“Славея” от Кристин Хана

Много време и кураж ми трябваха, докато се реша да отворя тази книга и да я прочета. Дълго гледах корицата й и знаех, че ще е от книгите, които ще са запомнящи с усещането и идеите, които ти завещават, а не с детайлите около историята. “Славея” от Кристин Хана беше всичко, което очаквах, и повече!

“Славея”:

• Автор: Кристин Хана
• Жанр: Исторически роман
• Страници: 472
• Година: 2016
• Гледни точки: 2
• Издателство: Ибис

“Славея” разказва за Франция по време на Втората световна война и по-специално за живота на Виан и Изабел – две сестри, които са толкова различни, колкото и еднакви. Виан и Изабел не са имали леко детство – с баща, върнал се смазан след Първата световна война, и майка, която рано напуска този свят, те са изпратени да живеят в дом за деца. Само че, ако Виан има късмета да намери там своята най-добра приятелка и любовта на живота си, то за Изабел това е поредното място, където да се чувства по-малко обичана. Когато Втората световна война избухва, Виан е изправена пред тежката задача, с която се сблъсква всяка тогавашна супруга – да изпрати мъжа си на фронта, като същевременно опази дома и семейството от разрухата, която промените ще донесат. Като майка нейната единствена цел е да защити дъщеричката си Софи от ужасите на войната. Изабел също е изпратена в малкото френско градче при сестра си, но тя не се задържа дълго там, тъй като двете споделят коренно различни възгледи за ситуацията. Ако целта на Виан е просто да оцелее и да предпази дома си, дори това да означава да съжителства сговорчиво с разквартирувания във вилата й немец, то за Изабел сега е моментът, когато хората трябва да се активизират и да проявят смелост. 

Изабел заминава за Париж, където започва своята тайна мисия – да спасява свалените при битка пилоти и да им помага да се върнат в родината си, за да продължат борбата срещу нацистка Германия. Това се случва, като ги прекарва през студените и трудни пътеки на Пиринеите. След като получава кодовото име “Славея” (заради фамилията си), Изабел посвещава дните си изцяло на каузата, също както и нейният любим Гаетан, с когото се намериха в една тежка и ужасяваща нощ в началото на войната. Виан пък води своя, тиха война – тази с глада, нищетата, студа, както и с факта, че е останала без работата, а най-добрата й приятелка е отведена, оставяйки Виан вече с две деца, за които да се грижи. Докато капитан Бек е наоколо, положението е поносимо, защото се оказва, че дори теоретично да е враг, той е преди всичко и човек. Много по-тежко става по-късно при Виан се нанася отмъстителният Фон Рихтер, който намира начини да нарани французойката. Новата ситуация обаче прави по-голямата сестра по-смела и тя започва собствена мисия – да укрива еврейски деца в близкия манастир. При Изабел става все по-опасно и накрая германците я хващат. След като е измъчвана по всевъзможни начини, тя е изпратена в концентрационен лагер в Германия. В края на войната Виан посреща съпруга си, който е рухнал физически и емоционално, но е готов да започнат живота си отначало. За Виан обаче това ще е по-трудно, заради тайна, която тя решава да опази. Необходими са месеци след освобождаването на Франция преди Изабел да се завърне при сестра си. И макар да осъзнава, че жертвите са си стрували, Изабел вече е уморена и преобразена. Идва време за ново начало и за двете сестри!

Обикновено, когато една книга е много хвалена, аз подхождам леко предубедено. От първата една трета от книгата разбрах, че тя ще е интересна и добра. Към средата вече знаех, че тя ще е много добра, но последните страници ми показаха, че всъщност “Славея” е изключителна!

“Хаос. Прахоляк. Тълпи. Улицата приличаше на огромен човешки дракон, промъкващ се бавно напред, сред облаци прах и надути клаксони; хората крещяха за помощ, бебета плачеха, а въздухът беше пропит с тежката миризма на пот.”

В любовта откриваме какви искаме да бъдем. Във войната разбираме какви сме наистина.

