Когато “Катабазис” излезе миналата година, отзивите за книгата се люшнаха в двата полюса. Едни я намираха за “излишно сложна”, “твърде академична”, “прекалено раздута”, докато други – предимно верни фенове на Куанг, защитиха нейната образованост и ерудиция, които тя вплита в романа. Не бързах с прочита, а изчаках страстите да отшумят, за да формирам лично мнение без чужди влияния. Смятам, че “Катабазис” е чудесно напомняне колко много се е измързелил съвременния читател и колко остра нужда има понякога да бъде провокиран с някое по-дръзко и комплексно четиво, каквото е това от Р.Ф. Куанг.
“Катабазис”:
- Жанр: Фентъзи
- Страници: 584 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Алис и Питър
- Преводач: Богдан Русев
- Издателство: Orange Books
Алис Лоу винаги е имала само една цел: да стане един от най-ярките умове в областта на магософията. За да постигне това, тя е готова да жертва всичко – гордостта, здравето, любовния живот и най-вече разума си, – за да работи с професор Джейкъб Граймс, най-великия магософ в света. Но той загива в нелеп инцидент, за който може би тя има вина. Сега професорът е в ада, а Алис е готова да го последва, за да получи така желаната препоръка, която ще начертае цялото ѝ бъдеще. Нищо не може да я спре в преследването на мечтите ѝ – нито смъртта, нито това, че нейният съперник Питър Мърдок има същия план.
Признавам си, не вярвах, че след “Вавилон” Р.Ф. Куанг ще напише книга, която да ме впечатли до такава степен. Макар да харесах “Йелоуфейс”, чисто литературно тя бе по-достъпна и лесносмилаема заради по-семпло устроения сюжет, в който читателският гъдел е провокиран от редица морални казуси за една иначе привидно идилична професионална сфера. В “Катабазис” също ще намерите такива, но на далеч по-високо ниво. Сюжетът в едно изречение звучи така: Момче и момиче, съперници в академичните среди, се спускат в дълбините на Ада, за да възкрасят загиналия при инцидент техен научен ръководител. Звучи простичко, нали? Е, тук свършва лесната част. Ако сте се подготвили за бърз прочит и препускане по страниците на новия роман на Куанг, то по-добре се ориентирайте към друга история. “Катабазис” е книга за изкуплението, а това е дълъг, тромав и труден процес, както самата авторка изтъква – изисква зрялост, себерефлексия и дълбоки вътрешни трансформации, които само едно пътуване към най-мрачните страхове, тайни и копнежи може да предизвика.
Най-хубавите библиотеки бяха като най-хубавите църкви: стари и потънали в прах, от прединдустриалната епоха.[…] Хубавите библиотеки нашепваха: “Всеки, който е минал оттук, е много важен – такъв си и ти.
“Катабазис” е фентъзи, което попада и в категорията на dark academia. Вдъхновено е от произведения като “Алиса в страната на чудесата” и “Питър Пан” – нещо, за което още имената на главните герои подсказва, но вероятно ще се убедите, след като пристъпите с тях в дебрите на подземния свят. Водени от любопиство, от наивна импулсивност, но и чувство за дълг, от изкушението да обърнеш гръб на реалността и да я претвориш по твой модел, Алис и Питър се спускат в ада, за да открият, че той изглежда като учебен кампус – отражение на досегашната им действителност. Метафората не е случайна. Различните препратки към проблемите на академичните среди по отношение на злоупотреба с власт и положение, дискриминация между мъже и жени, неравномерно разпределение на силите на конкретни звена и фаворизирането на отделни кадри са интересен похват на Куанг да ни каже колко сбъркано е всичко там. Знанието е едновременно сила и проклятие за нашите герои, защото са водени от амбицията да са най-ерудираните, тъй като това автоматично ги прави и най-можещите сред останалите и им гарантира място на върха. Подобно на всяка обсесия, тази също идва на висока цена – най-често погазване на лични принципи, изолация, самота. И все пак именно потокът на мисълта и логиката са най-голямото оръжие на Алис и Питър долу, защото с тяхна помощ променят картината и претворят историята.
В края на краищата човешките същества предпочитаха предсказуемия ред на бюрокрацията, която им беше позната. Греховете на човека придобиваха смисъл в контекста на негвите близки хора, неговите идоли, неговите съперници, неговите жертви.
В “Катабазис” откриваме множество препратки от сфери като философия, етика, литература, които, ако за някои са излишни, то за мен служеха като подплата на самочувствието и експертизата на главните герои. Става дума за прераждането на душата и постигането на безсмъртие, за грешките и разкаянието, за истината и пътищата, които помагат да се стигне до нея, за разпределянето на времепространството. Междувременно се засягат и въпроси, свързани с психология и ментално здраве – опасни, депресивни мисли, по чиято спирала се спуска човешкият ум, схеми на поведение, които героите прилагат, за да се справят с дадени ситуации. Говори се за тревожност, гняв, вина и ефекта им върху поведението на героите.
Онези, които нямаха нищо съществено, с което да се похвалят, се хвалеха най-шумно от всички. Да запазиш мълчание и да не обръщаш внимание на бъбривата тълпа – това беше доказателство, че наистина имаш с какво да се гордееш.
Действието в романа е динамично, понякога дори хаотично, белязано от мрачната атмосфера на подземния свят, който макар на моменти да ни се струва познат покрай препратки към пътувания на други герои из неговите дълбини, умееше да ни изненадва с необикновени създания и дебнещи заплахи. Намирам за оригинална идеята за магософията и по-конретно че магията в книгата е пряко свързана със силата на мисълта и въображението да моделират една илюзия, да внушават и манипулират съзнанието до степен, в която да прекрояват измеренията, да си играят с границите между реалността и измислицата. В такива моменти става още по-трудно да се различи лъжата и гласът на съвестта да надвика първичните инстинкти за оцеляване.
Вечността на душата беше неразривно свързана с постоянството на спомените. С изчезването на спомените се раждаше нова душа.
Не мога да кажа, че в “Катабазис” става дума за романтика, но е факт, че има известни чувства между главните герои. Любовта тук се явява коректив – изтъква силните страни на персонажите и насочва вниманието им към недостатъците, върху които имат да работят. Отказвам да определям сюжета като “от врагове към сродни души”, защото не смятам, че Алис и Питър някога наистина са враждували помежду си. И двамата обаче стават жертва на собствените си предразсъдъци и необосновани изводи, което е чиста ирония на фона на богатите им познания в множество други области. Куанг напомня, че колкото и да учи човек, все още има неща на този свят, които си остават загадка. Любовта е една от тях.
Мога още много да дълбая в “Катабазис” и нейните герои. И това е едно от богатствата на тази книга – провокацията да разсъждаваш, да анализираш и да се ровиш за подсказки в ума ти, които да ти помогнат да вникнеш още по-навътре в сюжета. Не е ли е това една от основните мисии на добрата литература? Би било голям грях за един читател, ако не разпознае писателския талант на Куанг тук.
