Романите на Ашли Постън са приключение, което стриктно следва максимата, че не е важна крайната дестинация, а самото пътуване и най-вече с кого ще го споделиш. Преживяването винаги е вълшебно (буквално и преносно), защото събужда сетивата ти, отваря апетит за живот и ти помага да виждаш света по-цветно. И ако има книга, която да притежава способността да ни извади от зимната летаргия и да ни пробуди за всички хубави пролетно-летни моменти, които предстоят, то това несъмнено е “Седем години между нас”.
“Седем години между нас”:
- Автор: Ашли Постън
- Жанр: Романика
- Страници: 336 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Клементайн (Лемън) и Джеймс (Иуан)
- Преводач: Ивелина Иванова
- Издателство: Софтпрес
Преди шест месеца Клементайн Уест изживява най-лошия ден в своя живот. И измисля план, който да ѝ гарантира, че това повече няма да се случи – не поемай рискове, работи здраво и не забравяй да преследваш луната. Последната част очевидно е метафорична, но леля ѝ винаги е казвала, че човек се нуждае от поне една голяма мечта. Изглежда, рецептата е успешна. Поне до момента, в който Клементайн открива в апартамента на починалата си леля непознат мъж. Мъж с мили очи, крива усмивка и очевидно пристрастие към лимонови сладкиши. Мъж, в който преди би се влюбила… А може би днес не е толкова различна от преди? Уви, идеалният мъж има един недостатък – живее в миналото. Седем години назад в миналото, за да сме точни. Звучи абсурдно, но явно в лелините истории за апартамента има доза истина. Клементайн никога не е приемала насериозно твърденията, че тук времето се размива като акварелни бои, но сега ще й се наложи да повярва. Поне ако иска да запази здравия си разум. Въпросът е как да запази сърцето си. В крайна сметка любовта не е въпрос на време, но точното време може да постави под въпрос любовта.
Като деца четенето на приказки трябваше да ни отвори очите за необятния свят, в който живеем, да събуди въображнието ни и да даде обяснение на необяснимото в нашите колебливи и неопитни очи, да ни поднесе по интригуващ начин ценен урок, от който да си извлечем поука, и накрая да ни помогне да заспим с усмивка на уста, без да се тревожим от неизвестността на нашето утре, защото вече знаем какво биха направили любимите ни герои. “Седем години между нас” от Ашли Постън е може би най-близкото до еквивалент на приказка за пораснали романтици, която не повтаря старите сюжетни линии за принцове и принцеси, а разказва своя история – също толкова магична, очарователна и зареждаща. В нея любовта е затворена не в кула, а в слънчев апартамент в Ню Йорк, злодеят е не е отмъстителен магьосник, а времето и заради него над нашите герои тегне “проклятието на седемте години”, през които те се разминават. Уви, целувката не е достатъчна, за да се възстанови хармонията и те да се съберат – необходими са доста повече усилия, но също като в добрите приказки любовта и доброто винаги побеждават. А поуката е, че не можем да планираме всичко в живота и понякога просто трябва да се пуснем по течението, за да видим къде ще ни отведе и с кого ще ни срещне.
Очарователна, сърдечна, слънчева, така най-общо бих описала “Седем години между нас” от Ашли Постън. Подобно на книгите на Емили Хенри, и тук романтиката е само повърхностният слой от една изкусително симпатична история, а отдолу крие пластове от теми. Всяка си има характерен вкус – горчилката на скръбта и преживяването на загубата на близък човек, сладостта на влюбването и онези пикантни нотки на привличането и страстта, освежаващият лимонов ефект на пробуждането, когато осъзнаеш какво искаш от живота. “Седем години между нас” е роман за кръстопътищата, за нещата, които ни правят щастливи и внасят цвят в ежедневието ни, за неизбежната промяна, която настъпва с годините, за мечтите – онези, които остават, и новите, които изникват, за успехите, които се измерват в спомени, а не в заплати, за куража да следваш собствен път.
Връщаме се обаче към сърцевината на сюжета, която е неустоима любовна история за двама души, които се срещат на точното място в неподходящото време. Всъщност, пътуването във времето е приказният елемент, който придава един специфичен заряд на книгата – някак носталгичен, като да гледаш стари снимки на твоето по-малко Аз, без обаче да искаш непременно да се върнеш към мига на заснемането. Магическият реализъм в случая помага на историята да израсне от сладникав романс в книга за любовта, която узрява за точния момент. Обожавах колко живи и цветни бяха срещите на Клементайн и Джеймс в миналото и как показваха в перспектива живота им в настоящето. Диалозите бяха непринудени, забавни и насищаха сюжета с препратки към кулинария, изкуство, литература и туризъм. Колкото по-невъзможна изглеждаше тяхната връзка, толкова по-силен беше копнежът по нея. Но ми хареса как по този начин авторката поднася своята интерпретация на идеята, че сродните души се влюбват във всяка своя версия и успяват да намерят път една към друга.
Както споменах, романът е изключително пъстър – идеален е за чревоугодници и ценители на хубавата храна, на онези, които откриват красотата във всяка хапка, както и на други, които виждат палитрата на живота в картина на талантлив художник. Ню Йорк също играе своята роля и създава чудесна атмосфера, напомняйки, че е място, което никога не спи и в което всичко е възможно.
“Седем години между нас” от Ашли Постън е книга, която ще ви върне страстта към живота. Ще ви направи гладни за преживявания, за нови вкусове, за приключения, за любов. Насладете се на всяка страница, а аз ви обещавам, че историята има незабравим послевкус.