Историята, макар и разказана от две гледни точки, върви плавно и увлекателно. Започва емоционално още с първите няколко глави, но колкото повече напредва войната, толкова по-тежка за четене става и книгата. Войната с нейните многобройни лица е може би най-страшното чудовище, познато на човека. Авторката е успяла изключително умело да улови няколко от тези лица, да ни разкаже за тях, да ни остави да помислим какво значат те за нас, да предизвика въпроси и дебати около думи като “идеали”, “героизъм”, “лоялност”, “приятелство”, “семейство”, “любов”.

Разбитото сърце боли еднакво силно и във военно, и в мирно време. Затова се сбогувай подобаващо с твоя млад мъж.”

Прави ли войната една личност автоматично враг заради документите му, произхода му, убежденията му? Отнема ли му правото да бъде просто човек? Нима Виан трябваше да мрази капитан Бек, защото е германец, въпреки че той многократно доказа добрината си, като се опита да помогне не нея, децата й и приятелката й? Справедлива ли е съдбата, като остави Фон Рихтер ненаказан за делата си, вместо да го затвори в клетка – подобаващото място за едно чудовище?

“Дните, когато се спираше на улицата, за да поговори с приятелки, бяха отдавна отминали. Сега беше опасно дори да си размениш поглед с някого; приятелските разговори бяха изчезнали, като маслото, кафето и свинското.”

“Осъзнаваш какво?….Че се сбогуваме всеки път когато се целуваме.”

С делото на Изабел пък се акцентираше върху тълкуването на героизма и неговите прояви. Смелост, решителност, дори нотки на лудост са необходими на един истински герой, за да се докаже като такъв. Тя твърдо защитаваше убежденията и идеалите си, не правеше компромиси с възгледите си и макар млада и неопитна, животът бързо я научи, че не трябва да се предава, а трябва да остане силна. Нейният образ беше праволинеен. С избухването на войната, Изабел избра своята кауза  – да докаже на света, че и жените могат да бъдат герои и да помагат за побеждаването на врага. В този ред на мисли Изабел беше абсолютният образец за героизъм, но аз бях много по-впечатлена от качествата на сестра й.

Виан, както сама се изрази в края, беше “Славей по свой начин”. Тя нямаше експресивния и буен характер на сестра си, но водеше не по-малко трудни битки на нейна земя. Каузата на Виан беше кауза на една майка – да защити децата си от всичко лошо. Затова тя помогна на 19 еврейски деца, като ги скри в манастира; затова прие да отгледа детето на приятелката си като свое; затова гладуваше, за да има нейната дъщеря какво да яде; затова се унижаваше и търпеше жестокостите на Фон Рихтер, за да гарантира сигурността на семейството си. През погледа на Виан войната беше по-истинска, по-сурова, по-ограбваща.

Ежедневието на Изабел се въртеше около тайни срещи, сложни схеми и трудни преходи, то подхранваше бунтовническата й природа с високи дози адреналин, а тя бе готова на всичко, защото нямаше какво да губи. При Виан обаче имаше постоянен страх, защото тя непрекъснато губеше и имаше още какво да изгуби. След като войната я остави без любимия й, тя бе принудена да загуби свободата и сигурността на дома си, който се хареса за квартира на германците, беше лишена от работата си на учителка, от плодородната си градината, от семейните ценностти, от подкрепата и присъствието на най-близката й приятелка, от достойнството си, а най-големият й страх беше да не бъде лишена и от децата си.

“Най-после плачеше за всичко – заради болката и загубата, заради гнева, заради войната и това, което бе причинила на нея…”

Няма да ви развалям удоволствието, като ви разкрия всяка драматична подробност около съдбата на двете сестри – това е нещо, което сами трябва да прочетете и усетите. Няма обаче и да ви лъжа – книгата е тежка, тъжна, не е подходяща за леко неделно четиво, което да ви разсее от обичайните и тривиални проблеми на нашето ежедневие. Но пък напълно си заслужава, обещавам!