Ричард Озмън, авторът на “Криминален клуб “Четвъртък”, споделя, че никога не е разбирал термина “уютна мистерия” или “уютна кримка” – как така един сюжет, в който има убиец, трупове и някакво натрупано напрежение, може да се окачестви като уютен. Вероятно частично има право. Но от друга страна, книги в това направление (включително и неговата поредица), оставят едно сърдечно чувство, породено от срещите със симпатични герои, от цялостната атмосфера в историята, която далеч не е толкова мрачна, колкото в един трилър, и обещават отговори. Каквото и да става, тук справеливостта ще възтържествува и това носи известно облекчение на читателя. И тъй като със захлаждането на времето все повече си търсим уютни четива и моменти, реших да споделя малко повече за 4 романа, подходящи за любителите на уютни мистерии.
“Тайнственият гост” – Нита Проуз
Сюжет: Тя не е като всички останали. Понякога ѝ е трудно да общува с околните и със света. Но благодарение на таланта си да поддържа безупречен ред и чистота Моли се издига до главна камериерка във величествен петзвезден хотел. И точно когато всичко при нея върви като по вода, светът ѝ се преобръща с главата надолу: прочутият автор на трилъри Дж. Д. Гримторп, свикал в лъскавия ѝ хотел шумна пресконференция, се свлича мъртъв на пода точно преди да направи сензационно съобщение. По време на разследването бързо се изяснява: смъртта му си е чиста проба убийство. Заподозрени не липсват. Но кой, кой е извършителят? На карта е заложена безупречната репутация на хотела. И Моли е наясно, че единствена тя държи ключа към изобличаването на убиеца. Навремето често е посещавала дома на Гримторп. И трябва да разкрие час по-скоро загадката, витаеща около него и смъртта му. Защото знае със сигурност, че няма тайна, която да не може да бъде разбулена, стига да влагаш в това душата си.
За книгата: “Тайнственият гост” е заплетена мистерия в духа на онези, които ни превеждат през цялостното разследване на едно убийство и разкриват мотивите и самоличността на убиеца едва в самия финал. Интересното е, че главната ни героия хем е до известна степен нетипична (твърде пряма, прекалено праволинейна, обременена от принадлежността й към дадена социална прослойка), хем отговаря напълно на стандартния образ на разследващия в книгите (определят като я странна птица, донякъде самотна, твърде проницателна и директна). В “Тайнственият гост” научаваме повече за миналото на Моли, за детските й години и възпитанието, което е получила от баба си. Докато разнищваме мистерията с убития гост на хотела, ставаме част от обсъждането на доста други теми, свързани с взаимоотношенията между хората на различни нива. И всичко това е поднесено с характерния британски хумор и финес.
“Смърт в Марлоу” – Робърт Торогуд
Сюжет: Джудит Потс е: на 78; вдовица (само че не знаем точно как е починал съпругът ѝ), любителка плувкиня (в Темза, без дрехи) и ценител на хубавото уиски. Живее сама, но далеч не е самотна. Тя и приятелките ѝ Сузи (ексцентрична и чистосърдечна дама, която се издържа, като разхожда кучета) и Бекс (съпругата на викария, която от крайно благоразумна си стана направо отракана) основават криминален клуб „Марлоу“, за да разследват големите мистерии на малкото градче. Само че от разрешаването на последния им случай е минала година и любимото ни трио сякаш започва да скучае. Единственото вълнуващо събитие на хоризонта е предстоящата сватба на един от най-изтъкнатите жители на Марлоу – сър Питър Бейли – с медицинската му сестра – Джени Пейдж. В деня преди сватбата той организира парти в имението си на брега на Темза, а Джудит и компания вече предвкусват безплатното шампанско, което ги очаква там. По време на соарето обаче от вътрешността на къщата се чува гръмовен трясък. Първи да разберат какво се е случило се втурват Джудит, Сузи и Бекс, които с изненада намират бъдещия младоженец смазан под тежестта на масивен шкаф в заключен отвътре кабинет. Полицията смята случая за злополука. Но според Джудит сър Питър Бейли е бил убит.
