Семействата са като клони на дървета – растат в различни посоки, но винаги ще споделят общи корени. С историята на семейство Бърч в “Седем дни от нашия живот” Франческа Хорнак ни припомня точно тази мисъл, както и че всички житейски препятствия се преодоляват по-лесно, ако имаш подкрепата на твоите близки. Идеалното послание за коледните презници, не мислите ли?
“Седем дни от нашия живот”:
- Автор: Франческа Хорнак
- Жанр: Роман, съвременна литература
- Страници: 368
- Година на издаване: 2017
- Гледна точка: множество
- Издателство: Кръгозор
Запознайте се с членовете на семейство Бърч. Андрю – главата на семейството, който работи като кулинарен критик, но още пази спомените за работата си на военен кореспондент. Ема – неговата съпруга, която се старае да пази семейството сплотено, въпреки натрупаната с години дистанция. Оливия – тяхната по-голяма дъщеря, която е лекар в Африка и работата й я сблъсква с ежедневните проблеми на Третия свят. Фийби – по-малката й сестра, която мечтае за голяма сватба и охолен живот. Четиримата са принудени да прекарат седем дни заедно, затворени в семейното имение в английската провинция, като превантивна мярка срещу опасен вирус, който Оливия може да е пренесла при завръщането си от Либерия (Африка). Коледа трябва да е време на любов, разбирателство и домашен уют, но какво става, когато четирима души крият тайни, способни да променят живота на цялото семейство? Имението е голямо, а стените са тънки. Обстановката се напряга още повече след настъпване на известни усложения при пристигането на неочакван гост, който неволно ще помогне на всеки от членовете на семейство Бърч да намери отговорите, които търси. Може би не всичко е изгубено? Може би просто е нужна друга гледна точка, няколко откровени разговора, доза любов и щипка коледен дух, за да закрепне семейството отново и да издържи на поредния тест, който животът му е подготвил?
Когато започнах “Седем дни от нашия живот” от Франческа Хорнак, не бях сигурна какво да очаквам. Корицата излъчваше празнично настроение и коледен дух, но трябва да ви предупредя, че книгата е много повече от това. Авторката е създала портретен роман, в който динамиката на сюжета отстъпва пред разгърнатите в дълбочина комплексни образи, в които читателят може да припознае частица от себе си. Радост, тъга, обич и надежда се преплитат в историята на едно обикновено семейство, което по нищо не се различава от останалите, но именно тази близост прави “Седем дни от нашия живот” толкова истинска и специална.
Франческа Хорнак е фокусирала вниманието си върху сложните взаимоотношения в едно семейство с всички възли, които обикновено търпеливо изчакват да бъдат разплетени. Всяко семейство си има своите драми и тайни, за които само неговите членове знаят. Важното е обаче нишката да не бъде прекъсната, а за целта е нужна комуникация. Само че понякога истината изисква солидно количество смелост, което често недостига, а опаността да засегнеш нечии чувства прави разговора още по-деликатен, затова в един момент напрежението от предстоящия сблъсък взема превес, преценявайки, че мълчанието е по-добрата стратегия за момента. Познато, а? И така се раждат тайните, които дистанцират членовете на семейство Бърч, избутвайки назад в съзнанието им най-голямата истина – че семейството е най-важно. С него споделяме най-щастливите си моменти, на неговата подкрепа разчитаме и в най-трудните.
“Всичко това ме научи, че животът е твърде кратък, за да го пропиляваме за дребни неща. Защото пропиляването на дните за дребни неща е великата банална трагедия на нашия разглезен Западен свят.”
В рамките на малко повече от 350 страници авторката е направила подробна дисекция на всяка от връзките в семейството, започвайки от тази на родителите. Познаваш ли наистина половинката си, какво е нужно на един брак, за да не превърне съпрузите в обикновени съквартиранти, как се гради и как се губи доверие и защо е необходимо нещо да застраши съвместния ви живот, за да осъзнаеш, че си приемал другия за даденост – все въпроси, които Франческа Хорнак коментира чрез Ема и Андрю. Също толкова сложни са и взаимоотношенията между родител и дете. Макар Ема да се е старала винаги да балансира между двете си дъщери, тя като че ли си затваря очите за проблемите между сестрите, а Андрю предпочита да избере лесния път и да общува предимно с тази, с която се говори по-лесно. Що се отнася до Оливия и Фийби, първата определено ми беше по-близка като образ. Много харесах отдадеността й на професията и каузата, която подкрепя, подхождаше винаги с отговорност и зрялост към проблемите, беше лишена от прекалената суета, характерна за по-малката й сестра. Фийби не е от най-любимите ми образи – прекалено егоцентрична и самовглъбена, на 29 тя все още е глезеното дете на мама и татко, а ценностната й система като че ли още се гради. Но пък беше забавна и по-отворена за разговори в сравнение с всеки друг от семейството.
Франческа Хорнак умее да разказва увлекателно и скоро след като започнах “Седем дни от нашия живот” успя да замени скептицизма ми с откровен интерес и симпатия. Така и не усетих, кога ме е въвлякла в историята на семейство Бърч, но знаех, че искам да науча какво се е случило с тях. Фактът, че всеки читател може да открие герой, с който да се асоциира (макар и частично), прави книгата универсална и подходяща за хора с различен читателски вкус. Вкараването на други герои разнообразяваше сюжета, внасяше допълнително напрежение и правеше историята още по-любопитна. А финалът беше необходимата доза реализъм, благодарение на която романът наистина звучи правдоподобно, а не сладникаво и блудкаво.
Ще попитате, къде е празничният дух в цялата история? Ами кога, ако не на Коледа, човек да си припомни, че семейството е най-важно; че когато то е зад гърба ти, никой проблем не изглежда неразрешим; че само близките ти знаят от какво имаш нужда, когато се чувстваш изгубен и объркан?
“Седем дни от нашия живот” от Франческа Хормак не е обичайният коледен роман, в който всички са усмихнати, позитивни и всеки проблем се решава с магическа пръчица. Тук има повече драма и напрежение, но да си го кажем честно – понякога събиранията по Коледа могат да бъдат леко изтощителни. Но пък и умората е толкова сладка накрая, когато се трансформира в онези мили спомени от празниците, прекарани с любимите ти хора.
