„Жената от Танжер“ – Кристин Манган

by Хриси

Още като видях корицата на „Жената от Танжер“ от Кристин Манган, книгата ми обещаваше интересна история, изпълнена с мистерия и доза напрежение. А и някъде, четох, че престои да бъде филмирана със Скарлет Йохансон в главната роля. Така заглавието попадна в подбора ми с книги за месец май, а по-късно и в ръцете ми.

„Жената от Танжер“:

  • Автор: Кристин Манган
  • Жанр: Съвременна проза, съспенс
  • Страници: 304
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Прозорец

Алис и Луси са били съквартирантки и най-добри приятелки в колежа. Но постепенно отношенията им са охладнели, докато един инцидент окончателно не прекратява приятелството им. Година по-късно Алис вече е омъжена и живее в Танжер със съпруга си Джон. Затворена между четирите стени на своя дом, Алис се чувства колкото защитена, толкова и в капан – на брак без любов, на мрачни сънища, на чувство за вина, което я преследва от дете. Неочаквано на прага й се появява отново Луси. Макар объркана, Алис е склонна да даде още един шанс на приятелството им, но връзката помежду им е токсична и рано или късно ще отрови всеки, който се опита да се намеси в нея. 

„Жената от Танжер“ от Кристин Манган беше от книгите, които сами ме откриват. Когато влязох в книжарницата, нямах идея какво търся, а просто разглеждах. Тогава забелязах заглавието – мистерията в него и корицата свършиха останалата работа. Романът разказва за тънката граница между приятелството и любовта, между завистта и обсесията. Не бих го определила като трилър, а по-скоро на драма с елементи на съспенс, защото авторката беше обърнала повече внимание на емоционалните сътресения в живота на една от героините си, отколкото на съспенса. Злодят беше ясен почти от самото начало, но беше интересно да се проследят хитрите му манипулации, поведението му и развитието на сюжета. Някъде бях чела (вече не помня в коя книга), че ако повтаряш една лъжа достатъчно често, тя става истина. Затова имаше момент в книгата, когато аз самата започнах да се съмнявам в невинността на едната героиня и вината на другата.

„Жената от Танжер“ е обръща внимание на положението на страните от Северна Африка през 50-те години, затова някои го определят и като исторически роман. Според мен това беше фонът, който авторката беше съумяла да използва доста добре и в своя полза. На преден план изпъкваха историите на две жени, които бяха толкова различни, колкото и близки. Алис беше по-скромна и затворена, по-нерешителна и страхлива, а поведението й беше повлияно от трагедията, която е преживяла като дете. Луси беше амбициозна, властна, хитра и находчива. Преценяваше всяка ситуация и винаги мислеше с един ход напред. Свързваше ги приятелството от колежанските години, инцидента, който е довел до разрез в отношенията им (буквално и преносно) и желанието да не бъдат себе си, а някой друг. Алис не искаше да е емоционално нестабилна, затворена в брак без любов, преследвана от чувство за вина и мъчителни спомени. Луси не искаше да бъде бедното момиче, стипендиантката, жената с предначертано бъдеще на обикновена служителка.

Определено се усещаше, че за едната от героините приятелството беше прераснало в любов – токсична и опасна. Но авторката беше предала ключовите моменти с изключителна деликатност и финес. Също толкова добре беше описала и атмосферата в Танжер – колкото по-задушаващо ставаше времето там, толкова по-объркана беше Алис.    Хареса ми, че в книгата имаше динамика, че се редуваха гледните точки на героините, а напрежението се натрупваше бавно и поетапно. Финалът беше изненадващ поне за мен – имах други очаквания, но мисля, че той прави книгата по-отличителна.

Накратко, „Жената от Танжер“ беше увлекателно разказана история за болните амбиции и отровната любов, за силата на лъжата и грешките, които допускаме, когато се доверим на неподходящия човек. Мисля, че е подходяща компания за плажа, ако искате да разнообразите любовните романи и сериозните трилъри.

You may also like

Leave a Comment