Ане Якобс пише “Имението. Бляскави времена” няколко години, след като е започнала “Тъкачната вила”. За това време стилът й се е оформил, почеркът й се е научил да следва извивките на времето и да дава глас на отраженията, които надничат от огледалото на миналото. И макар отново да плува в свои води, като разиграва на сцената историята на едно семейство, все пак Ане Якобс се доближава все по-близо до проблемите на съвременния човек, на когото трябва да се напомня, че когато са обединени, хората постигат повече.
“Имението”:
- Автор: Ане Якобс
- Жанр: Исторически
- Страници: 464 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 3
- Главни герои: Франциска, Мине, Джени, Мюке, Елфриде, Ули, Каспар, Карл-Ерих, Валтер
- Преводач: Светлана Старирадева
- Издателство: Лемур
Когато отново пристъпва прага на семейното имение, Франциска фон Драниц не може да повярва, че най-накрая си е у дома. Огромната постройка със земите към нея, която някога е давала хляб на десетки работници и в която преди са се организирали вечери и балове, сега тъне в разруха. Последните й собственици не са се грижили добре за нея, но поне са я съхранили, за да я използват частично за целите на ТКЗС-то и нуждите на местните жители. А Франциска помни ясно какво е било имението и знае, че може да върне стария му блясък. Принудена да го остави зад гърба си по време на Втората световна война, тя напуска Източна Германия и дълго време изглежда, че никога няма да се върне. Но копнежът по родното място, призраците от миналото и спомена за голямата й любов я отвеждат отново на прага на имението, когато Германия е на прага на обединението. Там я посрещат нови, но и познати лица. А подкрепа в битките, които води за възстановяването на сградата и старата й слава, е нейната внучка – Джени, която също като баба си има нужда от дом, от място, където да се почувства по-малко самотна. Стъпка по стъпка, всяка крачи уверено по пътя към своето най-голямо желание – да отгърне нова страница в живота си. И имението е идеалното място за началото на нова глава.
“Имението” от Ане Якобс представлява любопитна картина на Европа и в частност на Германия, в която изпъкват контрастните цветове на разнопосочни възгледи, политически убеждения, управленчески промени и нажежени идеологически страсти. За да омекоти тяхната острота, авторката използва меките нюанси на човешките взаимоотношения – добавя красивите тонове на любовта, приятелството, на привързаността към дома и семейството. Получава се интересна смесица от исторически роман, който покрива два времеви периода (40-те години на миналия век и месеците около и след обединението на ГДР и ФРГ), и семейна сага, посветена на универсалния език, с който хората общуват, независимо от политическия режим – този на сърцето. Умерена, сдържана, някак повлияна от аристократизма на своите герои, но демонстрираща своята тиха непоклатимост в становището си, че във войната и разделението има само губещи, книгата ни спуска по спиралата на миналото, за да ни даде отговорите, спомогнали за възстановяването на реда и хармонията в Драниц.
Любовта е като крастата – казват хората от селото. – Когото порази, не може толкова лесно да се отърве от нея.
В “Имението” ще срещнете много и различни герои – всички до един темпераментни, своенравни, малко загадъчни, но пък много сърцати. Личната история на всеки от тях е пропита с доза мъдрост и все пак три жени изпъкват в целия сюжет и именно техните гледни точки имаме възможност да проследим в хода на романа. Франциска разказва за завръщането към корените, за приемствеността в семейството, за човечността, която идва преди парите и всички титли. Джени, нейната внучка, е събирателен образ на жената от новото време – оправна, самостоятелна, но все така търсеща и даваща любов. Мине, служителка в имението, чиято природа е да се грижи за околните, съхранява добродушието си през години и показва, че независимо от политическите промени и смяната във властта, е по-важно да съхраниш съвестта и сърцето си чисти.
Щастието може да е толкова просто. Защо го правим така сложно?
И макар в книгата да няма глас, ще изтъкна още една “героиня” в романа – огромната старинна къща, приютила в някакъв момент от живота им тези и други герои. Имението само по себе си е символ и персонаж в романа. От една страна, то е мълчалив наблюдател на случващото се през годините: на драмите, тревогите, разочарованията, предателствата, срещите и сдобряванията, които се разиграват там от десетилетия. Пазител е на тайните на фамилията, а между стените на стаите отекват прошепнати признания, разменени целувки и несбъднати планове. От друга страна, имението е символ на прехода, през който и героите в книгата преминават. Метаморфозата, която претърпява, затваря завинаги вратата на някогашния благороднически (донякъде надменен) блясък, оставя го, за да премине през скръбната фаза на сивота, самота и разруха, така че да стигне до момента, в който отваря вратите си широко за всички и се изпълва с живот и с нова енергия. Независимо от сътресенията в страната и в обществото, имението остава непоклатимо през всички години – гордо издигащо се над злободневието, уверено, че един ден хората ще намерят отново пътя си към него.
В типично немски стил авторката все пак вплита дълбоко и една романтична нишка за неизживяна любов, пострадала от смяната на политическия режим и края на войната. Заровена дълбоко в миналото и в сърцето на Франциска, тази любов се превръща в ярък израз на надеждата, че никога не е късно да поправиш старите грешки.
Светът продължава да се върти. Любов и мъка, блаженство и отчаяние се редуваха в безкрайна последователност. А този, който успееше да се сдобие с трошица от земното щастие, трябваше да го държи здраво, преди щастието да отлети завинаги.
В чисто исторически аспект ми беше любопитно да прочета за разликите между ГДР и ФРГ, за противопоставянето на Изтока и Запада и за свалянето на онази бариера, която държи хората разделени. А в частта, която разказва за периода на войната, беше интересно да се прочете за онази фаза, която отразява дълбоките загуби на Германия, отразили се физически и емоционално на немския народ.
“Имението” от Ане Якобс е многолик, завладяващ и нетипичен роман. Той бяга от категоризирането на хората и тяхното профилиране по произход, социална принадлежност и политически убеждения, а търси допирните точки помежду им. Намира ги на прага на стара сграда, съхранила спомените (и хубави, и лошите) от миналото, но и готова да посрещне с нов поглед бъдещето.
