Книгите на Нарине Абгарян са като картини – от корицата, че до последната страница. Пъстри, уникални, наситени с куп нюанси и емоции, които животът е създал, а авторката е решила да използва в палитрата си. “Да живееш нататък” не прави изключение, затова и тя намери своето място в блога.
“Да живееш нататък”:
- Автор: Нарине Абгарян
- Жанр: Проза
- Страници: 188
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: множество
- Издателство: Лабиринт
Животът е твърде кратък, за да помниш обидите…Отсичай излишното и не се обръщай назад.”
С историите си Нарине Абгарян вече се доказа като талантлив и сърдечен автор, затова нямах съмнение, че искам да видя за какво става дума в новата й книга. “Да живееш нататък” първо те примамва с красива и омагьосваща корица, зад която се крият общо 31 тежки истории. Най-общо казано, книгата разказва за човешката загуба, за смъртта, която безсрамно краде от нас най-голямото ни богатство – взима любимите ни хора, лишава ни от обичта им, от времето, което можехме да прекараме с тях, от мечтите и плановете за бъдещето, които заедно сме правили, но няма да осъществим. Нарине Абгарян разказва и за войната, но вместо да натрупва ненужни исторически факти, тя се фокусира върху хората и техния рухнал, потънал в прах и останки от предишния им живот свят. Именно това прави “Да живееш нататък” толкова интересна, различна и въздействаща сред морето от други книги, които ни говорят за същите неща.
В семейството на Агапи изобщо не говорят за войната може би защото знаят всичко за нея. Че има навика да започва, но не свършва никога. Че в началото разрушава къщите и прибира мъжете, а после, щом утихне, сее сред жените нелечими болести. Сетне, след като се погаври до насите с големите, отвежда в отвъдното и младите, които не са преборили страха. Войната бележи всеки с клеймото си и не допуска да се спаси никой.”
В някакво ревю бях чела коментар, който питаше защо е нужно да се пишат и разказват толкова болезнени и изпълнени с мъка и скръб истории. Всъщност нито за момент не съм се чувствала потисната, докато четях “Да живееш нататък” именно заради силата, която героите на Нарине Абгарян излъчват. Първо, смъртта е показана като нещо нормално и очаквано въпреки извънредните ситуации около войната. Да, никой не иска да я посреща като гостенка в дома си, но ако това стане, героите на Нарине знаят какви са обичаите и как да се отнесат гостоприемно с всеки посетител, било то и най-страшният. Тя е част от техния живот и независимо дали им харесва, те са решени да се отнасят с уважение към нея.
Какво и да се случи през деня, Епиме се радва: завали ли дъжд – какво щастие, падне ли през май слана – е, какво токова, времето и то е човек, и неговото настроение може да се промени. Времето и то е човек, усмихва се Епиме и гледа така, както умее само тя: открио, с цялото си сърце, с цялата си душа.”
Второ, “Да живееш нататък” се фокусира върху способността на човек да продължи да живее и след като смъртта е навестила семейството му. Няма значение дали сърцето му е разбито, дали се дави в море от скръб и сълзи, за героите на Нарине новият ден ги връща към познатото ежедневие и те се захващат за рутината като за спасителен пояс, който ще ги изведе от мътните води. Тази рутина носи усещането за спокойствие и сигурност, поставя основите, на които после да градят наново своя хармоничен свят, защото истината е, че колкото и клиширано да звучи, животът продължава – той е за живите, за оцелелите. За да разказват, да си спомнят, да го живеят.
Попиташ ли Алексан от какво го е най-много страх в тоя живот, той ще отговори, без да се замисля: от глада. Болката можеш да я приспиш с лекарства, студа можеш да стреснеш с топлина, страха можеш да го разсееш със сладки приказки. Но виж, глада няма с какво да го притъпиш и залъжеш, той ще кражи над теб и ще ти додява, ще се гарви и ще погубва всичко човешко в теб.”
Подобно на другите творби на Нарине Абгарян, и тук имаме колоритни и запомнящи се образи, всеки от които допринася за идеята и посланието на книгата. Това са герои, които не претендират за вашето внимание, но вие така или иначе ще им го дадете, защото не можете да откъснете поглед от тях. Те са упорити, силни, несломими, трудолюбието и търпението са най-силните им оръжия. Принципни са и не изневеряват на моралния кодекс, който са създали, защото понякога той е единственото нещо, което им носи усещането, че имат някакъв контрол над живота си. Сигурна съм, че всеки читател ще си намери любима история, моите фаворити бяха “Лято” и “Глад”.
Попитате ли Алексан какъв е смисълът на човешкия живот, той ще отговори, без да се замисля: в грижите. За близките, за роднините, за онези, които са останали живи.”
Въпреки тежката тематика, “Да живееш нататък” от Нарине Абгарян не е негативна книга и няма защо да се плашите от нея, че ще ви остави с горчив вкус. Напротив – тя е топла, земна, истинска, човешка. Като прегръдка от близък приятел, който се радвате да видите.
