„Учителка на новото време“ – Лаура Балдини

by Хриси

Вече съм споделяла, че съм фен на поредицата „Музи“ на издателство Емас. Книгите от серията ни срещат с жени, които са оставили своя отпечатък в изкуството като вдъхновителки и новаторки. Затова с радост приех новината за началото на нова поредица! „Бунтарки“ ще ни запознае отблизо с живота на дамите, които са били пионери в своята сфера и са прокарали пътя на модерната съвременна жена, непризнаваща граници. Първата книга – „Учителка на новото време“ от Лаура Балдини, е посветена на Мария Монтесори, а ето и моите впечатления.

„Учителка на новото време“:

  • Автор: Лаура Балдини
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 328 стр.
  • Година на издаване: 2021 г.
  • Гледни точки: 1 основна
  • Издателство: Емас

В края на 19-и и началото на 20-и век името Мария Монтесори бързо придобива популярност в медицинските и педагогически среди. Това не е поредната дама, която участва в нашумелите движения за правата на жените, макар с присъствието си да допринася много и за тяхната мисия, а е човек, който инвестира времето и познанията си в развитието на образователната система и възпитанието на децата. Идеите ѝ първоначално звучат налудничави, далечни, твърде необичайни и странни, но резултатите говорят сами за техния успех и бързо Мария Монтесори става един от най-уважаваните и популярни лекари и педагози не само в Италия, но и в Европа. Динамиката, предизвикана от вълната на славата, не успява да я разконцентрира от мисията, в която инвестира цялата си любов и енергия, но нанася сериозни поражения върху личния ѝ живот и я предизвиква да направи най-голямата саможертва, на която е способна една жена. Дали си е струвало?

Може би е редно да започна това ревю с едно уточнение. Макар като родител да съм чела различни статии на тема метода „Монтесори“, до този момент не бях запозната с неговата създателка, нито съм правила проучвания, свързани с отделните му вариации и приложения. Голяма част от нещата съм приемала за даденост – да покажеш на детето каква е разликата между отделните текстури и форми, да тренираш неговото въображение чрез игра, е нещо, което винаги съм си мислила, че родителите правят. И може би от тук тръгва авторката Лаура Балдини, когато решава да напише историята на жената, която е постигнала такъв напредък в образователната система при най-малките.

„Учителка на новото време“ разказва за живота на Мария Монтесори – за годините, непосредствено преди да придобие популярност в световен мащаб, и за пика в нейната кариера. Това не е роман, който ще ви учи как да възпитавате децата си, нито е книга, която да възхвалява име, утвърдило се като синоним на професионализъм и компетентност в неговата сфера. Не, това е историята на една жена – амбициозна, силна, борбена. Жена, която избира да е първата дипломирана лекарка в Рим. Жена, която не се страхува от иронични коментари и подмятания за мястото на дамите в обществото, защото знае отлично как да контраатакува събеседника си и да надделее с интелект и ерудиция. Жена, която на моменти е била на ръба на емоционален срив заради очакванията и предразсъдъците към нея, но е успявала да запази контрол и да спечели всяка битка, в която се е впускала.

Мария Монтесори наистина е забележителна личност, а невероятният и изпъстрен с промени живот, който е водила, определено поглъща читателя и го пренася в края на 19 век, когато светът е бил изправен пред една от най-революционните за времето си и трудно наложени през годините идеи – равноправието между половете. Не става дума за еманципация, а за признанието на постиженията, уменията, талантите на жените. Идея, която среща активна опозиция както в академичните среди, така и в личен план. Самата Мария има нещастието да се бори с мъжкото его не само в работата си, но и докато е в прегръдките на своя любим, който въпреки чувствата си към нея не остава чужд на егоизма и предразсъдъците.

На фона на тази динамична и емоционална картина обаче четем и за Мария Монтесори не само като пионер, а като педагог. Нейната най-важна мисия е да няма тъжни деца, на които им е втълпено, че са недостойни, незнаещи, незаслужили. Рецептата за щастие при всяко дете всъщност изисква много малко съставки, но всяка е ключова – любов, внимание, грижа, търпение. Да откриваш света през детските очи, да виждаш признателността в погледа на ученика, който е усвоил нови умения, да го подкрепяш и поощряваш в опитите му да усъвършенства талантите си – това са основите, на които Мария Монтесори полага кариерата си на педагог. Беше ми изключително интересно да следя как са ѝ хрумвали нови идеи за разнообразяване на рутината в ученето, за придобиването на знания чрез игра, за вмъкване на нови елементи и методи, които да са в полза на учениците.

Лаура Балдини умело рисува в думи портрета на Мария Монтесори в различните му нюанси и всяка страница прави картината по-пъстра и наситена, още по-омагьосваща и детайлна. И колкото повече четеш, толкова по-ярко е присъствието на героинята не само на хартия, но и в живота, който познаваме днес. А това е постижение, което не се измерва с титли и медали. Неговата мерна единица е детската усмивка, която една майка вижда, когато детето ѝ играе и се учи.

Вдъхновяваща, завладяваща, безкрайно интересна – така бих описала „Учителка на новото време“ от Лаура Балдини. Отделете ѝ от вашето време – това е най-малкото, което жени като Мария Монтесори заслужават да получат в замяна на своя труд и на онази отдаденост, прокарала пътя, по който вървим днес. Като майки и като жени.

Leave a Comment