На рафта в библиотеката ми, където са наредени всичките ми заглавия за Втората световна война, имам книги за гротескните й лица от най-различни точки на света. И все пак, едва след като прочетох “Морската градина” от Софи Бехарано де Голдберг, установих, че нямам друг роман, който да коментира еврейския въпрос в България и да пресъздава картината на тогавашните политически решения, дали отражение върху живота на евреите у нас. Безкрайно интересна, дълбоко откровена и донякъде меланхолична, “Морската градина” попълва липси, които дори не съм разпознавала, и хвърлят светлина върху мрачните години от по-новата ни история.
“Морската градина”:
- Автор: Софи Бехарана де Голдберг
- Жанр: Исторически
- Страници: 304 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Алберто, Ефраим, София, Саломон
- Преводач: Рада Ганкова
- Издателство: Лемур
Варна, 1942 г. Дните на малкия Алберто минават в безгрижни игри край морето и незабравими мигове в красивата морска градина. Докато един ден детската му вселена не бива разтърсена от водовъртежа на епохата. Принуден бързо да порасне, Алберто се превръща в опора за майка си и малкото си братче и не губи надежда, че там някъде дълбоко в сърцето на всеки човек гори искрицата на доброто. Години по-късно, вече в Мексико, той ще разкаже на дъщеря си за преживяното и от болезнените спомени ще се роди „Морската градина“. Носталгичен и вдъхновяващ роман за едно семейство, което се бори за своето оцеляване и копнее отново да се събере… Макар и в нова родина, защото понякога семействата се превръщат в крепости, които нито войната, нито раздялата, могат да разрушат.
“Морската градина” от Софи Бехарано де Голдберг е исторически роман за периода на Втората световна война, ситуиран на родна почва. Действието се развива във Варна и Североизточна България и разказва за живота на евреите у нас по време на онези години. На фона на общото страдание и изпитанията пред еврейската общност, изпъква личната история на едно семейство, чието родословно дърво е пуснало корени както по българските земи, така и чак в Мексико. От нея се ражда трогателен и вдъхновяващ роман за оцеляването на духа във време, в което светът става свидетел на ерозията на хуманността. Биографичният характер на споделеното между страниците, както и кръстосването на наивните детски спомени с разсъжденията на един вече пораснал мъж подсилват въздействието на прочетенето, превръщат “Морската градина” в изповед, а читателите – в довереници, натоварени с мисията да съхранят неподправените образи на страха и надеждата, болката и радостта, които семейството на Алберто познава.
Фактологичната рамка на книгата обхваща периода от 1937 до 1947 г. Въпреки защитата на цар Борис, смекчила кошмара на Холокоста у нас, еврейската общност преживява тежки загуби и също става жертва на антисемитски политики, на социална изолация, безработица и немотия. Научаваме за политическото разделение по отношение на еврейския въпрос, за личности, които са били привърженици на фашистката идеология и са съдействали за прокарването й у нас, за дейци, обявили се като противници на неоправданите посегателства върху човешкия живот, за обикновени граждани, които са проявили човечност и разбиране, докато Европа е затъвала в тресавището на омразата. Общата картина на периода е плашеща, мрачна и меланхолична. И точно тук историята на Алберто и фамилията му просветва като слънчев лъч.
Въпреки трудностите, през които преминават – раздялата, бедността, принудителното преместване, номадският живот, посегателството над тяхната идентичност, гладът (физически и емоционален), дискриминацията и отлъчването – семейството остава сплотено. “Морската градина” учи читателите, че домът е там, където са близките; че майчината прегръдка е непробиваем щит срещу страха и несигурността, а любовта е лечебният мехлем за всяка рана. Морската градина на Варна играеше важна роля в живота на малкия Алберто. Тя бе пристан, към който нашият герой (тогава още дете) се връщаше – капсула на щастието, бряг на фона на бурното море. Служеше за компас, който връщаше чувството за принадлежност и ориентация, докато наоколо вилнееха хаосът и разрухата.
Интересно как една книга може да бъде изпълнена едновременно с толкова обич и топлина и такава раздираща болка, с копнеж и носталгия, със спомени, чиито нюанси поглъщат радостта и безгрижието на детските години и ги заменят със страховити картини. И е също толкова любопитно как чужденка обръща поглед именно към този отрязък от историята ни и го разглежда с такова внимание, докосва така деликатно белезите от дълбоките рани, които едва ли някога ще зарастнат.
“Морската градина” от Софи Бехарано де Голдберг е книга за най-нехуманния период от историята на Европа и най-човешкото чувство, което ни помага да се съхраним – обичта. Тя възпитава у читателя именно онова чувство на емпатия, което в миналото е отсявало хората и е откроявало онези, избрали да подадат ръка на семейството на Алберто.
