Всеки нов роман на Никълъс Спаркс предизвиква вълна от еуфория и всеобща радост сред почитателите на романтичната литература. Има защо – не случайно му казват “хроникьор на човешката душа”. “Всеки мой дъх” е поредното доказателство, че когато търсим класическа любовна история, Никълъс Спаркс си остава ненадминат.
“Всеки мой дъх”:
- Автор: Никълъс Спаркс
- Жанр: Романтика
- Страници: 224
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 2
- Издателство: Ера
Хоуп Андерсън и Тру Уолс – двама напълно непознати, които съдбата събира по едно и също време за седмица в Сънсет Бийч. Един мъж, който търси отговори за своите родители, и една жена, която на 36 чувства, че губи почва под краката си, а биологичният й часовник като че ли тиктака все по-бързо, отдалечавайки я от мечтата да има дете. Две самотни души, които са родени една за друга. Могат ли наистина да се влюбят за толкова кратко време и дали чувствата им са толкова силни, че да устоят на всякакви бури?
Трети път вече трия първото изречение на това ревю – каквото и да каже човек за романите на Никълъс Спаркс, малко ще е. Той наистина знае как да разказва любовни истории. Истината е, че романтичният жанр доста се пренасели – с имена на всякакви автори, на поджанрове и категории, които като че ли в някакъв момент изместиха фокуса от добрата любовна история за сметка на хумора, на еманципираните героини, на еротичните сцени, на драмата… А аз понякога просто искам да се потопя в някоя красива любовна история – да усетя тръпката от влюбването, електрическия заряд, който преминава през двама души, емоциите от първите срещи, задължителната целувка в дъждовно време. Някои го наричат клише, аз му казвам класика в жанра. Но освен изброеното, Никълъс Спаркс ми дава възможност да опозная героите му, да ги видя отвъд любовта им, като личности, а не като част от двойка, и да оценя достойнствата им. Затова авторът си остава майстор и макар да има негови романи, с които не сме заговаряли на един език, винаги съм се връщала към него.
A life, after all, is simply a series of little lives, each of them lived one day at a time, and every single one of those days has choices and consequences. Piece by piece, those decisions help to form the people we become.”
След това лирично отклонение, се връщам към последната му книга “Всеки мой дъх”, която от самото начало ми грабна вниманието и беше ясно, че ще се чете. Всъщност романът върви много бързо, историята те увлича, а и откровено казано, никога не мога да съм сигурна какъв финал ще избере Спаркс за двойката, затова колкото повече напредвах, толкова повече се привързвах към героите и се надявах да получат своя щастлив край.
Falling in love is the easy part; making that love last amid life’s varied challenges is an elusive dream for many.”
“Всеки мой дъх” е за любовта от пръв поглед, за необяснимото чувство, което надхвърля границите на обикновеното привличане и страстта. Говорим за любов, която пуска дълбоки корени, и независимо какви житейски бури се налага да преживее, връзката не се прекъсва и след време тя намира начин да разцъфне. Любов, която влиза в пряк двубой със съдбата, с обстоятелствата, с един куп дребни детайли, за които уж всички казват, че ще се подредят и нямат значение, но всъщност имат огромна роля. И макар да губи битката, по-важно е накрая да спечели войната, независимо след колко години, защото основното послание на Никълъс Спаркс е, че истинската любов няма срок на годност.
Харесах “Всеки мой дъх” и заради детайлите – описанията на дивия живот в Зимбабве, в чиито кътчета важат единствено законите на природата; на спокойната крайбрежна ивица на Сънсет Бийч, която се превръща в съвършеното място за срещата между нашите герои; споделените писма в самотната пощенска кутия. Разбира се, историята впечатлява и заради Тру и Хоуп. Подобно на други образи от романите на Никълъс Спаркс, и тези даваха вид на обикновени хора, но имаха необикновена съдба. Лично за мен Тру беше по-магнетичен и интересен, главно заради професията и житейския му опит. Хоуп обаче повдига въпроса за майчинството, за желанието да създадеш дом, семейство и да имаш стабилност – мечта, която може да е по-силна от любовта. Харесах я, защото остана вярна на себе си, но в същото време беше лоялна и в чувствата си към Тру.
Ако трябваше да опиша емоцията от “Всеки мой дъх” на Никълъс Спаркс, то бих казала, че е нещо средно между това, което изпитах, докато четях “Нощи в Роданте” и “Тетрадката”. Ако сте харесали тях, сигурно ще искате да опознаете и историята на Тру и Хоуп.
П.П. За протокола, “Пристан за двама” все още си ми остава фаворит, но имам да отметна още някои заглавия преди окончателно да връча титлата за любим мой роман от Никълъс Спаркс.
