Каквото и да си говорим, истината е, че има много книги, но твърде малко време, за да обърнем внимание на всички. А когато си читател на настроения като мен и посягаш импулсивно към различен тип истории в зависимост от настоящите обствоятелства, често се случва някои заглавия търпеливо да чакат да им дойде редът. В края на годината все си говорим за най-добрите книги, които сме прочели, правим равносметки за историите, които са ни правили компания през изминалите дванайсет месеца, но много рядко някой споделя за кои просто не му е стигнал календарът и прехвърля купчинката в следващата година. Ето моите 5 книги, които не успях да прочета през 2025 г., но много искам да се поправя догодина.
“Медноглавия демон” – Барбара Кингсолвър
„Медноглавия демон“ привлече вниманието ми, когато видях, че е избрана за най-добрата книга за последния четвърт век в класация на The New York Times. Тогава още не беше преведена на български, но няколко месеца по-късно изданието се появи и по нашите ширини. И лятото наистина го отворих и го започнах – първите страници ми се сториха интересни, но съжетът далеч не се връзваше с идеята за леко четиво, което взимаш с теб на плажа. Затова реших, че ще се върна към нея в някои по-хладни и може би по-вглъбени дни. Това е историята на едно момче, родено от самотна млада майка в мобилна къща. Единственият му капитал са приятната външност и медночервената коса, наследени от покойния му баща, наред с хапливото чувство за хумор и умението да оцелява при всякакви условия. В шеметното повествование, разказано от първо лице, Демон говори смело и безкомпромисно за тъмната страна на приемната грижа, детския труд, занемарените училища, спортните успехи, наркоманията, опустошителната любов и смазващата загуба. И през цялото време си дава сметка, че е невидим в една популярна култура, където дори супергероите са изоставили селските райони в полза на градовете. Преди много години Чарлз Дикенс написал „Дейвид Копърфийлд“, за да разкаже за институционалната бедност и за пораженията, които тя нанасяла на децата в тогавашното общество. Днес ние отново се борим с тези проблеми. Не е нужно да сте чели Дикенс, за да разберете настоящата книга. Той обаче е неин вдъхновител. Пренасяйки епичния роман на друго място и в друго време, Кингсолвър запазва гнева, състраданието и най-вече вярата в силата на хубавата книга да промени света. „Медноглавия демон“ разказва за ново поколение изгубени момчета, както и за всички, родени на прекрасни прокълнати места, които за нищо на света не биха напуснали. Книгата е на издателство “Ерове”.
“Интермецо” – Сали Руни
Струва ми се, че това е най-коментираната книга от Сали Руни. „Интермецо“ се появи миналата година във всички класации на западната литературна критика. Някои я хвалеха, други не съвсем, но определено беше роман, който не оставяше читателите равнодушни. И ето че тази есен дебютира и на българската книжна сцена. Питър е около трийсетгодишен преуспяващ адвокат в Дъблин. Под привидно стабилната фасада на кариерата си той крие уязвимост – безсъние, тревожност и зависимост от медикаменти. Животът му е белязан от вътрешни колебания и объркани връзки – с първата му любов Силвия и с младата студентка Нейоми. Чрез него романът разработва теми за идентичността, морала и неспособността на съвременния човек да намери баланс между лични желания и социални очаквания. Айвън е 22-годишен, някогашно дете-чудо на шахмата. Живее по-интуитивно и емоционално, но също търси себе си. Връзката му с 36-годишната Маргарет – зряла жена с различен житейски опит и собствени проблеми – задава въпроси за любовта, разкъсваща ограниченията на възрастта, за естеството на близостта и за границите на традиционните представи. „Интермецо“ е роман за загубата и начина, по който тя разтърсва основите на идентичността. Но освен тъга и самота тук има и любов, надежда, интимност, която надживява страха. В центъра на романа стои сложността на отношенията между братята – като източник на напрежение и спасение едновременно, въпросите за сексуалността, привързаността и морала в интимните връзки, сблъсъкът между поколения, ценности и лични избори. “Интермецо” е издавана от издателство “Еднорог”.
