Много интересно, че именно с биографията на Христо Стоичков прекрачих финала на читателското ми предизвикателство за тази година. Сигурно някои ще се изненадат, че споделям за тази книга в блога, но истината е, че Христо Стоичков е една от многото причини да съм горда, че съм родена в Пловдив. Така че нямаше шанс да подмина неговата история.
“Христо Стоичков. Историята”:
- Автор: Христо Стоичков, Владимир Памуков
- Жанр: Биография
- Страници: 400
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: Софтпрес
За първите стъпки и колко трудни са били те. За борбата да се докажеш и да те забележат. За първите години на терена. За изгряването на една звезда. За Барселона – градът и отборът. За брака и подкрепата на семейството. За победите и наградите. За интригите и скандалите. За приятелствата – някои по-здрави и трайни от други. Христо Стоичков разказва за всичко открито и без излишна суета.
Спомням си, че в детството ми вкъщи футбол винаги се е гледало и за футбол се е говорило. Това далеч не ме прави активен фен, какво остава специалист, но подхванах биографията на Христо Стоичков от съвсем други подбуди. От една страна, от носталгия към родния футбол, защото няма какво да се лъжем – днес сме далече от това, което се случи на Световното през 1994г. (да, помня го). От друга – заради личността Христо Стоичков, чието име заслужено стои срещу определението “най-успешният български футболист” въпреки критики и подигравки, с които неведнъж е било засипвано (за съжаление предимно от българска страна).
Едно е да имаш голяма мечта, но съвсем друго е да я изживееш”
Някои биха определили Христо Стоичков като темпераментен, импулсивен, че дори и понякога див, докато други виждат в него един неподправен, искрен, открит човек, който не слугува на чуждото мнение и знае отлично цената на успеха, защото я е заплатил многократно през годините. Аз обаче няма да коментирам него, а книгата му и всичко, което ме впечатли в нея. Първо, искам да кажа, че това е една от най-увлекателните биографии, на които съм попадала, главно заради изказа на Христо Стоичков – колоритен като самия него. Разказва за живота си ту с чувство за хумор, ту с дълбока емоция, а между тях откриваме и по някой негов “бисер”, без който книгата нямаше да е същата и дистанцията с читателя щеше да е далеч по-голяма. Лично аз най-много обичах, когато включваше препратки и фрази от старите български филми, които обожавам.
Рано научих например, че не е важно как започва всичко, а как завършва. Или плуваш, или потъваш! И друго – когато си опрян до стената, трябва бързо да решиш какво ще правиш или друг ще го стори вместо тебе.”
Второ, биографията на Христо Стоичков ни дава не само сухите факти за неговата кариера, а ни вкарва един вид зад кулисите. Споделя ни за случки, за които човек разказва само на свои близки, за конфликти, които са ставали поводи за интриги, за лични драми, които са разтърсвали неговия свят. Друго положително, което открих, бе това, че Христо Стоичков ни дава поглед върху българския футбол и върху събитията преди и след идването на демокрацията, като успява да се справи с проблемите и през двата периода.
Във футбола нещата се сменят бързо, ама много бързо. Затова не трябва никога да се изхвърляш или да летиш в облаците. Падането от високо е болезнено, а понякога фатално. Един миг, само един миг може да реши кариерата ти. Да те хвърли в калта или да те изхвърли като катапулт нагоре.”
Христо Стоичков разказва със самочувствие, и с право, защото зад тази дума, стоят годините на труд и упорство. Това е човек, който се е борил за всичко, което е постигнал днес, но за разлика от много други родни “звезди”, които се самозабравят, в биографията си той не пропуска да отдаде нужното уважение към всеки, който също се е доказал като професионалист и си е извоювал име и позиции в своята сфера. Хареса ми, че показва различните си лица – това на мъжкар на терена, но и на човек с голямо сърце, когато става дума за семейството му и за приятелите. От разказаното разбирам, че до голяма степен той застава пред читателя открит и уязвим, но това го прави още по-силна и въздействаща личност. А да не ви въздейства, повярвайте ми, няма такъв вариант. Състезателният дух, амбицията, упоритостта и инатът на Христо Стоичков са като гориво, което предизвика пожари в сърцата на хората.
Никъде в книгата Христо Стоичков не претендира да е перфектен, нито пък пише биографията си с цел да спечели Нобелова награда за литература. Христо Стоичков пише, за да сложи точка там, където други непрекъснато редят въпросителни и възклицателни. Пише, за да накара някое малко момче от забравен град да повярва, че мечтите му имат бъдеще. Най-малкото, което можем да направим, е да му отдадем нужното уважение и да прочетем неговата история.
“Христо Стоичков. Историята” от Христо Стоичков и Владимир Памуков на издателство Софтпрес престои да излезе до няколко дни по книжарниците, а аз бях от щастливците, на които бе предоставена възможност да прочетат книгата по-рано. Може да направите и предварителна поръчка от сайта на издателството.
