За пръв път попаднах на “Изола”, когато бе избрана за заглавие в литературния клуб на Рийз Уидърспуун, но погледът ми се задържа върху нея на по-късен етап – когато към края на миналата година романът изникваше във всяка публикация, свързана със забележителните истории от 2025 г. Любопитството ми беше провокирано от факта, че романът е базиран на реални лица и събития и ни среща с една борбена жена, която оцелява въпреки нищожните си шансове. Радвам се, че търпеливо изчаках българския превод, който улавя магията на стила на Алегра Гудман, допринесъл значително за мрачната, но поучителна приказка, каквато само истинският живот може да вдъхнови и сътвори.
“Изола”:
- Автор: Алегра Гудман
- Жанр: Исторически
- Страници: 384 стр.
- Година на издаване: 2026 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Маргьорит, Огюст, Робервал
- Преводач: Надежда Розова
- Издателство: Лабиринт
Млада жена и нейният любим попадат на безлюден остров насред океана в тази епическа сага за любов, вяра, жажда за живот и дръзкото отстояване на правото на свобода. Наследница на баснословно състояние, Маргьорит е предопределена за благоденствие и бляскав живот. Тя обаче осиротява и настойникът ѝ, тайнствен и непредсказуем мъж, прахосва наследството ѝ и настоява Маргьорит да го придружи в пътешествието му до Новия свят. На кораба младата жена се влюбва в слугата на настойника си и за да ги накаже, той ги изоставя на малък остров без надежда за избавление. Вдъхновен от действителен случай от края на XVI век, романът „Изола“ е възхвала на смелостта да се бориш и да не се предаваш въпреки условностите и жестоките превратности на съдбата.
“Изола” от Алегра Гудман е сурова, дръзка, пропита с тъга и меланхолия история, в която обаче волята за живот и силата на човешкия дух надделяват над обстоятелствата и надвиват съдбата. Разказ за неподозираните извори на кураж и решимост, скрити дълбоко в нас, които ни помагат да преодолеем поредното изпитание и напояват пресъхналите кладенци на сърцето с нова надежда. Маргьорит дьо ла Рок се улавя за нея, използва я многократно като съживителен еликсир, който лекува раните в душата й и я извежда от дупката на мрачните мисли, заплашително напомнящи на самотен гроб. Но самотата в “Изола” е толкова враг, колкото и приятел, защото в нейните прегръдки тази млада и неопитна жена открива колко жилав, непоколебим и категоричен може да е човек, воден от инстинкта си за самосъхранение и от желанието да отмъсти просто като съществува. “Изола” е роман за битка, която се разстила във вечността, а в историята тук виждаме фрагмент от нея, който разказва за непрекъсната борба срещу неправдата, безчестието и предателството, срещу страховете, които заплашват да ни сломят, но не успяват.
Вдъхновен от реални личности и събития, романът ни връща във Франция през първата половина на 16-ти век, за да отвори темата за свободата като илюзия. От ясно поставените граници в социалната стълбица до отнетото право на избор за фундаменталните елементи като дом и семейство през ограниченията, които бедността и липсата на автономност налагат, жената от онези години е птица в клетка – дресирана, покорна, многократно подлъгвана, че някой ден ще разпери крила. Като че ли колкото повече време прекарва в този свой затвор, толкова по-жадна става за обич и за простор. И тук се намесва любовта, която омайва с обещания, непосилни за изпълване заради бремето на епохата. Любовта между Маргьорит и Огюст не е избор, а предопределеност – две души, които откриват една в друга красотата на живота отвъд мрачните цветове на света, който обитават. Краят на тази връзка до голяма степен бе предизвестен за читателя, но начинът, по който тя изпълва със съдържание иначе празния и лишен от удоволствие живот на главните герои, осмисля саможертвата им.
Двамата мислехме едно и също. Че Робервал ни е наказал с онова, което сме искали най-силно. Копнеехме да имаме време, той ни даде вечността. Стремяхме се към пространство и уединение, той ни даде и двете.”
За Маргьорит островът се превръща в нейното Чистилище – вярата й в Бог е многократно подлагана на изпитания. Като съпруга (макар да нямат официален брак), майка и дъщеря (в контекста на близките отношения с нейната бавачка) нашата героиня изпитва на гърба си болката от собственото си безсилие, когато е изправена пред независещи от нея обстоятелства. Лута се между гнева и смирението, между признателността за всичко, което е имала, и скръбта по онова, което не й е отредено да изживее. Периодът на острова вероятно е най-динамичният в книгата, защото е обвързан със законите на природата, и макар Маргьорит вече да знае, че зверовете не се срещат само сред животните, тук тя се учи как да се справя с тях.
Тук е моментът да спомена няколко думи за стила на Алегра Гудман, който смятам, че литературно впечатлява най-силно. Унисонът между суровата природа и настъпилата пустота в душата на Маргьорит, детайлите в описанията на враждебната среда, в която тя е принудена да живее – на острова, но и обратно сред хората, метафоричното огледало на текста, което отразява времевите и пространствени измерения спрямо случващото се в съзнанието на героинята, вплетената между редовете идея за вечността като блян и като проклятие са сред достойнствата на романа, които печелят читатели и критици.
“Изола” от Алегра Гудман е от романите, чийто край ни е известен от първите страници. Но в случая той не е важен, защото съществено се оказва самото пътуване. Плаваме сред бурни морета, търсим брегове сред спокойни води, изучаваме непознати земи, за да опознаем в дълбочина силата на човешкия дух, който отказва да се предаде.
