“Бьорнстад” – Фредрик Бакман

Имам дълъг списък с книги за четене и понякога толкова се вглъбявам в него, че пропускам заглавия, за които всички говорят. Така се беше получило с “Бьорнстад” от Фредрик Бакман. Когато дойде време за литературните награди на Goodreads, алармата ми се включи и разбрах за пропуска. Ето я и моята оценка за “Бьорнстад” – и не защото всички го хвалят, а защото е наистина дяволски добър роман.

“Бьорнстад”:

• Автор: Фредрик Бакман
• Жанр: Съвременна литература
• Страници: 464
• Година на издаване: 2017
• Гледни точки: множество
• Издателство: Сиела

Добре дошли в Бьорстад – малко замиращо градче, разположено дълбоко в гората, където всички се познават. Едно нещо обединява жителите му – хокеят. Сега, когато юношеският отбор на Бьорнстад има реални шансове да стане шампион и да промени съдбата, надеждите на всички тежат върху раменете на шепа ученици и техните треньори. Кевин – звездата на отбора, спечелил обичта на цял град, но лишен от вниманието на собствените си родители. Бени – проблемното дете, което има по-добре работещ морален компас в сравнение с най-примерните му връстници. Амат – момчето, което се издигна от нулата, защото знае, че мечтите се постигат с много упоритост и труд. Мая – като че ли единствената, която не отдава такова значение на хокея, но и нейният живот бива повлиян от него. Ана – нейната приятелка, с която имат по-силна връзка и от две сестри. Петер и Мира – родителите, които знаят какво е да изгубиш и да имаш шанса отново да спечелиш. Давид – треньорът, който знае толкова много за всеки от отбора си, колкото и не знае. И още много интересни герои… Но ако Бьорнстад е толкова единен покрай успехите на хокейния отбор, тогава какво трябва да се случи, за да проличат пукнатините и градчето да се раздели на два лагера?

Големите тайни ни превръщат в малки хора…”

“Бьорнстад” от Фредрик Бакман е една много истинска, общочовешка история – учебник за живота, от който всеки може да научи по нещо. Макар да е разказана от множество гледни точки, мисля, че е много лична книга, защото всеки читател я тълкува и разбира според собствените си възгледи за правилно и погрешно. За мен “Бьорнстад” беше като далечен приятел, като добър събеседник, който ми разказва какво му се е случило и периодично ме пита как бих постъпила, ако бях на негово място, а аз от своя страна, само се надявам, че знам кой е верният отговор. На теория винаги е по-лесно…

Омразата може да бъде силно стимулиращо чувство. Светът става по-лесен за разбиране и по-малко ужасяващ, ако разделяш всички на приятели и неприятели, на добри и лоши, на ние и другите. Най-лесният начин да сплотиш една група не е чрез любов, защото любовта е трудна, поставя изисквания. Омразата е лесна.”

Към “Бьорнстад” трябва да се подходи с търпение. Действието тръгва плавно и ако трябва да съм честна, през първите 60-70 страници не виждах нищо толкова изключително в книгата. После разбрах. Книгата има толкова много какво да ни разкаже, че прелива от проблеми и теми, които касаят всеки от нас. Разказва ни за приятелите – старите и новите, истинските и фалшивите. Да си добър приятел според мен не означава само да подкрепяш сляпо, а по-скоро да имаш смелостта да му посочиш грешката, когато никой друг не смее (както Бени направи с Кевин). В “Бьорнстад” четем за родителите и за онзи така познат страх, че колкото и да се стараеш, не можеш да опазиш детето си от света навън и всичките му грозни лица. Разказват ни какво е амбиция и на какви саможертви сме склонни, за да постигнем мечтите си. Какво се случва обаче, когато започнем да даваме и жертви в името на собствените си цели? За цената на мълчанието, за лицемерието като бягство от трудния избор, за тишината и всичко, което тя крещи в лицето ни, за истината и различните й трансформации, за големите хора в малкия град и за малките хора с дребни и празни души навсякъде по света – всичко това е “Бьорнстад”.

Не се иска много, за да пуснеш детето си на свобода. Иска се всичко.”

С героите си книгата ни припомня, че животът не е черно-бял филм, в който доброто и злото ясно контрастират. Животът е серия от направени избори, но не само наши, а и чужди, които са повлияли на нечия друга съдба, без да го осъзнават. Зад всяко взето решение стоят купища обстоятелства и фактори, обвързани със спомени, мечти, емоции и страхове – страх да не сгрешиш и да не останеш сам. Колко по-лесно беше за Амат в началото да избере по-лесния път и да мълчи, защото знае какво е да нямаш и колко е хубаво да започнеш да имаш. Но точно, защото Амат знаеше разликата между двете, той имаше смелостта да каже истината. По майсторски начин беше разгледан проблемът за жертвата и насилника и как обществото има силата да разменя ролите им според собствената си изгода, защото след истината идват последствията, а за тях като че ли човек никога не е достатъчно добре подготвен.

За извършителя изнасилването трае няколко минути. За жертвата то никога не спира.”

Харесах много стила на писане на Бакман. Има чудесен изказ с много дълбокомислени и въздействащи разсъждения. Образите бяха комплексни и разнородни – всяка представена позиция имаше значение, защото всеки глас може да е решаващ. Но и всяко мълчание. Емоцията непрекъснато ескалираше, а сюжетът както вървеше плавно, така в следващия момент тръгна по-динамично и стана като влакче от увеселителен парк, което след като се е спуснало, просто минава през теб и разбива представите ти за добра литература. Защото “Бьорнстад” е много повече от поредния модерен роман, който всички хвалят.

Да бъдеш родител означава вечно да се чувстваш като твърде малко одеяло. Колкото и да се опитваш да завиеш всички, все на някого ще му е студено.”

Така че, ако и вие като мен сте пропуснали да разберете за “Бьорнстад” от Фредрик Бакман, надявам се аз да съм била вашата аларма. Смело бих казала, че книгата заслужава пълното ви внимание и високата ви оценка. Не я подминавайте!