„Мечокът и славеят“ – Катрин Арден

by Хриси

Нали знаете фразата „Не съди книгата по корицата“? Е, аз си признавам, че едно от нещата, които са способни да ме накарат да прочета дадена книга, е именно корицата й. Когато започнах „Мечокът и славеят“ от Катрин Арден, нямах идея за какво става въпрос, но бях омагьосана от мистичната картина на дървената къща сред дълбоката гора. Оказа се, че и историята е не по-малко магична!

„Мечокът и славеят“:

  • Автор: Катрин Арден
  • Жанр: Фентъзи, Приказка
  • Страници: 363
  • Година на издаване: декември 2017
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Orange Books

Хората от крайните северни земи на Русия са свикнали с предизвикателствата на зимата и ледените й прегръдки. Те вярват в добрите сили на малките домашни духове и приказните създания от гората, за които се носят легенди, затова с дарове подхранват магията им. В една такава студена нощ се ражда Василиса Петровна – петото дете на Пьотър Владимирович. Дива и непредсказуема, от малка хората виждат, че тя е различна и може би е наследила вещерската дарба на своята баба и харизмата на покойната й майка. Вася много обича приказки, а любима и е тази за Мраз – горският демон, от който всички се боят и който броди в студените вечери, за да краде човешки души. Когато след време баща й се жени повторно и води новата си съпруга у дома, тя отрича същестуването на приказните създания и ритуалите, които местните спазват. Новият духовник на местността, обаятелният отец Константин, също се бори с езическите вярвания, налагайки християнската вяра като абсолютна. Единствено Вася вижда мистичните домашни духове, които се грижат за реколтата, животните и богатството. Когато обаче спират да получават даровете си и хората все по-малко вярват в съществуването им, силата им отслабва, а злото дебне зад дърветата на гъстата гора. То трупа сили и скоро ще се събуди от зимния си сън. Тогава само Василиса благодарение на дарбата, която има, ще може да го спре, а нейни съюзници ще са животните, феите, духовете и може би един приказен герой, който хората подцениха.

„Мечокът и славеят“ беше от онези книги, които ме върнаха в детските ми години, когато вечерите завършваха с приказка в леглото, а аз слушах запленена от историите за красиви принцеси, за духове и феи, за животните в гората и техния мистичен свят. Приказката е магия, малко съкровище, което човек държи в ръцете си. Приказката е цял един непознат свят, който ние така силно си мечтаем да открием.

„Мечокът и славеят“ на Катрин Арден е един тайнствен и малко по-различен разказ, може би дори леко плашещ, но без съмнение запомнящ се. Бях впечатлена от сюжета, който едновременно звучи познато, но запазва своята непредсказуемост и уникалност. Провокира въображението и мисленето, рисува впечатляващи картини, които все по-рядко могат да се срещнат из съвременните фентъзи романи. Да, и тук имаме малката дъщеря на овдовял благородник, която се отличава от другите деца. Имаме си и зла мащеха, говорещи животни, добри духове, мистични създания и разбира се, един злодей с неговия верен слуга. Но традиционната приказка беше преобразена с помощта на характерни мотиви от руския фолклор, които изпъкваха на фона на историческото време. А метафоричният изказ и символиката, която се криеше зад избора на имена, герои и сезони, говореха за отличен усет на авторката към литературния език.

В селото се настани страхът – упорит, мърморещ страх, лепкав като паяжините.“

Като всяка приказка, и тази разказва за борбата между доброто и злото, но този път опирайки се на мистичния свят на средновековна Русия. Учи хората, че доброто може да победи само ако те вярват в него, защото в противен случай силите му отслабват. Напомня, че злото има много лица, някои от които красиви, примамливи и приканващи, но всъщност лицемерни, лъжливи и опасни. Както в приказката „Мечокът и славеят“, така и в реалния живот, злото се храни с човешкия страх – колкото по-изплашени сме, толкова по-податливи ставаме на всякакви суеверия, слухове и манипулации. Това, което не бива да позволяваме, е да се оставим да бъдем заразени със страха на тълпата и да забравим да отстояваме собствените си вярвания и убеждения. Вярата играеше много важна роля в приказния сюжет и беше интересно да се проследи противопоставянето на християнските и езическите културни особености. Но най-ценно може би беше разбирането на главната героиня, която вярваше, че двата свята могат да съществуват, без да си пречат.

Василиса Петровна е водещият образ в „Мечокът и славеят“ – наблюдавахме нейното израстване от малко палаво дете в красива млада жена, която не се вписва в общоприетите представи за морал и ценности, но всъщност олицетворява идеала за приказна героиня. Вася е грижовна, внимателна, с добро сърце и благородна душа, но в същото време дръзка, смела и решителна, с характер, който се бори и не се отказва лесно. Тя не се притеснява да отстоява позициите си и да защитава вековни традиции във време, когато другите  ги отричат, и именно благодарение на вярата й, близките й успяват да се спасят от алчните лапи на гладния мечок.

Освен това не от моя мраз трябва да те е страх, девушка. А от огньовете. Кажи ми, огньовете ви горят ли твърде бързо?…Заради наближаващата буря е. Първият признак е страхът. Вторият винаги е огънят. Хората ти се страхуват и сега огньовете горят.“

Само едно нещо ми липсваше в „Мечокът и славеят“. Искаше ми се авторката да беше обърнала малко повече внимание на Алексей (един от братята на Вася), тъй като го намирам за интригуващ и значим образ. Предполагам обаче, че това може да се случи в някоя от следващите книги, тъй като стана ясно, че „Мечокът и славеят“ е част от трилогия.

Така че, ако рутината на ежедневието ви е погълнала и ви се иска да избягате – в друго време и друг свят, тогава „Мечокът и славеят“ е вашата книга. Тя ще ви срещне с приказни създания, ще изостри сетивата ви, ще събуди въображението ви и ще ви понесе на незабравимо приключение, където добро и зло са във вечна битка за надмощие.

You may also like

1 comment

Ралица27.02.2018 - 15:51

Страхотна зимна история, някак оцелих най-подходящото време навън, за да я прочета 🙂 Малко ме смущава фактът, че човек от запада е успял така добре да използва руски мотиви и фолклор, но пък понякога трябва външен поглед, за да се пробуди интерес към нещо добре познато. Радвам се, че ще е трилогия. Очаквам с нетърпение продължението.

Reply

Leave a Comment