Част от магията на книгите е да осветляват пътя, по който вървим – припомнят грешките от миналото, за да не забравяме уроците, на които ни е научило, но и ни срещат с онези примери за проява на емпатия и човечност, които проповядват вярата в доброто и в хората. В този ред на мисли “Бакалницата “Небе и земя” от Джеймс Макбрайд е мъдър учител, който обръща поглед назад, за да ни помогне да се ориентираме къде се намираме днес и, по-важното, в каква посока искаме да продължим.
“Бакалницата “Небе и земя”:
- Автор: Джеймс Макбрайд
- Жанр: Исторически
- Страници: 536 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: множество
- Главни герои: Моше, Шона, Нейт, Додо, Аби, Ърл Робъртс (Док)
- Преводач: Гриша Атанасов
- Издателство: Ozone Books
През 1972 година, когато работниците в Потстаун, щата Пенсилвания, копаят основите на нови градски къщи, последното, което очакват да открият, е човешки скелет. Чий е той и как е попаднал на дъното на кладенец, са две от дълго пазените тайни на жителите на Пилешкия хълм, западнал квартал, където евреи, имигранти и афроамериканци живеят в съседство и споделят амбициите и болките си. Именно на Пилешкия хълм Моше отваря театъра си, а съпругата му Шона управлява бакалницата „Небе и земя“. Когато властите пристигат в търсене на едно глухо момче, за да го настанят в лудница, Шона и Нейт Тимблин, чернокожият пазач в театъра на Моше – а също и неофициален лидер на чернокожата общност на Пилешкия хълм, се съюзяват, за да го спасят. Докато историите на тези герои се преплитат и задълбочават, става ясно до каква степен хората, които живеят в периферията на Америка, се борят за оцеляването си. Когато най-накрая истината за случилото се на Пилешкия хълм излиза наяве, Макбрайд ни показва, че дори в най-мрачните времена именно любовта и общността – небето и земята – ще ни поддържат живи.
Обикновено, когато един роман идва с толкова препоръки и суперлативи, както “Бакалницата “Небе и земя”, автоматично изникват едни мисли, които поставят под съмнение успехите и майсторството на книгата. Нито е първият, който засяга въпроса за разделението в обществото, нито изненадва с отричането на етническата и расова дискриминация. Но след като го прочетеш, забелязваш, че е от редките примери, в които темата за разединението е изместена от идеята за общото, от обединяващия фактор, който изтрива социални, религиозни и политически граници. Моралният дълг заменя законовите норми, обичта и лоялността идват над страховете и мълчаливото покорство, за да издигнат в култ доброто и човещината и с тяхна помощ да заличат несправедливостта и омразата. И когато извървиш пътя до този извод и прочетеш историята на Джеймс Макбрайд, те залива вълна от смирение и от надежда, че колкото и да е объркан светът днес, има начин да се възстанови балансът и хармонията между хората.
“Бакалницата “Небе и земя” е исторически роман, който започва с нотки на мистерия около открити останки на човек и, превъртайки лентата назад, преминава в модерна версия на големия американски роман. В него Америка с нейния многолик характер играе ролята на ос, около която се завърта сюжетът. И е много важно от кой ъгъл я гледаш. Тя е страната, която изкушава и примамва имигранти от Европа с обещанието за по-добър живот и постила червен килим към богатството и успеха. Но е и онази, която удобно обръща гръб и не реагира на противопоставянето на отделните прослойки, затваря си очите за посегателствата над елементарни човешки права с оправданието, че е поверила властта в ръцете на демокрацията.
Връщайки се обратно в периода на 20-те и 30-те години на миналия век, ставаме свидетели на заформянето на общност, съставена от онези, които Америка е приела, но същевременно отхвърлила – евреи, имигранти, тъмнокожи, хора, които страдат от различни заболявания и физически се отличават от останалите. Именно те населяват Пилешкия хълм – видимо отделени от привилегирования живот на успелите бели американци. Там са Моше и неговата съпруга Шона, чиято любов го прави по-добър, по-отворен към света. Нейт, Аби и техният племенник Додо, чийто живот всеки ден е една безкрайна и изтощителна борба с предразсъдъците, несправедливостта и беднотията. Там са Фати и Бърнис, които някои биха обвинили, че живеят на ръба на морала, но реално следват собствен нравствен кодекс. Всички те са малка част от една общност, в която хората се грижат един за друг и показват, че всяко малко действие може да е стъпка в правилната посока, път към спасението.
Романът тръгва бавно – Джеймс Макбрайд непрекъснато въвежда нови герои, сменя гледни точки, наслагва детайли, които на пръв поглед нямат особена връзка с водещата сюжетна линия. Докато не се окаже обратното. Всички сме свързани – може да имаме различни болки и тревоги, но по някакъв начин съдбата оплита мрежата си така, че нашите избори и действия имат влияние върху тези на околните. Като паяк, който плете паяжината си, Джеймс Макбрайд ни примамва да изследваме различните нишки, за да стигнем до сърцевината на историята, а тя е посветена на противопоставянето на омразата, на злото, на идеята за равноправие и приемане. Читателят се лута между трагичното и комичното, между личната и общочовешката драма в търсене на онова зрънце истина, което ще възстанови хармонията. Открива го в лицето на невинно дете, което вижда светът такъв, какъвто е – в него хората не се делят на тъмнокожи и светлокожи, на болни и здрави, на евреи и протестанти. Те са или добри, или лоши. А то познава и от двете.
Джеймс Макбрайд твърди, че ако в реалността злото често побеждава, то в литературата имаш силата да му отнемеш победата, като покажеш най-хубавата страна на хората – умението им да прощават, да обичат, да се борят за истината. “Бакалницата “Небе и земя” е доказателство на думите му. Авторът намира начин да погребе възможно най-надълбоко завистта, злобата, безчестието, да ги изтрие от паметта на човека, така че след години никой да не се сеща на кого са принадлежали. Купчина кости с неизвестен произход. Но всеки да помни добрата жена от бакалница “Небе и земя”, която е помагала на всички на Пилешкия хълм, независимо кой какъв е и откъде е дошъл.
