За някои октомври се асоциира със страшни истории и плашещи костюми, докато за други е приказка, която ти дава възможност да се преобразиш и да се насладиш на магични преживявания. Затова ви каня на бал със “Сделката на розата” от Саша Пейтън Смит, където наред с танците и красивите рокли върви опасна надпревара с високи залози и непредсказуем финал.
“Сделката на розата”
- Автор: Саша Пейтън Смит
- Жанр: Роментъзи
- Страници: 424 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 1 основна, но има и единични глави с други гледни точки
- Главни герои: Айви, Емет, Брам, Фейт, Гриър, Еми, Марион, Олив, кралица Мориен
- Преводач: Елена Лорънс
- Издателство: Orange Books
От момичетата във висшето общество се очаква да сключват сделки, които да им осигурят подходящи кандидати за брак: някои разменят най-скъпия спомен от детството за рядък талант за свирене на пиано. Други пък договарят безупречна усмивка в замяна на способността да усещаш вкусове. Но в дебютния сезон на Айви Бентън настъпва неочакван и съдбоносен обрат – обявена е надпревара за ръката на сина на кралицата, принц Брам. Това е награда, която може да спаси семейството на Айви от разруха… и да освободи по-голямата ѝ сестра от пагубната сделка, която е съсипала живота й. Ала във всяка магическа сделка има нещо гнило. На фона на бляскави балове, безмилостна конкуренция и опасен съюз с безразсъдния по-малък брат на принца – принц Емет – Айви осъзнава, че в същината на това състезание се спотайва мрачен заговор. Заговор, способен да погуби цяла Англия и да разбие сърцето й.
“Сделката на розата” от Саша Пейтън Смит е приказно роментъзи, ориентирано към по-младата читателска аудитория. В него в директен двубой се изправят суетата и интелектът, покорството и автономността на характера, сърцето и разумът. Победителят е натоварен с привилегията да избира и направлява бъдещето, затова всеки избор носи решаващи последици, които засягат мнозина. “Сделката на розата” улавя именно онези отличителни качества на британските рози от висшето общество, които омагьосват с красота, чар и крехка красота, но крият и остри бодли, които не се страхуват да използват, когато искат да предпазят любимите си хора.
Действието се развива през 19-ти век в Англия, а страната вече 400 години е управлявана от кралица-фея, за чиято магия обаче на този етап научаваме малко, но е видно, че притежава несравнима мощ. В по-голямата си част “Сделката на розата” представлява надпревара за сърцето на принца, който си търси съпруга (с помощта на мама) и участничките го омайват по балове и участват в различни опасни предизвикателства, които бъдещата свекърва е организирала скришом. Това е само фасада обаче, защото в същината си “Сделката на розата” е книга за бунта срещу статуквото, за противопоставянето на безличното послушание и за бунтарския дух, търсещ промяна. До известна степен е и сблъсък на поколенията и отразява разклатените позиции на старото и неоспоримата сила на новото, което идва с други възгледи и идеи за бъдещето.
Главната ни героиня Айви избира път с неясна посока, но с ясна цел – да сложи край на авторитарния режим на кралицата, и в хода на историята наистина се влюбва, само че в грешния брат (съвсем правилния всъщност, и не – това не е спойлер, спокойно). В романтичен план книгата беше красива и нежна, а чувствата между героите, макар и реални и дълбоки, не успяха да замъглят преценката им и да заглушат гласа на саможертвата, която са готови да извършат, в името на един по-добър свят. Заформилият се любовен триъгълник създаваше известна интрига и напрежение, като умело ни разсейваше от други задкулисни схеми. Паралелно с това сюжетът имаше някои по-феминистки нотки покрай темата за сестринството и силната енергия на женското приятелство.
Няма как да не отбележа, че поне за мен темата за забранената любов беше хапчето, което ми продаде историята. Усещането за обреченост и надпревара с времето, същите тези високи залози, които смазваха с товара си дори най-невинните мечти и копнежи за евентуален щастлив финал, внасяха несравнима тръпка при четенето. Първоначалната съпротива прерасна в самозалъгване, че човек има правото и силата да диктува на сърцето си. Самозаблудата за контрол се криеше зад извинението за обучителни и необходими срещи, които допринасят за успеха на един по-висш план, но когато маските падат става ясно, че влюбеният човек е алчен за повече време със своята сродна душа, повече споделеност, повече близост. Глад за повече.
Гладът за повече се разгоря и в мен, тъй като “Сделката на розата” приключи с отворен финал и във втората книга предстои да разбера какво е намислила Саша Пейтън Смит за своите герои. Бих казала, че романът ще допадне на тези от вас, които са харесали “Жестокият принц”, “Алената пеперуда” и “Имало някога едно разбито сърце”. Препоръчвам на онези, които са склонни да търсят вълшебството и красотата дори в най-мрачните дни.
