Всяко малко момиче си има принцеса, на която се възхищава и на която иска да подражава. Имала съм щастието и късмета да израсна във време, когато на света имаше една истинска принцеса, от плът и кръв, която покоряваше сърцата на всички и ги вдъхновяваше. Новото издание на “Даяна. Нейната истинска история от първо лице” от Андрю Мортън е книга, която без съмнение исках да присъства в библиотеката ми.
“Даяна. Нейната истинска история от първо лице”:
- Автор: Андрю Мортън
- Жанр: Биографичен
- Страници: 368
- Година на издаване: ново издание 2018г.
- Издателство: Enthusiast
Не съм сигурна до колко това, което ще напиша днес, е ревю на книга . Твърде пристрастна съм към личността, за която ще говоря, към нейната история, към трагичния й завършек. Няма да давам крайна оценка, не мисля, че е необходима.
Вярваше, че никога няма да стане кралица, но й е отредена много по-специална роля”
Принцеса Даяна беше мой идол в детските ми години и остана такъв дълго след като пораснах. За мен тя олицетворява качества, към които всеки трябва да се стреми – добрина, благородство, достойнство, човечност, сърдечност. Тя е въплъщението на моите представи за това каква трябва да е и как да се държи една принцеса и макар преди дни да отбелязахме 21 години от смъртта й, аз вярвам, че присъствието й още се усеща и че тя остави своя траен отпечатък в историята на света и на тази британското кралско семейство.
Животът на Даяна, уязвимостта, силата, деликатността, красотата, състрадателността и неуморното й търсене на щастието достигат до сърцата на хората, вдъхновяват ги и навярно ги трогват повече от всичко останало в живота им. Тя не само улавя духа на епохата, но и начинът, по който живее и умира, сякаш оформя своеобразен религиозен цикъл на прегрешение и изкупление – истински добра християнка, разпната заради греховете ни.”
Когато бях малка, мама ми купуваше всички вестници и списания, в които се говореше за Даяна (днес аз съм поела тази щафета). Биографията от Андрю Мортън също беше на рафта в библиотеката ни и макар като ученичка да съм я чела, все още имаше неща, които наивното ми Аз не можеше да възприеме и да разбере. Днес завърших новото издание на книгата, което препоръчвам на всеки да прочете – както на тези, които боготворят Даяна като мен, така и на другите, които не проявяват чак такъв интерес към личността й. Причината – книгата казва много истини за британската монархия, за промените във времето, за възприемането на известните личности, за изграждането на имиджа на една принцеса, за манипулацията на медиите, за стреса, причинен от папараците.
“Даяна. Нейната истинска история” от Андрю Мортън е разделена на три части. Сигурно е излишно да споменавам, че първата, в която има извадки от интервюта с Даяна и тя говори в първо лице, ми беше най-интересна. Дали промени виждането ми за принцесата? И да, и не. От една страна, осъзнавам, че като по-малка съм я идеализирала – за мен тя беше онази усмихната жена от кралското семейство, която не се притесняваше да подаде ръка на някой “простосмъртен”. Четейки нейната изповед, разбирам на какво е била подложена, какво е преживявала, колко трудно й е било всъщност. Но накрая това ме кара да й се възхищавам още повече. Да бъдеш окован в брак без любов, да не отвръщат на чувствата ти, да се бориш за внимание не от хората, а от уж най-близкия ти човек, да знаеш за съществуването на другата жена в брака ти – да, животът на Даяна не е бил толкова лесен, колкото хората обичат да си мислят. Затвръдиха ми се обаче представите за принц Чарлз, който от малка намирам за антипатичен, а сега откровено казано смятам за страхливец. Що се отнася до неговата половинка – там наистина ми се промени мнението. Досега никога не съм я харесвала (не че сега ще я обикна), но някак успях да видя нейната обреченост в тази пагубна връзка, в този дяволски любовен триъгълник.
Втора част повтаря до голяма степен първото издание на биографията на Даяна, а третата ни разказва за живота й след като книгата излиза през 1992г. и продължава до нейната смърт. Имаше доста интересни подробности около хуманитарната й дейност, трудния й развод, желанието й да се откъсне от кралското семейство, от което все пак ще е част завинаги. Беше покрита и темата за връзката й с Доди ал Файед – бурен романс, който можем само да гадаем как можеше да се развие. Последните страници на книгата са посветени на хипотезите около смъртта на Даяна (аз също имам своя) и на променената вече британска монархия, а примерите виждаме в лицето на Уилям и Хари и техните съпруги. Твърдя вярвам, че синовете на Даяна ще се погрижат тя да не бъде забравена – делата им говорят за това. Кейт Мидълтън е първата след Даяна, която ме накара отново да обърна внимание на кралското семейство и мисля, че тя носи частица от тази добрина и благородство, които лейди Ди искаше да придаде на останалите в монархията.
„Обществото отказва да повярва, че тази богиня на съвремието ни намира смъртта си в една толкова банална автомобилна катастрофа. Конспирациите са плод на нуждата да осмислим и да си обясним необясними ситуации.”
Отлично разказана и доста емоционална, особено за тези, които истински се възхищаваме на принцеса Даяна, обновената биография от Андрю Мортън е книга, която си заслужава вниманието. Ще завърша с цитат от последната глава, който бил закачен на портата в двореца Кенсингтън в дните преди погребението на принцесата на Уелс: “Ако живееш в сърцата на хората след теб, не си мъртъв” – Томас Кембъл.
