“Ние срещу всички” – Фредрик Бакман

6 пъти ходих до книжарницата, за да проверя дали са получили “Ние срещу всички” на Фредрик Бакман (да, няма  грешка – точно шест, VI, 6). Гледаха ме недоумяващо, объркано и дори с насмешка заради упоритостта ми или може би ината. Не ме интересува, защото за тази книга и 66 пъти ще се разходя. История за един град, който гори, няма как да не разпали пожар и в читателското ми сърце!

“Ние срещу всички”:

• Автор: Фредрик Бакман
• Жанр: Съвременна литература
• Страници: 495
• Година на издаване: 2018
• Гледни точки: множество
• Издателство: Сиела

“Ние срещу всички” ни връща в Бьорнстад няколко месеца след драматичните събития от последната книга. Градът е променен, хората в него също, но любовта към хокея остава. Когато тръгват слухове, че Мечките от Бьорнстад няма да видят друг сезон, един спортен директор жертва всичко в името на отбора, а един политик се възползва от ситуацията. Враждата между Бьорнстад и Хед ще се задълбочи, омразата ще съсипе нечий живот. Една майка иска да види сина си да играе с големите, едно момиче ще се влюби, едно приятелство ще бъде подложено на изпитание. Един треньор ще повярва в момче, което другите са отписали, ще изгради отбор от шепа “ненормалници”, които обичат играта до лудост. А накрая не е ли това най-важното? “По един стик. Две врати. Два отбора. Ние срещу вас.”

Сложното при добрите и лошите хора е, че повечето от нас могат да бъдат и двете едновременно.”

Точно преди няколко минути завърших “Ние срещу всички” и докато отгръщах страниците, погълната от историята на нейните герои, не спирах да мисля колко много имам да ви говоря за нея. Но понякога, когато книгата е наистина добра, в един момент оставаш безмълвен и не знаеш откъде да започнеш. Какво да ви кажа, безпощаден е Бакман. Абсолютно безпощаден, както към своите герои, така и към нас като читатели. Нищо няма да ви спести – ще ви разсмее и ще ви разплаче, ще обичате и ще мразите, ще се чувствате сякаш сте на върха на планината, но и все едно сте долу в бездната, всемогъщи и безсилни. Сърцето ми ту спираше за миг, ту препускаше, болеше и пулсираше. Туп-туп, в синхрон с хората от Бьорнстад.

Той е на дванайсет и това лято ще се научи, че хората винаги предпочитат простите лъжи пред сложните истини, защото лъжите имат едно ненадминато предимство: истината трябва да обясни всичко случило се, докато лъжата трябва  просто да звучи достоверно.”

Историята пак е разказана от множество гледни точки. Авторът ни среща с някои от героите от “Бьорнстад”, но включва и нови, към които, обещам ви, няма как да не се привържете, включително един много силен женски образ. Тези като мен, които харесват Бени, ще имат възможност да проследят израстването на неговия герой. На преден план идва и Бобо – момчето, което от хулиган, се превърна в най-добрия приятел на своята “мишена”. Виждаме пукнатини в брака на Петер и Мира, в приятелството между Ана и Мая. Достатъчна ли е любовта? Кога се е получило разминаването, поемането по различни пътеки, и може ли да се върнеш по обратния път, за да откриеш първопричината, която те е карала да гориш за другия? За разлика от “Бьорнстад” мисля, че в “Ние срещу всички” има повече интрига, повече напрежение и ескалиране на емоциите. Историята си остава непредсказуема и динамична, различна е и нова, но я усещаме близка, защото неусетно и читателите сме станали част от семейството на Мечките.

Не искаме да плачем пред децата си, независимо колко са големи. Правим какво ли не за тях, а те не знаят това, защото още не проумяват обхвата на нещо толкова безусловно. Любовта на родителите е непоносима, безразсъдна и безотговорна.”

За какво ни говори Бакман в “Ние срещу всички”? На първо място за омразата и нейното влияние. Омразата е като обрив, който се разпространява и заразява цялото тяло, докато не е покорила всяко кътче на сърцето. Омразата не е просто фитил, тя е експлозията, големият взрив, който е способен да опустоши всичко около себе си, а насилието е само един от инструментите й. Омразата разплава пожари, които подхранва със завистта на едно момче, което така и не е успяло да се превърне в лидер; с чувството за вина на един брат, който не е успял да помогне на сестра си; с манията да се докажеш и да бъдеш първи; с ненавистта към различните. И все пак омразата няма шанс, когато е изправена пред вярата в една идея, която хората са обичали, пазили и съхранили години наред.

Сама муха не може да събори дори най-малката чаена чаша вътре, но муха, която бръмчи в ухото на бик достатъчно продължително, може да принуди бика да се втурне бясно и паникьосано в магазина, може да опустоши какво ли не.”

В “Ние срещу всички” се разказваше още за мръсните номера в политиката, за манипулацията и игрите с чувствата и проблемите на хората, за болните амбиции на малкия и комплексиран човек, който се е домогнал с хитрост до властта. “Ние” имаше много лица, то олицетворяваше нашата истина, нашите мечти и цели, а “всички” – това бяха тези, които пречат на реализирането им, които не споделят това мислене и които се разграничават от малката, но сплотена общност. “Всички” беше онзи връх на планината, който хората от Бьорнстад трябваше да покорят, защото е там и защото знаят, че могат.

Най-голямата лъжа, която Петер някога си е втълпявал е, че хокеят и политиката нямат нищо общо. Всъщност двете винаги са свързани, но когато политиката облагодетелства нас, наричаме това “сътрудничество”, а когато облагодетелства другиго, го наричаме “корупция”.

Нямам финални думи за “Ние срещу всички”. Не искам да скандирам колко е “прекрасна” и как “трябва да я прочетете”, защото според мен звучат бледо и тривиално. Ще кажа само, че не исках историята да свършва, че има още герои, за които ми се иска да чета. Забелязахте ли колко пъти повторих “искам” в последните изречения? Ето това прави Бакман – кара ни да искаме още, разпалва копнеж, желание у читателя да не спира да чете, да бърза към края, но и да бяга от последната страница…