Преди първа среща с нов автор винаги стоят много въпроси: ще ми хареса ли историята, дали пише добре, заслужила ли си е книгата позитивните мнения и други подобни. Въртяха ми се из главата преди да подхвана “Не тук и не сега” от Джилиан Маккалистър. Преди втората среща обаче ситуацията обичайно ескалира: ще оправдае ли авторът очакванията ми; ще повтори ли предишния успех, или даже ще го надскочи; ами ако не харесам романа, ще продължа ли да чета и следя писателя. Джилиан Маккалистър се опита да успокои развълнуваната ми читателска душа и ме увери, че нямам място за притеснения. Да, първата ни среща беше по-успешна, но “Просто поредната безследно изчезнала” също има какво да ми предложи, за да ме убеди да следя внимателно и за следващо заглавие от авторката.
“Просто поредната безследно изчезнала”:
- Автор: Джилиан Маккалистър
- Жанр: Трилър
- Страници: 400 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: множество
- Главни герои: Джулия, Люис, Ема, Оливия
- Преводач: Майре Буюклиева
- Издателство: Бениториъл
Най-добрите намерения водят до най-зловещите резултати. Двайсет и две годишната Оливия Джонсън е изчезнала. За това свидетелстват неутешимият ѝ баща, притеснените съквартирантки и един озадачаващ запис как влиза сама в задънена уличка, облечена с отличителното си лимоновожълто палто. Часовникът тиктака и главен инспектор Джулия Дей отново трябва да изостави съпруга и дъщеря си, за да се отдаде изцяло на работата. Този път обаче някой друг е на крачка пред нея, някой друг държи непобедимия коз – не пистолет или нож, а най-ужасяващата тайна на Джулия. Безопасността на собственото ѝ семейство е поставена на карта, а напътствието на моралния ѝ компас, дългогодишната ѝ кариера и свободата ѝ зависят само и единствено от това дали ще намери Оливия навреме. Готова ли е Джулия да прекрачи и недопустимите граници? И дали разкриването на истината няма да ѝ струва всичко?
В сезона на трилърите най-естественото нещо е да посегнеш към такъв тип книга. “Просто поредната безследно изчезнала” беше логичният избор, след като миналата година толкова много харесах “Не тук и не сега” от същата авторка. И все пак, вече след два романа от Джилиан Маккалистър зад гърба ми, не мога да кажа, че това наистина са трилъри в най-чистия им жанров вид. Да, историята стъпва на тази основа – извършено престъпление, мрачна и напрегната атмосфера, низ от тайни и лъжи, които са предпоставки за крайни решения, съмнителни персонажи, чийто морален компас уж сочи вярната посока, но залитат към погрешни действия, а това внася още по-сериозно чувство за дезориентация и непредсказуемост. Но и в “Не тук и не сега”, и в “Просто поредната безследно изчезнала” трилъровият жанр е просто трамплин, с който авторката изстрелва идеята си – когато става дума за децата ни, картината никога не е черно-бяла. Сред най-големите страхове на един родител е този, че се е провалил в отглеждането на добър човек, и някъде в хода на своята безусловна обич се е заблудил и изгубил представа за детето си и какво се случва с него. Това таргетира Джилиан Маккалистър като крайна цел, отскачайки от познатите граници на жанра.
“Просто поредната безследно изчезнала” показва различни герои, но с общ подход към темата за родителството. Историята е предадена от няколко гледни точки – на Джулия Дей, която разследва случая и прекрачва границата между личното и професионалното, на един баща, който издирва изчезналата си дъщеря, и на една майка, която иска да предпази сина си, заподозрян в извършване на престъпление. Всеки от тях води сериозна вътрешна борба, като в единия ъгъл стоят принципите и убежденията кое е правилно и грешно, а в другия – родителският дълг. Джулия е олицетворението на родителят, който се опитва да предпази детето си от грешки и така понасяше товара от последствията. Много е лесно да я осъдиш, но на нейно място не всяка майка може да съхрани принципността си. Люис преживява кошмар, който и най-големият ни враг не заслужава – с неговата история следим как подобно нещо разтърсва света на един човек, как рефлектира върху връзката с половинката му, какви перспективи му оставя и има ли изобщо опцията да се бориш. На Ема като че ли симпатизирах най-силно – не защото е самотният родител и като такъв, води битките си сама, а защото поставяше под съмнение преценката си и се чудеше дали пък не е допуснала някъде грешка при възпитанието на сина си. Това чувство за вина не е чуждо за никой родител.
Другата голяма тема в романа беше онлайн присъствието ни. Джилиан Маккалистър говори за анонимността, рисковете и опасностите, които интернет пространството крие. Набляга на идеята, че не всичко, което виждаме в социалните мрежи, е истината. Фалшиви самоличности, буквално и преносно, се изграждат с помощта на няколко клика и добре режисирани постове, а истината остава заровена в реалния живот, който вече никой не поглежда, защото всички сме в мрежата.
Няколко думи за сюжета и стила. Романът е пълен с неочаквани обрати, които държат читателя нащрек. Джилиан Маккалистър не се страхува да прави дръзки ходове, които през повечето време са успешни. Признавам си, че от един момент нататък се досетих кой е “злодеят” в историята, но вече бях твърде ангажирана със случващото се в живота на героите, за да загубя интерес. Исках да видя как тази история ще бъде разнищена докрай.
Препоръчвам “Просто поредната безследно изчезнала” от Джилиан Маккалистър на хора, които обичат в книгите им да има съспенс. Тук мистерията за изчезналата жена се допълва от онази загадка, която никога не може да получи еднозначен и категоричен отговор – какво означава да си добър родител.
