Струва ми се, че независимо на каква възраст сме, всички читатели обичаме приказките. С тях излизаме от границите на реалното и съзнанието ни се отваря за всичко, отвъд възможностите на допустимото, а тази свобода на въображението позволява да повярваме, че рано или късно всичко ще си дойде на мястото. “Пожелай си нещо” от Мег Шейфър излиза тъкмо в най-магичното време от годината, за да даде гласност на онези най-съкровени желания, които носим в сърцето си – да бъдем щастливи, да бъдем обичани, да прегърнем любимите ни хора, които осмислят изборите ни.
“Пожелай си нещо”:
- Автор: Мег Шейфър
- Жанр: Съвременна проза, магически реализъм
- Страници: 304 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Луси, Хюго, Джак
- Преводач: Мария Василева
- Издателство: Booksy Publishing
Луси Харт знае по-добре от всеки друг какво е да растеш без родители, които те обичат. В детство, белязано от пренебрегване и самота, Луси намира утеха в книгите, а именно поредицата „Островът на часовниците“ от Джак Мастърсън. Сега, двайсет и шест годишна помощник-учителка, тя е в състояние да сподели любовта си към четенето с умни млади ученици, особено със седемгодишния Кристофър Ламб, който е останъл сирак след трагичната смърт на родителите си. Луси би дала всичко, за да осинови Кристофър, но дори идеята да станат семейство изглежда като невъзможна мечта без подходящи средства и стабилност. Но внимавай какво си пожелаваш… Точно когато Луси е напът да се откаже, Джак Мастърсън обявява, че най-накрая е написал нова книга. Още по-хубавото е, че той провежда конкурс в дома си на истинския Остров на часовниците, а Луси е една от четиримата щастливи участници, избрани да се състезават, за да спечелят единствения екземпляр от тази книга. За Луси, шансът да спечели най-търсената книга в света означава всичко за нея и Кристофър. Но първо тя трябва да се справи с безмилостни колекционери на книги, хитри противници и разсейващо красивия (и сърдит) Хюго Рийз, илюстратор на книгите от „Островът на часовниците“. Междувременно Джак „Мозъкът“ Мастърсън крои план за неочакван обрат, който може да промени живота им завинаги.
“Пожелай си нещо” от Мег Шейфър е приятна история с елементи на магически реализъм, която очарова с романтичната идея за смелостта да мечтаеш и за детските желания, които се сбъдват. Закачлив, понякога чудат, топъл и много уютен роман, който говори за подрастващите и четенето, но и превръща възрастните отново в деца, като ги въвлича в игра и им напомня, че наградата може да има различни измерения, а най-голямото удовлетворение е усмивката на хората, които обичаш. Книга, в която авторката отлично балансира между фантазията и реалността, като коментира въпроси, свързани с детската психика и травмите от ранна възраст, семейството и отношенията с родителите, връзката между братя и сестри, нишката между автор и читател, на фона на едно състезание, което внася интрига, напрежение и щипка непредсказуемост. “Пожелай си нещо” е и любопитен прочит на това как книгите ни влияят като малки и ни оформят като възрастни. За историите като убежище, към което винаги можем да се връщаме.
“Не сме ли били всички ние деца някога?”
Според мен основната цел на Мег Шейфър е била да създаде роман, който да носи надежда на хората. Да ги убеди, че колкото и труден да е животът, не бива да се отчайват, не трябва да се отказват от мечтите си, а да вярват в силата на своите желания и да работят за тяхното сбъдване. Този оптимизъм проблясва на фона на далеч по-мрачните теми, които са пуснали корени в миналото на героите и като че ли не им позволяват да отворят изцяло сърцата си. Много се говори за грижите, от които се нуждаят децата – за силата на обичта и топлата прегръдка, за предаденото детско доверие и травмиращите страхове, срещу които се притесняваме да се изправим и като големи.
Ако трябва да сме максимално обективни в историята няма магия в типичния смисъл на думата, но някак сюжетът се усещаше приказен – може би заради мястото (въпросният остров, където се развива действието), заради игровия елемент или пък заради развоя на събитията в живота на главната ни героиня Луси. Възможно е да се дължи и на магията на книгите, която се долавя на всяка страница. “Пожелай си нещо” е роман за библиофили – разказва за невидимата ръка на литературата, която ни обгръща, когато реалността стане твърде трудна за разбиране. Сгушваме се между страниците, докато откриваме нови приятели в лицата на герои, които сякаш също като нас се борят с невъзможни предизвикателства, но някак успяват да се справят. И тези техни успехи ни утешават в моментите, когато се чувстваме най-зле, защото ни дават кураж да погледнем реалността и да потърсим нашия собствен щастлив край. Това се случва и с Луси в “Пожелай си нещо”.
Едно от нещата, които ми допаднаха, бяха включените кратки откъсчета от детското романче на Джак. До известна степен тук можем да говорим за мотива на книга в книгата, което винаги е плюс. Нещо, което намирам за оригинално, е как описаното в детските романи на писателя, оживяваше в реалността. Сякаш фантазията излизаше от страниците на книгите и се превръщаше в истина. Островът, описан в историите на Джак и където в последствие се оказва, че той живее, бе представен като часовник, в който всеки час отговаряше на определено място. Получава се хубава заигравка с думите, особено предвид по-дълбокото символно значение, че времето може да е нашето убежище и нашето наказание – зависи от коя страна го гледаш. А най-хубавата част от романа според мен бяха гатанките, защото връщат и нас, читателите, в детските ни години. Изобщо цялата игра вкарваше един елемент на съспенс, който определено гъделичка любопитството.
Наблюдаваме и една деликатно разгърната романтична нишка, но държа да отбележа, че тя не е водещ елемент в книгата, а по-скоро допълнителна линия, която можем да изследваме.
Ако имам някакви забележки по романа, то те са по отношение на изграждането на персонажите и мотивите зад действията на Джак. Вероятно за някои читатели историята ще прозвучи твърде наивно и оптимистично, но аз съм от онези, които по-скоро си взимат вдъхновението и настроението в такива случаи и се надяват тази позитивна линия да се пренесе и в живота, затова не ми беше проблем.
Увлекателна, динамична, ободряваща, “Пожелай си нещо” е книга, която ни подарява смелостта да мечтаем и дързостта да вярваме, че желанията ни ще се сбъднат. И ни напомня, когато това се случи, да прегърнем детето в нас и да го поздравим за всичко, което е постигнало.