“Луна във водата” – Саманта Сото Ямбао
Азиатските автори ми стават все по-симпатични. На страниците на техните книги откривам една хармония, която ми носи спокойствие и топлина и ме провокира – с оригиналност, с въображение, с мъдрост. Затова нямах съмнение, че “Луна във водата” трябва да влезе в библиотеката ми, просто годината не стигна, за да й се посветя. На една уличка в Токио се намира заложна къща, която не всеки може да открие. Повечето хора ще видят зад вратата уютен ресторант. Само малцина – по-точно изгубените – ще се озоват на място, където да заложат своите житейски избори и съжаления. В първата си сутрин като новата управителка на заложната къща Хана Ишикава я намира в пълен безпорядък. Най-ценната ѝ придобивка е открадната, а баща ѝ е изчезнал. После в магазинчето влиза очарователен непознат, напълно различен от другите клиенти. Защото той предлага, а не търси помощ. Двамата се отправят на загадъчно пътешествие в търсене на бащата на Хана и на изчезналия житейски избор. Гмуркат се в локви, в които плува луната, придвижват се върху крилете на хартиени жерави, минават по мост, който свързва нощта и утрото, посещават вълшебен пазар в облаците. Но колкото по-близо до истината приближават, толкова по-скоро Хана трябва да разкрие една своя тайна и да рискува да направи избор, от който никога няма да може да се откаже. „Луна във водата“ е шеметно приключение в магически свят, който напомня на анимационните филми на студио „Гибли“. “Луна във водата” е издавана от “Обсидиан”.
“Полумесецът” – Мери Бет Кийн
Харесвам много романа “Попитай ме отново” от Мет Бет Кийн, който излезе на български преди няколко години. Зарадвах се, когато разбрах, че излиза ново заглавие от авторката – “Полумесецът”, но уви, не успях да го прочета тази година. Малкълм Гепхарт е харизматичен и общителен барман с голяма мечта – да има собствен бар. След като шефът му в „Полумесецът“ най-накрая се оттегля, Малкълм прави и невъзможното, за да купи мястото. За него барът е пропит с магия и обещание за успех, но амбициозните му планове бързо се превръщат в борба за оцеляване ден след ден. Умната му и уверена съпруга Джес е отдадена на правната си кариера. След години на неуспешни опити да забременее тя трябва да се изправи пред болезнената реалност, че мечтата ѝ може никога да не се сбъдне. Докато Малкълм се бори да запази контрол над мечтата си, Джес търси нова посока и се опитва да преначертае бъдещето си. Но докъде може да я доведе неудовлетворението ѝ и ще има ли връщане назад? Действието на романа се развива в рамките на една седмица, белязана от неочаквани събития, които разтърсват основите на брака им. Малкълм научава шокиращи новини за Джес, редовен клиент на „Полумесецът“ изчезва и е обявен за издирване, а снежна буря сковава градчето и затваря всички по домовете им.
“Алхимизирани” – СенЛинЮ
Вълната около публикуването на “Алхимизирани” си беше същинско цунами! Повлече крак по цял свят, а букток обществото гръмна и сякаш всички четяха написаните от СенЛинЮ редове. Започнах “Алхимизирани” през ноември. Установих, че това е книга, с която вероятно много ще се харесаме, но имах нужда от спокойствие и тишина, за да си я изчета и преживея. А както знаете краят на годината е всичко друго, но не и спокоен период. Затова я оставих за началото на 2026 г. В този завладяващ дебют в най-добрите традиции на мрачното фентъзи една жена с изгубени спомени се бори за своето оцеляване в свят, разкъсан от война между некромантия и алхимия – и срещу мъжа, който трябва да разкрие най-дълбоките тайни от миналото ѝ. Някога обещаващ алхимик, сега Хелена Марино е пленница – и на войната, и на собствения си разпадащ се ум. Приятелите и съюзниците ѝ от Съпротивата са брутално избити, способностите ѝ – потиснати, а светът, който е познавала, е разрушен. След края на дългата война новият управляващ елит на Паладия – покварени семейства и извратени некроманти, чиито гнусни неживи твари са извоювали победата – държи Хелена в плен. Според архивите на Съпротивата тя е била незначителна лечителка. Но Хелена страда от необяснима амнезия и враговете ѝ искат да разберат дали изгубените ѝ спомени не крият последните отчаяни планове на Съпротивата? Присъдата е Хелена да бъде изпратена при Върховния губернатор – един от най-могъщите и безмилостни некроманти в новия свят. Затворена в разпадащото се семейно имение, Хелена едва започва истинската си битка – да защити изгубеното си минало и да съхрани последните останки от своята скрита същност. Защото и затворът, и нейният надзирател крият свои собствени тайни… тайни, които Хелена трябва да разкрие – на всяка цена.
