Джесика Парк е мастър в категория YA романите. Пише увлекателно, историите й са завладяващи, емоционални, въздействащи, но по-важното е, че в тях винаги има силни послания. Най-общо казано “180 секунди” е книга за приятелството и любовта, но всъщност е много повече.
“180 секунди”:
- Автор: Джесика Парк
- Жанр: YA, тийн
- Страници: 320
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 1
- Издателство: ICU
Алисън Денис е интроверт. Не че не харесва хората, но просто предпочита да прекарва времето си в уединение, отколкото да се притеснява дали ще каже правилното нещо в спонтанен разговор. Пък и животът я е научил да е по-предпазлива към външния свят, имайки предвид колко недружелюбен може да е той към нея (когато поиска). Само че незнайно по каква случайност Алисън става главен герой в социален експеримент, който трябва да трае 180 секунди. Времето е разтегливо понятие и кратките 3 минути преобръщат напълно досегашния й живот. За добро или лошо, дошъл е моментът Алисън да напусне черупката си и да види, че навън не е толкова зле, особено ако си имаш някой перфектен “екскурзовод” като Есбен.
180 секунди. Точно 3 минути. Двама души и един откровен разговор без никакви думи. Толкова му трябва на човек, за да разголи душата си, да се изправи пред страховете си, да признае за слабостите си, да потърси истините за себе си, да събере кураж, да промени нещо, да се влюби. Не знам дали вярвам в любовта от пръв поглед, но Джесика Парк излага доста убедително тезата си и определено те кара да се замислиш над тази концепция, както и над някои други сериозни теми, за които възраст и срок на годност няма. “180 секунди” е роман за красивото и грозното, за усмивките и сълзите, за успехите и провалите. Ще те разсмее, ще те трогне, ще те ядоса, ще те изпълни с надежда, ще те разплаче, а после ще изтрие мокрите следи по лицето с нежна ръка, защото в живота така става – върхове и спадове, нагоре – надолу, като линията на кардиограмата, която превежда какво казва сърцето.
Не можеш да достигнеш онова пред теб, ако не се освободиш от всичко зад себе си.”
“180 секунди” е тийн роман, в който присъства цялата палитра от емоции, които един читател може да преживее, както и богата гама от теми и проблеми, касаещи не само подрастващото поколение, но и обществото като цяло (адаптация на интровертите, ментално здраве, връзка дете-осиновител, психология на жертвите на насилие). Хареса ми романтиката в книгата, като нямам предвид единствено връзката между главните герои, а по-скоро говоря за онова усещане, че всеки разполага със силата да промени света и да го превърне в по-добро място. Чрез образите, които Джесика Парк е създала, тя определено те кара да повярваш в тази идея. Насърчава хората да бъдат по-сърцати, по-състрадателни и ако могат да помогнат на някого, да не го подминават с безразличие. Допадна ми, че социалните мрежи този път не присъстваха като символ на дистанцията и стените, които издигаме помежду си, а тъкмо напротив – авторката показва как могат да служат като инструмент на доброто. #бъдичовек #направидобро
Обичам те, Алисън. Не търсех любов, дори не осъзнавах, че имам нужда от някого. Но се влюбих в теб толкова бързо и с такава лекота. Без да си задавам въпроси.”
В основата на романа стоят Алисън и Есбен – всеки си има своя история, но след като двамата се срещат, започват да пишат една обща. Алисън е интровертна личност, която трудно се вписва в социалните среди, докато Есбен е отворен и общителен, но това не означава, че си няма свои тайни. Хареса ми, че романът ни дава възможност да видим израстването, което двата образа търпят – помагаха си взаимно, като се насърчаваха да предизвикват себе си и да не се отчайват в трудни моменти. Не е ли това любовта – да работиш върху най-добрата твоя версия, вдъхновен от човека до теб?
Не искам да живея в миналото. Нито пък ти. Няма да се връщаме там. Всичко е приключило. Не сме част от статистиката и никога няма да бъдем. Ние сме изключението и сме изключителни. Ясно ли е?”
Освен първите трепети на влюбването в “180 секунди” се коментира и ключовата роля на приятелството – да приемаш другия с всичките му странности; да си му опора, когато има нужда, но не си признава; да се смеете на едни и същи шеги; да споделяте щастливите и тъжните моменти.
“180 секунди” от Джесика Парк е емоционална книга, към която не можеш да останеш безразличен. Но това не е единственото, което я отличава от останалите YA романи. По-важното е, че въпреки сериозността на темите, си остава една от най-сладките и красиви истории, на които може да попаднете.
“180 секунди” вече може да се намери по книжарниците и на щанда на ICU на Пролетния базар на книгата.
