Ако трябваше да дадете име на главата от вашия живот, която пишете в момента, какво щеше да е то? Почти съм убедена, че за Емили Хенри месеците на създаването на “Този велик, необятен, прекрасен живот” са били озаглавени като “Риск”. Самата тя споделя, че романът е малко по-различен от останалите й романтични комедии, при които любовта и хуморът вървят ръка за ръка с други важни теми. Тук забавните диалози и онази сладострастна романтична нишка също присъстват, но отстъпват място на друг тип структура, на нови похвати и делят сцената с още една история (нещо по-скоро нетипично за Емили). Успешен ли е този писателски експеримент?
“Този велик, необятен, прекрасен живот”:
- Автор: Емили Хенри
- Жанр: Романтика, съвременна проза
- Страници: 462 стр.
- Година на издаване: 2026 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Алис, Хейдън
- Преводач: Яна Парашикова
- Издателство: Софтпрес
Казват, че всяка история има три версии – твоята, моята и истината. Въпросът е кой има предимство, когато двама писатели се съревновават за историята на живота си. Алис Скот е непоправима оптимистка, която все още мечтае за големия пробив като писателка. Хейдън Андерсън е носител на „Пулицър” по биография и буреносен облак по характер. Съвсем неволно и напълно нежелано двамата се озовават на остров Литъл Кресънт с една и съща цел: да напишат биографията на жена, която никой не е виждал от години – наследницата на едно от най-известните (и най-скандални) семейства на XX век и (до неотдавна) абсолютна любимка на медиите – Маргарет Айвс. Когато Маргарет предлага на двамата едномесечен пробен срок, след който да избере кой да разкаже историята, Алис знае, че има малко предимства, но това не е единствената беда. Проблемът е, че Маргарет споделя с Алис и Хейдън отделни части от живота си, които нямат право да обсъждат помежду си, и че всеки път, когато се окажат в една стая, между двамата започва да пулсира абсурдно неуместен копнеж. Очевидно тяхната собствена история – точно като тази, която Маргарет тъче пред очите им – може да се окаже мистерия, трагедия или балада за любов. Зависи кой я разказва.
Ревюто ми за “Този велик, необятен, прекрасен живот” отлежава от края на януари. Трудно ми е да говоря за тази книга, защото на теория имаше всички необходими съставки, за да харесам историяta, а фактът, че е написана от Емили Хенри, й даваше бонус точки, които моментално трябваше да я изстрелят във върховете на личната ми класация. Не се случи точно така. Имаше неща в “Този велик, необятен, прекрасен живот”, които ми допаднаха, и такива, които по-скоро ме оставиха равнодушна. Каква ирония. Спокойно можем да махнем кавичките от заглавието и да приложим това твърдение за оценка на реалността. Цялостното ми впечатление е положително, но съм свикнала на друго емоционално темпо от страна на авторката и може би тук ми беше трудно да вляза в нейния ритъм.
“Този велик, необятен, прекрасен живот” е като микс между “Чета те като книга” и “Дейзи Джоунс & The Six”. От една страна, имаме бавно разгарящ се романс между двама герои, които са съперници в професията си. Единият е уверен и успял журналист и биограф, а другият се бори да се утвърди в професионалните среди. Заедно обаче просто си пасват до съвършенство. В любовен аспект имаме сюжетна линия “от врагове към сродни души”, съчетата с идеята, че противоположностите се привличат. Алис беше слънчева, усмихната и позитивна, макар че животът невинаги й даваше повод да гледа на него толкова ведро. Хейдън беше по-скоро мълчалив и сериозен, предпочиташе да наблюдава, отколкото да се включва активно. Хареса ми този сблъсък на гледни точки и най-вече идеята, че сам избираш как да подходиш към предизвикателствата, които ти подхвърля съдбата. Разбира се, коментира се и онази тънка граница между оптимизма и самозаблудата, както и между реализма и циничността. Във всеки случай, тук Емили Хенри не изневерява на себе си и разгръща плавно и постепенно връзката между главните герои, така че любовта им да пусне по-дълбоки корени и да устои на бурите.
От друга страна, сюжетът проследява историята на възрастна богата наследница, чиято фамилия е известна не само с парите си, но и с множество трагедии, станали обществено достояние заради медиите. Тази линия ми беше по-интересна, защото напомня семейна сага, отразила обърканите ценности и морал в една фамилия, докато междувременно прави общ прочит на американската история. Преминава през периода на златната треска, оформянето на журналистическите конгломерати, златните години на Холивуд и отразява промените в обществото в рамките на няколко десетилетия. Тук са засегнати въпроси, свързани с лоялността към семейството, прекършени връзки между родители и деца, ефекта на липсващия родител, справяне със скръбта и тежки загуби и влиянието на детството върху моделирането на характерите. В тази си част книгата беше по-заплетена, по-загадъчна, провокираща любопитството на читателя. Освен това отваряше възможност да се правят паралели между живота тогава и сега, между динамиката в различни семейства.
“Този велик, необятен, прекрасен живот” разказва за цената на амбициите и славата, за саможертвите в името на любовта, за тайните, които не могат да останат скрити завинаги, за ролята на добрия журналист и различните гледни точки, от които може да бъде видян един живот. Последното бе нещото, което най-много ми хареса в романа. Споделям идеята, че всяка история може да бъде разказана по няколко различни начина в зависимост от перспективата, и истината невинаги е черно-бяла.
Нещата, които ми липсваха, бяха свързани с образа на Хейдън, който усетих някак дистанциран (макар и по обясними причини, свързани с посоката на сюжета). Освен това ми липсваше темпо – някак усещах книгата по-мудна от обичайното, може би заради това пътуване във времето, което бе необходимо заради Маргарет.
И все пак смятам, че ако сте фенове на Емили Хенри, то трябва да прочетете “Този велик, необятен, прекрасен живот”, за да се срещнете с друго лице на нейния талант. Ако пък не сте чели нищо от нея, може точно тази книга да ви спечели и да ви убеди да посегнете и към някой от останалите й романи, тъй като тук романтиката отстъпва пред житейската история. Истината според масата читатели: “Твоят велик, необятен, прекрасен живот” е чудесна книга и заслужава похвали. Моята истина: “Твоят велик, необятен, прекрасен живот” не е лош роман, но знам, че Емили Хенри може и повече. Обективната истина: много зависи в какъв момент ви среща “Твоят велик, необятен прекрасен живот” – днес може да ви звучи като 3 звезди, а утре да припознаете себе си в нея и да й дадете 5. И двете са верни.
