Изумително е колко зряло звучат някои дебютни книги. От солидните корени, потънали надълбоко в реални исторически събития, белязали началото на 17. век, през все по-ясно изразеното непримирение на всяко последвало поколение жени, решило да остоява автономността си, до постигането на бленувана свобода, която идва с приемането на женската сила, “Непокорните” от Емилия Харт е история, която се разлиства като корона на дърво и омагьосва с неподправената си дива красота, присъща и за нейните героини.
“Непокорните”:
- Автор: Емилия Харт
- Жанр: Исторически
- Страници: 336
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 3
- Главни герои: Алта, Вайълет, Кейт
- Преводач: Кристина Димитрова
- Издателство: Лабиринт
2019 година. Кейт изоставя всичко и от Лондон бяга в дълбоката провинция, в стара къща, завещана й от нейна далечна роднина. След като се заселва в нея, тя започва да подозира, че къщата пази тайна, останала още от гоненията на вещиците през ХVІІ век. 1942 година. Вайълет мечтае да получи образование, но не може да се измъкне от семейното имение. Изгубила е отдавна майка си и единственото, което й е останало за спомен от нея, са един медальон и тайнствен надпис върху стената в стаята й. 1619 година. Алта от малка е обучавана на магия, която обаче прибягва не до заклинания и вълшебни отвари, а до дълбоката лечебна връзка с природата. Когато я обвиняват във вещерство и я съдят за убийството на местен фермер, Алта знае, че трябва да впрегне всичките си сили, за да се спаси. Три жени, три съдби, свързани не само от общата кръв и житейските несгоди, но и от високата цена, която трябва да платиш за дарбата си, от волята да не се примиряваш с неправдите, да загърбиш смело миналото и да започнеш отначало. Защото винаги има надежда.
“Непокорните” от Емилия Харт е силен роман за неопитомената женска енергия, за метаморфозите на болката и посегателството над женското тяло, за непримиримостта на духа и борбата за оцеляване и себеутвърждаване, за намирането на убежище в свят, в който законите на природата идват над всяко друго законодателство, за да раздадат справедливост там, където други са я отнели. Завладяващ разказ за три жени от един род, които имат общи корени, но следват свой път в опитите си да се опълчат срещу установения патриархален модел, който отнема гласа им, за да наложи с груба сила волята си. Книга, в която фантазията и талантливото писателско перо на Емилия Харт разкриват язви в отделни периоди от историята и хвърлят светлина върху утвърдени с времето практики на злоупотребяване, омаловажаване и незачитане на женствеността в различните й форми.
Макар да звучи феминистки настроена, “Непокорните” не е замислена с тази цел, а разделението между мъже и жени е продиктувано от повторяемостта на ужасяващи примери за проявено насилие над нежния пол. Заклеймявани като вещици, чародейки и прелъстителки, и до днес обществото поставя жените в позиция, в която трябва да се бранят – да свалят етикетите и предразсъдъците от себе си, да се справят еднолично с проблема за насаждане на чувство за вина у жертвите, вместо у насилниците, да превъзмогват чужди грешки и да носят последствията от тях наред с товара на изкривената хорска памет. Именно търсенето на закрила и подсигуряването на защита на женското начало е сърцето на “Непокорните” и то е тясно свързано със съживителната сила на природата.
Жанрово книгата е смесица от исторически роман, проза и доза мистерия, а сюжетът е поръсен с нотки на магически реализъм, който подсилва връзката между земята и героините, обединявайки ги в една родова линия. Алта ни връща най-назад във времето и разказва за проведения съдебен процес срещу нея, свързан с отправеното обвинение в убийство и поставената под съмнение лечителска дарба. В нейната история се противопоставят установеното законодателство и моралът, а Алта като човек, който знае, че неправилната дозировка е способна да убие, се нагърбва със задачата да наклони везните в посока на живота и справедливостта. Вайълет пък ни отвежда в английската провинция в периода на Втората световна война, за да отвори тема за вродената човешка алчност, която вярва, че всичко й е позволено, за невъзможността да се упражнява контрол върху дивата женска природа. Лишавайки дъщеря си от наследство, бащата на Вайълет несъзнателно й подарява ключа, който да я освободи от клетката. Третата сюжетна нишка разплита историята на Кейт, която успява да избяга от капана на връзка, лишена от любов, но щедра на обиди и насилие. В търсене на убежище, тя намира много повече – открива корените си, превъзмогва страховете си и се учи да върви с високо вдигната глава.
И без магическия реализъм романът е достатъчно интересен, но с тази добавка сюжетът става омагьосващ и една идея по-мрачен, защото загава за сила, която не подлежи на контрол. Не е нужно да търсите дълбока символика в изразителните описания на картини и звуци от природата – Емилия Харт сама споделя, че е водена по-скоро от личното си възхищение от този свят, в който и най-дребната твар има своето място в голямата верига. Но е факт, че стилът на писане е толкова красив и въздействащ, че с лекота просветлява ума и фантазията, създавайки усещането, че крие повече отговори, отколкото реално притежава.
Може би нещо съвсем малко не ми достигна, за да дам максимална оценка на “Непокорните” от Емилия Харт – сякаш историята запази някаква частица за себе си. Но аз не се сърдя, защото на това изначално ни учи книгата – да не раздаваме силата си, да не оставяме на някого чувството, че ни притежава, да запазим възможността да летим свободно – като неопитомена птица.
