Може би най-хубавите книги са тези, които те изненадват. Тези, които не си очаквал, че ще те погълнат, омагьосат и очароват. “Земята вика Майор Том” от Дейвид Барнет е точно такъв тип история, която ти поднася по един очарователен, забавен и изключително нестандартен начин някои от най-важните уроци на живота.
“Земята вика Майор Том”:
- Автор: Дейвид Барнет
- Жанр: Съвременна литература
- Страници: 378
- Година на издаване: декември 2017
- Гледни точки: множество
- Издателство: Кръгозор
Томас Мейджър е сърдит мъж на средна възраст, на който му е писнало от всичко и всички на Земята, затова когато стечения на обстоятелствата му предоставят възможност да замине сам за Марс и да се превърне в първия британец, който се е заселил на червената планета, той без колебания приема. Майор Том (както започват да го наричат) е единак, разведен, без семейство или роднини, на които да липсва, затова си мисли, че и той самият няма какво да губи от една такава мисия. Докато техническа повреда в комуникациите не го свързва с Гладис Ормърод – болна от дименция 70-годишна жена, но с младежки дух и завидна доза енергия. Тя е натоварена с отговорността да отглежда двете си внучета – 15-годишната Ели, която работи на няколко места, за да издържа семейството, и 10-годишния Джеймс, отдаден от малък на науката. Тримата са се забъркали в каша, от която изглежда, че няма измъкване, докато Майор Том не решава, че ще им помогне. Но може ли наистина да им подаде ръка от Космоса и дали всъщност няма те да го спасят, като преобърнат мисленето му?
Започнах “Земята вика Майор Том” като предизвикателство към литературното ми Аз. Не мога да кажа, че винаги схващам британския хумор, още по-малко бих обърнала внимание на история, чийто главен герой се рее някъде из Космоса, но реших, че е хубаво да излизам от зоната си на комфорт (дори и само в читателската сфера). Изключително съм доволна, че го направих, защото “Земята вика Майор Том” беше една прекрасна книга, в която няма нищо фантастично, а дори напротив – най-истинските и най-важните уроци за живота са разказани именно из тези близо 380 страници.
Хората разправяха, че летата винаги са били горещи, а зимите студени. Хората обаче помнят единствено много хубавото и много лошото. Останалото е просто меко и мокро, и обикновено. Освен ако не се случеше нещо изключително.”
Много неща харесах в “Земята вика Майор Том” и дори не знам с кое да започна. Може би най-големият плюс е, че читателят се сближава с героите, неусетно става част от семейството на Ели, Джеймс и Гладис, вълнува се от проблемите им, преживява ги като свои. За скромните си 15 години Ели беше натоварена с отговорности и грижи, за които никой млад човек не би и помислил. Тя е лоялна към близките си и е готова на всякакви саможертви в името на тази сигурност и топлина, които единствено семейството може да даде. Джеймс внасяше доза детски наивитет в иначе драматичните събития, впечатляваше с остър ум и упоритост, а бабчето (Гладис) по ирония на съдбата беше героят, който най-много ме разсмиваше, въпреки че положението й може би беше и най-тъжното. И разбира се, не може да не споменем Майор Том, който е олицетворение на думата “мърморко”, но като всеки такъв, и той е преследван от призраци от миналото – от натрупания разочарования, от чувство за вина и неувереност, които му пречат да отключи голямото си сърце. Но кой може да устои на симпатичното семейство Ормърод, което дори в най-трудните и кошмарни моменти е по-сплотено от много други, които не са се сблъсквали с подобни проблеми…
От друга страна, беше много по-добре да съжаляваш за нещо, което си направил, отколкото за нещо, което не си…”
Чрез отлично изградените си образи, всеки от които допринасяше за уникалността на историята, Дейвид Барнет превръщаше “Земята вика Майор Том” в учебник за живота. Най-важният урок беше никога да не губиш надежда – дори когато целият свят е срещу теб, съдбата винаги може да те изненада приятно и да ти даде още един шанс. Често се говореше за грешките, които човек допуска волно или неволно – как те трябва да служат като образец, който те учи какво не трябва да правиш в бъдеще, вместо постоянно да те дърпат към миналото. Всяка грешка е урок, просто е разказан от обратната страна. И за семейството много се коментираше, дори и чрез образа на самотник, какъвто е Майор Том. Хората са устроени така, че не могат да виреят самостоятелно. Може всеки да има строго изразена индивидуалност, личностни качества, с които да изпъква, но ако погледнем голямата картинка, няма как да знаем за тези отличителни черти без присъствието на другите около него, с които той да се сравнява, допълва и състезава. Самотата не е решение на проблемите, тя е по-скоро наказанието.
– Но какво съм направил? Дадох ти единствено напразна надежда…
– По-добре от никаква надежда.”
И след целия този изброен драматизъм ще се зачудите какво толкова специално има в “Земята вика Майор Том” – все пак и други автори са коментирали вече тези теми. Ами например стилът на писане. Дейвид Барнет пълни книгата си с диалози, които може да чуем всеки ден – неподправени, истински, без цензура. Инжектирал е голяма доза чувство за хумор, прекрасни метафори и въздействащи кратки изречения, които с малко думи предават най-силните емоции в историята. А всичко това е обединил в един нестандартен и много нетипичен сюжет, който разчупва рамки и провокира въображението.
Та, ако искате да подарите книга за празниците и не знаете коя, то “Земята вика Майор Том” от Дейвид Барнет би била чудесен избор. В нея говорим за надежда, за подкрепа, за семейство и любов, без дори да се споменава думата “Коледа”.
