“Сутрешно кафе в Рим” от Диего Галдино

Покрай драматичните, емоционални и заплетени сюжети на популярните напоследък заглавия, понякога читателят забравя, че една от идеите на четенето на книги е да ни зарежда с усмивки и добро настроение. Хубаво е, че има книги като “Сутрешно кафе в Рим”, за да ни го припомнят!

“Сутрешно кафе в Рим”:

• Автор: Диего Галдино
• Жанр: Роман, Съвременна проза
• Страници: 248
• Година: 2017
• Гледни точки: 2
• Издателство: Кръгозор

Книгата разказва историята на Масимо – около 30-годишен италианец, който е собственик на малко кафене в Рим, наследено от баща му. Всяка сутрин той посреща редовните си клиенти с чаша ароматно кафе, свикнал е с колоритния им и шумен характер и познава навиците им, затова с мъка се разделя с една от по-възрастните си клиентки – Мария. Животът на Масимо нарушава рутината си след като в Трастевере пристига красива французойка, която го пленява с магнетичните си зелени очи и сладките си лунички. Оказва се, че тя е наследница на дома на Мария, и макар двамата да не говорят един език, в резултат на което се получават някои недоразумения, няма съмнение, че Масимо е отчаяно влюбен в нея. За да спечели сърцето й, италианецът я ухажва с романтични срещи и различно кафе всеки ден. Женевиев постепенно се поддава на чара на Масимо, но остава потайна и мистериозна, което го обърква и го кара да се чувства несигурен. Когато на французойката й се налага да се върне в Париж, тя оставя Масимо с разбито сърце и с нейния личен дневник, който обаче е написан на френски. Добре, че сестрата на Масимо, за да преведе съкровените мисли на Женевиев и да обясни на брат си сложната женска натура. Как Масимо и Женевиев намират пътя един към друг, ще ви оставя сами да откриете.

“Сутрешно кафе в Рим” е изключително приятна, неангажираща и ненатоварваща книга! Отдавна не се бях забавлявала така, докато чета, така че обещавам ви – доброто настроение е гарантирано. Авторът пише много увлекателно, толкова, че ми се искаше и аз да посетя кафето на Масимо, да седна и да усетя на живо атмосферата, да опитам от омагьосващото му марокино и да си поговорим за любовните му драми.

“Той я изкушаваше с кафе макиато, глезеше я с кафе с аромат на лешник, ласкаеше я с класическо еспресо.”

Сюжетът на книгата не беше прекалено заплетен, но пък беше достатъчно усложнен, за да държи читателя в напрежение и постоянно да провокира въпроси. От една страна, следим отблизо процеса на влюбване между двама души – първите трепети, сподели усмивки, откраднати докосвания и разбира се един куп съмнения дали чувствата са споделени или не. Ситуацията е още по-объркана, като се прибавят езиковата бариера и разликата в културата и нравите на Масимо и Женевиев. Но именно тези дребни недоразумения между двамата, както и вътрешните монолози, които всеки от тях води, будеха не само симпатия, но и смях. Определено мисля, че ироничният стил е най-силното оръжие на Диего Галдино.

Любовната история между Масимо и Женевиев се пише на фона на уютното кафене “Тибери”. Прекрасна е авторската идея да покаже, че както всяка чаша кафе е различна на вкус и аромат, така и хората с техните навици и възприятия не са еднакви. Кафето, приготвянето му и най-вече наслаждаването му накрая – всичко това е цяло изкуство, ритуал, с който мнозина започват деня си. Всяка чаша кафе говори за собственика си – дали си традиционалист, или иноватор; дали обичаш да експериментираш, или държиш на сигурността и стабилността; дали си перфекционист, или творческа личност с хаотичен стил. Може би затова, когато Масимо говореше за някой от клиентите си, той споменаваше не само името му и някакъв отличителен белег, но и поясняваше какво кафе пие. Само за Женевиев кафето не говореше нищо, защото тя не беше имала честта да опита от качественото италианско кафе, приготвено с желание, страст и много любов.

Истината е, че барманът е като свещеник. Барманът не може да принадлежи само на един човек, защото барманът е на всички.”

Четейки за обстановката и посетителите на кафене “Тибери”, мислено отскочих до любимата ми Италия, където хората са експресивни, емоционални, шумни – качества, които първоначално стряскат новодошлата чужденка. Но по-късно и тя разбира, че въпреки хапливите и саркастични коментари, които клиентите на Масимо си подмятат, те всъщност са добронамерени и много задружни (иначе едва ли щяха да знаят толкова добре за личните си житейски драми).

Ако не можеш да се грижиш за едно цвете, как може да искаш да задържиш една жена?”

Като говорим за Масимо, трябва да отбележа, че това е един прекрасен образ, лишен от арогантността и самонадеяността, с която сме свикнали да описват мъжете в модерните любовни романи. И това далеч не го правеше по-малко харесван, ами дори напротив – мисля, че именно в неговата неувереност се криеше чарът му. Масимо е добродушен, романтичен и лоялен. Открит и естествен, той е това, което виждаш, без излишни преструвки. Вярно, не винаги разбира жените, но пък кой ли мъж наистина може да ни разбере. Женевиев, от своя страна, беше абсолютна мистерия през по-голямата част от книгата. Подобно на кръстословиците, които тя създаваше, французойката беше една плетеница от загадки и въпроси, които намират своите отговори едва в края на историята. В контраст с Масимо тя беше доста по-сдържана и затворена, но пък може би затова поставени един до друг двамата се допълваха така добре.

Във всеки случай, без никакво съмнение препоръчвам да обърнете внимание на “Сутрешно кафе в Рим” и да й се насладите. Освен това е подходяща и за подарък – за всички, които обичат книги и кафе!