Обикновено съм от читателите, които мислят, че всяка поредица трябва да си има начало и край. Колкото и да си обикнал едни герои, настъпва момент, когато трябва да ги пуснеш и да ги оставиш да си живеят на спокойствие в онзи техен въображаем свят, а ти да продължиш към следващия. Но в случая с любимците ми от криминален клуб “Четвъртък” съм щастлива, че Ричард Озмън се отказа от първоначалната си идея четвъртата книга да бъде последната за тях. И ако някой дръзне да обвини автора, че е решил да продължи с поредицата само заради световния ѝ успех, то този човек вероятно не е чел “Невъзможно богатство”, която впечатлява с мистеря, хумор и човечност.
“Невъзможно бягство”:
- Автор: Ричард Озмън
- Жанр: Крими
- Страници: 432 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: множество
- Главни герои: Елизабет, Ибрахим, Рон, Джойс, Кони, Джоана, Пол, Богдан
- Преводач: Богдан Русев
- Издателство: Софтпрес
Около криминален клуб „Четвъртък“ цари тишина. Джойс е заета с разпределения на гости и планиране на танци. Елизабет скърби. Рон си има семейни неприятности, а Ибрахим продължава с терапията на любимия си престъпник. Но после се появява Ник – сватбен гост, който моли Елизабет за помощ, и тя открива, че старата тръпка от преследването никога не си е отивала. Когато Ник изчезва безследно, четворката от клуба е готова за действие. Дали Ник е отвлечен? Замесен ли е бизнес партньорът му? Притежавали ли са двамата нещо толкова ценно, че да струва човешки живот? И какъв е неразбиваемият код, за който непрекъснато слушат? Въпросите без отговор са много, но е ясно едно – криминалният клуб е изправен пред ново разследване.
Доказано е, че четенето действа терапевтично – правилната книга може да те извади от спиралата на тревожността, депресивните мисли, лошото настроение и да хвърли светлина върху теми, които са изтиквани в най-далечния край на съзнанието, защото са твърде енергоемки. Ако примем всичко това за вярно, то бих предписала “Невъзможно богатство” от Ричард Озмън на онези, които имат нужда да се посмеят, да се научат да приемат живота си с цялата му абсурдност и непредсказуемост, и на които трябва да им се напомни, че не трябва сами да обезвреждат всяка експлозивна ситуация от ежедневието, защото с правилната компания е по-лесно, по-весело и с шансове за далеч по-голяма успеваемост. Роман, който изтъква, че най-сигурното убежище не е просто добре защитено място, а определен човек – някой, на когото можеш да се довериш и на чиято безусловна подкрепа можеш да разчиташ.
Интелигентните хора, като Ибрахим и Елизабет, са най-доволни, когато нещо е необичайно, или неочаквано, или не това, което си мислите, но нормалните хора, като мен и Рон, тези хора обичат дървото да е дърво и обувката да е обувка, а дилърът на наркотици да е убиец.”
Петата книга от поредицата за криминален клуб “Четвъртък” носи характерните черти на предходните истории за любопитната четворка – шокиращи престъпления, високи залози, солидна доза хумор и остроумни диалози, многопластов сюжет, който преплита множество сюжетни линии, свързани пряко или косвено с реални проблеми, които съвсем не са ни чужди. Напрежение, динамика и купища обрати държат читателя нащрек, а редуването на гледните точки ни дава възможност да проследим внимателно всяка от нишките, с които Озмън успява да плени вниманието и въображението ни. Но е редно да отбележа, че “Невъзможно богатство” също така се отличава и изпъква на фона на другите, и не е защото я чакахме с такова въодушевление. Причината е, че наистина отваря една нова глава в историята за Елизабет, Джойс, Ибрахим и Рон. Следвайки техния живот, книгата заговаря за онзи момент, в който осъзнаваш, че животът продължава, дори след като си преживял тежка загуба и все още си в плен на тъгата и скръбта. Разказва за неизбежния ефект на годините – не толкова като физическо отражение върху тялото, колкото върху начина, по който близките ти те възприемат и как все по-често (съзнателно или не) започват да те подценяват. Коментира отношенията между родители и вече порасналите им деца, които отварят поредната нова глава и тя неминуено води до преоценка и нови похвати в общуването, но говори също и цялостно за устойчивостта на връзките, създадени на по-късен етап от живота.
В живота има само един верен отговор и човек или го познава, или не.”
Струва ми се, че “Невъзможно богатство” е най-семейноориентираната книга от поредицата – дъщери и синове, внуци и “осиновени” племенници, зетьове и тъщи, всички намират своето място в романа на Озмън. Между личните и чисто човешки истории на нашите колоритни образи са втъкани теми с широк мащаб – от кошмара на домашното насилие до социалната йерархия, ефекта на нископлатения труд, сблъсъка между работещи и аристократи, който дори в наши дни има своите проявления, и навлизането на технологиите в ежедневието като форма на прогрес, но и път към развиване на киберпрестъпността.
Продавал екстази? Да се каже, че Дейви Ноукс е продавал екстази, е все едно да се каже, че Тейлър Суифт продава песни. – Ясно – казва Ибрахим. – А тя продава ли? – Той беше пионер – подчертава Кони. – Изгради цялата индустрия от нулата. Спечели милиони, нито веднъж не го арестуваха и се измъкна, преди всички да започнат да се избиват помежду си. Образцов дилър на наркотици, образцов. Вече няма такива като него.”
По линия на мистерията Ричард Озмън базира книгата си на разкриването на тайни кодове и тръпката от работата с криптовалута. Но разчупва сюжета като добавя внезапно изчезнал човек, бомбена заплаха, убийство, финансова измама, осуетена кражба и отмъстителен бивш. Трима са заподозрените за първоначалното престъпление, но до края на книгата, когато стигаме до същинската развръзка, хипотезите за мотивите и истинското лице на извършителя многократно са надхвърлили приемливите норми. А на фона на главоблъсканицата от въпроси стои може би най-същественият от тях – може ли един престъпник да се промени, или остава завинаги такъв?
Основният проблем на съвременния свят е точно този, че прекалено много хора мислят прекалено много. Да си мислят за градината, хубаво, да си мислят какво ще вечерят, да си мислят за някакви неща, върху които действително упражняват някакъв контрол, но всички по цял ден да си мислят за нещата, които не могат да контролират? Докъде ще доведе това? Кой знае и кого го интересува какво има в тези сейфове? Никой не трябва да знае всичко.Нека хората да си имат тайни”
“Невъзможно богатство” е съкровище за всяка библиотека. Много рядко се среща такава амалгама от хумор, мистерия и обичайни житейски драми, касаещи взаимоотношения от различни степени. Ричард Озмън все повече изпъква не просто като автор с отличителен почерк, колкото като психолог на човешката душа, като отличава нюансите в нейните страхове, желания и избори, обосновани с напредъка на възрастта. В петия роман от поредицата “Криминален клуб “Четвъртък” въртележката на живота не спира да се върти с шеметна скорост, но за щастие нашите герои далеч не са уморени и не бързат да слизат от нея.
