кой момент жената е най-красива? Когато за пръв път видиш тялото й? Сърцето? Или душата?

В онзи рядък момент, когато прегръщаш жената, която обичаш, виждаш и трите едновременно.

И макар историята й наистина да е пропита с много болка, като че ли повече ме теглеше към себе си разказът за миналото на Анджело. Ако в музиката на Елоди усещах тъгата и обречеността, виждах ужасите от войната, чиято ръка събаряше всичко, до което се докосне, то в думите на Анджело вкусвах сълзите, споделях болката му, виждах как за миг рухват мечтите и надеждите му. Ясно е, че две толкова изстрадали души няма как да започнат живота си начисто с усмивка, но може би именно споделеното нещастие ги прави така подходящи един за друг.

Това, което обаче най-много ме впечатли в “Италианската градина”, беше стилът на авторката. Изключително красив, изразителен и въздействащ, толкова деликатен и фин. Понякога симбиозата от ноти и думи звучеше като елегия, раздираща сърцето, а друг път – като ода за надеждата и любовта, за новото начало.

Елоди, на света винаги ще има зло. Не можем да променим това. Можем само да опитаме да добавим малко повече добре.

Нека обобщя – “Италианската градина” е прекрасна комбинация от история, драма и романтика. Разказите на Елоди и Анджело ще ви докоснат и трогнат, но повече ще ви въздейства симфонията на тяхната връзка, която те творят бавно и постепенно.