Когато преди десетина дни се разхождах с приятелка в книжарница, посочих “Светлина и сянка” и й споделих, че тъкмо съм я започнала и ми е тръгнала много добре. А тя се усмихна и каза “Е, това е Даниел Келман, няма как да е иначе”. Тогава не знаех какво точно имаше предвид – за мен беше първа среща с автора. В днешния ден, когато качвам ревюто на “Светлина и сянка”, отново ми предстои разходка до книжарницата, за да си взема “Измерването на света”, която е най-известната му творба и тъкмо е получила нов тираж. Вече разбирам думите на моята приятелка. “Светлина и сянка” ми показа, че Даниел Келман няма да предложи нищо по-малко от изключителна немска прецизност и майсторство при изграждането на всяка сцена, приканвайки читателя да наблюдава отблизо живота на героите.
“Светлина и сянка”:
- Автор: Даниел Келман
- Жанр: Исторически
- Страници: 400 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: множество
- Главни герои: Георг Пабст, Якоб Пабст, Труде Пабст
- Преводач: Жанина Драгостинова
- Издателство: Колибри
Той е един от най-великите режисьори на своето време – Георг Вилхелм Пабст, героят на романа „Светлина и сянка”. Когато Хитлер превзема властта в Германия, Г. В. Пабст снима във Франция, но зловещите новини го заставят да се отправи към Холивуд. Под парещото слънце на Калифорния обаче откривателят на Грета Гарбо се чувства като джудже. Старите лаври не му помагат, американската машина го смазва и той решава да се върне за кратко в родината си Австрия. Но германският министър на пропагандата го кани в Берлин с намерението да използва популярността му за свои цели. Г. В. Пабст не отказва предложението и предоставя таланта си на диктаторския режим, който иска да управлява света и чрез изкуството. Какъв е резултатът, когато творецът не може да устои на ухажването на властта и позволи да бъде харесван от чудовища?
Романите за войната обикновено се фокусират върху темата за болката и страданието, говорят за волята и силата на духа, за опита да се съхрани човечността във време на жестокост. В този контекст е лесно да поставиш ясна граница между доброто и злото и да размахаш пръст на онези, които не следват правилната посока на моралния компас. Но всъщност в човешката природа нещата невинаги са черно-бели. Навлезеш ли в дебрите на съвестта и принципите е възможно картината да се промени, ако предадеш режисьорския пост в чужди ръце. Ако оставиш друг да ти пише сценария. Тогава обстоятелствата изкривяват перспективата и в зависимост от позицията, от която гледаш, контрастът се мени, изграждайки определена представа за персонажите. Даниел Келман избира да ни въведе именно в този процес, като ни разкаже за талантлив режисьор от 30-те години, който се подлъгал и оставил егото и страха да диктуват живота му. И още с това си решение за фокуса на повествованието авторът успява да разграничи “Светлина и сянка” от останалите романи, обвързани с темата за Втората световна война, като го постави в друга категория.
Не е нужно да си запознат с историята и еволюцията в похватите на киното, за да оцениш новата книга на Даниел Келман. Защото “Светлина и сянка” е роман за разпада ценностите и погазването на морала, подложен на натиска на малодушието, заблудата и амбицията. Книга за компромисите, които струват скъпо, за погрешните решение, облечени в добри намерения. История за изкуството като инструмент на пропагандата и като жертва на политическия режим, който избира посредствеността пред таланта, лъжата пред истината. “Светлина и сянка” ни среща с Георг Пабст – известен немски режисьор, който с времето потъва в забвение, тъй като при управлението на Хитлер минава в подчинение на Министерството на пропагандата в Германия, където в крайна сметка поробват дарбата му да създава изкуство.
Сюжетът се разгръща през 30-те и 40-те години на миналия век и разказва за киното в онзи период в светлината на политическите сътресения в Европа, Аншлуса, фашисткия режим и настъпилата война. Така че романът представлява интересен микс от култура и история и може да си вземете много от него. В едно интервю Даниел Келман твърди, че обича процеса на проучване, който предхожда самото писане на книгата, и това си личи. Книгата е базирана на имена и факти, които придават нужната достоверност на романа. Четем за звездите на големия екран, за знакови режисьори и сценаристи, за похвати и течения във филмовото изкуство, за фигури, изиграли своята роля при управлението на Хитлер. Всичко това обаче е много фино вплетено в един роман за унищожителната природа на фашизма. Както самият Пабст казва, монтажът е най-важен – много зависи какво ще сглобиш накрая. А Даниел Келман внимателно реди сцени и гледни точки, за да ни покаже в перспектива пукнатините в брака на Пабст, в отношенията с неговия син, в кариерата му. Писателското му перо се движи на границата между личната история и общата картина и с всяка сцена напластява нюанси и светлосенки, давайки ни по-добра представа за онзи период.
Образът, който Келман изгражда на Пабст определено беше интересен. Режисьорът не беше лош човек, но с мълчанието и подчинението си даваше своето съгласие за неща, които противоречаха с личните му убеждения. Достатъчно интелигентен и разсъдлив, той осъзнаваше какво взимат от него, но примирено се носеше по течението в очакване нещо да се промени. И в някакъв етап доброволно стана слуга на изкривените разбирания на властващите.
Няколко думи за таланта на самия Келман – имаше наистина изумително добри сцени, в които литературата влизаше в ролята на режисьор, а думите хвърляха светлина върху истинската същност на героите, така че под определен ъгъл всички заприличваха на злодеи, дори това да не отговаше на истината. Наблюдаваме едно много фино осмиване на сбърканото мислене на привържениците на Хитлер, както и на онези, които се бяха опиянили от властта, която режимът им даваше. Тънката ирония контрастираше на спотаената болка, която прорязва читателя, докато следи как бракът на Пабст се срива. И няма как да не ви направи впечатление кинематографския подход при описанието на ключови моменти от книгата – атмосферата, позиционирането на героите, диалозите, но и размяната на реплики чрез мимики и жестове, които могат да бъдат разкодирани.
Знам, че много хора напоследък странят от романите, обвързани с периода на Втората световна война. Но “Светлина и сянка” от Даниел Келман далеч не може да бъде сложен в тази тясна жанрова рамка. Романът е много повече прочит на влиянието на изкуството и езика на твореца, битуващи в необикновени времена, отколкото интерпретация на дълбоко познатата тема за опустошителната природа на войната. Дори това трябва да ви е достатъчна причина да не оставяте книгата да потъне в сенките.
