Има имена в модата, които са синоним на класа, стил, елегантност. Кристиан Диор е едно от тях и макар да нямам възможност да си подаря Dior Book Tote (в мечтите си ходя с нея до книжарницата за нови попълнения в библиотеката), то да чета романи, свързани с историята на марката и с човека, който я е създал, е далеч по-достъпно удоволствие. Признавам, че посегнах към “Тайната на Диор” заради заглавието, но пък какво книжно съкровище открих!
“Тайната на Диор”:
- Автор: Наташа Лестър
- Жанр: Исторически, романтика
- Страници: 536 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: множество
- Издателство: Сиела
1928 г. Никълъс Крофърд и Скай Пенроуз са момче и момиче, които прекарват всяка възможна минута заедно. Двамата се борят срещу страховете си, правят планове за бъдещето, прошепват мечтите си и преживяват вълненията на юношеството. Докато обстоятелствата не ги разделят.
1940 г. Скай Пенроуз е пилот и е работила дяволски много, за да бъде една от малкото жени летци, които помагат на КВС, пилотирайки понякога почти рухнали самолети до военните бази, за да са разположение на ескадрилата. Съдбата я среща отново с Никълъс, който също като нея е привлечен от свободата на необятната небесна шир. Споменът за времето, което са прекарвали заедно, не е избледнял, но за разлика от Скай, Никълъс е обвързан за тайнствена и красива жена – Марго Журдан. Да останат просто приятели се оказва тежка задача, която подлага на изпитание тяхната воля. Когато двамата най-после дават воля на копнежите си, войната се намесва и ги разделя.
2012 г. Кат Журдан живее в Австралия, работи като моден историк през седмицата и като самотна майка 24/7, след като се е развела със съпруга си, чиито желания са били по-важни от собствените му деца. Кат е отгледана от баба си Марго Журдан, на която дължи всичко и на чиято подкрепа може да разчита винаги. Когато разбира, че Марго притежава имение в Корнуол и богата колекция от изключителни рокли на Кристиан Диор, у Кат възникват въпроси. Писателят Елиът Бофор може би има повечето отговори, но дали тя е достатъчно смела, за да ги научи? И дали Марго е готова да говори отново за миналото?
В “Тайната на Диор” открих всичко, което търся в един роман – завладяващ сюжет, който те кара да копнееш за още, приятен и изразителен стил на писане, и герои, на които се възхищавам. И любимото ми – книга, която комбинира фикция и реалност. “Тайната на Диор” ни връща към трудни и драматични моменти от историята, вплита нотки на загадъчност, които правят образите още по-привлекателни и любопитни, и не пропуска да говори за любовта и надеждата като съживителни еликсири, които дават опора и сила на хората да продължат напред. Меко казано харесах романа на Наташа Лестър и със сигурно е автор, който ще следя.
Ако трябва да подредя по приоритет плюсовете на книгата, то бих започнала с увлекателния и силен сюжет. “Тайната на Диор” разказва за приноса на жените по времето на Втората световна война и по-конкретно за тези, които са пилотирали самолети (понякога по-добре от мъжете). Освен че са съдействали на Кралските военновъздушни сили, някои от тях са играли опасни шпионски игри в опит да спрат Хитлер и неговите привърженици. Четем за отдадеността и мотивацията, които са съхранили, въпреки несправедливото и често твърде снизходително отношение, което са получавали; за силата на характера, упоритостта и тяхната неуморност да защитават това, в което са вярвали – своето призвание да бъдат летци. Харесвам тази тенденция в литературата, която фокусира вниманието върху идеята за равноправие между половете, без да изпада в крайности за независимостта на жените. Говори се за еманципацията като стъпка в правилната посока и се дава възможност да читателя днес да оцени пътя, който обществото е извървял и по който все още върви.
Логично, следващият плюс са героите в книгата – жени, които знаят какво искат и за какво се борят; които умеят да отстояват позициите си и да изразяват мнение; които не се страхуват да дадат воля на желанията си. Смели, самоотвержени, респектиращи, така ми се искаше да мога да пътувам назад във времето, за да разговарям с тях. Жени като Скай Пенроуз и Марго Журдан са вдъхновение и пример, ключови елементи в двигателя на промяната. Осъзнаваха отговорността, която са поели – не само пред началството, но и пред своите колежки и пред самите себе си. Кат Журдан връща лентата отново в наши дни, но тя също беше изключително любопитен образ – първо, заради работата си на моден историк, второ, заради умението да жонглира с ролята на майка, на професионалист в своята област и на жена, която има нужда да бъде обичана и ценена.
Минало и настояще в книгата бяха свързани от загадка, която създаваше усещане за мистериозност, непредсказуемост и вмъкваше нотки на напрежение и съспенс. Тук идваше и модата, представена като изкуство, което разказва за особеностите на времето и носи подсказки за настроенията и теченията в обществото. Тя боравеше със собствен език, изпъстрен с наситени цветове и десени. Наташа Лестър беше включила някои от най-емблематичните рокли на Диор, които и днес продължават да будят възхищение дори сред тези, които не се интересуват от мода.
И разбира се, не мога да не спомена романтичния елемент в сюжета. Искрено се вълнувах как ще се развие връзката между Скай и Никълъс, както и дали Кат ще открие истинската любов в лицето на мъж, готов да я приеме за равна. Именно романтиката правеше книгата още по-емоционална и въздействаща.
Накратко, “Тайната на Диор” от Наташа Лестър е наистина изключителен роман – завладяващ, динамичен, загадъчен, романтичен. Истинско удоволствие, от което не бива да се лишавате!