За книгата: Убийство в малък град и жертва, която е предусещала накъде вървят нещата. Завист, алчност и семейни интереси като част от мотивите, които евентуално биха задвижили плана за ликвидирането й. И на този фон три симпатични дами с крайно различни интереси и познания обединяват сили, за да открият кой е злосторникът. Интригуващият сюжет, в който не липсват обрати и неочаквани разкрития, държи читателите в плен, но и очарова с усещането за приобщаване към този скромен, но сплотен разследващ екип, който не се притеснява да си навира носа в работите на полицията. Даже го приема за необходимост. И колкото повече трите жени се доближават до истината, толкова по-далечна им се струва самотата, която съвсем доскоро е била нежелана спътница в живота им.
“Джаз досиета” – Фиона Вийч Смит
Сюжет: Лятото на 1920 г. Младата Попи Денби пристига в шумния Лондон, за да се грижи за своята леля Дот – популярна актриса и суфражетка, пострадала в сблъсъци с полицията, но запазила приключенския си дух. Окуражена от Дот, Попи решава да последва мечтата си и кандидатства за работа като журналист в „Дейли Глоуб“. Но още в първия ѝ работен ден един от старшите репортери намира смъртта си и Попи е натоварена да довърши материала, по който е работил. Но какво точно е разследвал журналистът и дали смъртта му е случайност? Въпросите отвеждат Попи до трагичната история на две суфражетки и я изправят пред мъже с власт, готови на всичко, за да прикрият следите си. Благодарение на новооткритите си приятели, Попи се впуска в пъстрия Лондон от 20-те – град на джаз барове и джаз досиета, в които може би се крие повече, отколкото личи на пръв поглед. Дали младата жена ще успее да разкрие истината, преди някой друг да е пострадал?
За книгата: Любопитни историчeски факти, забележителни прояви в изкуството, енергията на Лондон и забързания ритъм на добрия журналист – “Джаз досиета” е от онези уютни мистерии, в които и без криминалния елемент можеш да оцениш и да се насладиш на книгата. Но загадката определено внася интрига и прави четенето още по-вълнуващо. Атмосферата в романа си партнира добре с жизнерадостната и находчива героиня, която изоставя образа на провинциално момиче и пристъпва все по-уверено в този на модерната жена от 20-те години на миналия век. Предвид всички новости в живота й (първата чаша шампанско, първия танц под звуците на джаза, първата статия с нейното име отдолу) това вълнение успява да се предаде на читателите и така приключенията на Попи Денби да бъдат споделени и съпреживени.
“Как да разкриеш собственото си убийство” – Кристен Перин
Сюжет: През 1965 г. младата Франсис Адамс отива на панаир в английската провинция заедно с двете си най-добри приятелки. Но денят им е помрачен, когато врачка прави смразяващо кръвта предсказание: един ден Франсис ще бъде убита. Тя посвещава целия си живот на разкриването на престъпление, което още не се е случило, като събира информация за тайните на всеки, изпречил се на пътя ѝ, за да предотврати собствената си гибел. Десетилетия наред никой не взима Франсис насериозно, докато шейсет години по-късно, тя не бива убита, както винаги е твърдяла. В наши дни Ани Адамс е поканена на среща в голямото имение на богатата си и самотна пралеля Франсис. Но когато пристига в живописното английско селце Касъл Нол, Франсис вече е мъртва. Ани е твърдо решена да залови убиеца, но заради дългогодишния навик на Франсис да се рови в тайните и лъжите на другите, изглежда че почти всички в селото имат мотив да я убият. Дали Ани ще разбули мрачната мистерия в сърцето на Касъл Нол, или ровенето в миналото ще превърне и нея в жертва на убиеца? Колкото повече се приближава до истината и се излага на все по-голяма опасност, Ани започва да се бои, че може да наследи съдбата на пралеля си, а не нейното богатство.
За книгата: Две убийства, разделени във времето, и едно предсказание, което изпълнява всяка своя дума – няма как читателят да остане безразличен към такъв тип сюжет. Вероятно бихме могли да определим “Как да разкриеш собственото си убийство” като по-близка до мистерията, отколкото до уюта, но ви гарантирам, че красивите пейзажи на английската провинция в комбинация с интимния характер на дневника на една от героините и състезателния характер на разследването внасят онази лекота, от която сюжетът се нуждае, за да попадне в тази категория. Нестандартният подход, при който жертвата е търсила улики за предстоящето й убийство, също привлича вниманието и задава очаквания за любопитно и интересно четиво. Които съща така са оправдани.
