Една от най-старите традиции на блога ми е да стартирам коледното четене с роман от Джени Хейл. Може да не ми е най-любимата авторка по отношение на предпразничните четива, но оценявам настроението, което книгите й създават и ми харесва да се връщам към идличните истории, които разказва. Тази година заглавието е “Да се срещнем на Коледа” и ми поднесе по-различен тип емоции.
“Да се срещнем на Коледа”:
- Автор: Джени Хейл
- Жанр: Романтика
- Страници: 280 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Стела и Хенри
- Преводач: Мария Демирева
- Издателство: Хермес
Стела Фишър е автор на медицински статии – занимание, към което се насочва, след като осъзнава, че лекарската професия не е за нея. Кариерата ѝ е във възход за разлика от личния ѝ живот, за който все не ѝ остава време. Тази година тя решава да се прибере в родното си градче, Лейпърс Форк, за коледните празници – първите без обичния ѝ баща. И да съчетае работата с удоволствието, като подготви статия за пациент, загубил паметта си вследствие на преживян стрес. Градчето е толкова уютно и приказно украсено, че ѝ се приисква да остане там завинаги. Тя обаче не е подготвена за срещата с Хенри Дътън – мъжа, когото е изоставила, но все още не може да забрави. Именно той се оказва пациентът с амнезия и макар да няма представа коя е Стела, мигновено е привлечен от нея. На традиционния празничен базар, под блещукащите коледни светлини и гирлянди, Стела и Хенри отново ще намерят път един към друг. Но дали това ще я накара да остане? Или неизвестното бъдеще ще се окаже най-големият коледен подарък, който човек може да получи?
Свикнали сме романите на Джени Хейл да носят уюта и радостта от Коледа, като отделя специално внимание на онази характерна топлота и омагьосваща красота на празниците, проявена на различни нива – от детайлите в интериора до усмивките и сърдечните прегръдки, които близките си разменят. Често в книгите на авторката героите се прибират у дома, за да споделят емоцията от Рождество със семействата си и това до голяма степен отразява едно от основните послания на Джени Хейл към читателите – каквото и да се е случило през годината, Коледа е време за прошка, за обич и за признателност. В този ред на мисли “Да се срещнем на Коледа” следва вече утъпканата пътека, по която сме свикнали да вървим, но този път акцентът не е върху атмосферата, в която сме се потопили, нито в традиционните, често вече изтъркани занимания, с които се отброяват дните до 25 декември. Новата книга на Джени Хейл е за пропуснатите възможности и шансовете, които съдбата предоставя, за усещането за принадлежност – към място, но и към определен човек, за носталгията по предишните Коледи, които са били изпъстрени със смях и споделени моменти, но сега са лишение от нечие присъствие.
“Да се срещнем на Коледа” започва с едно сладко-горчиво прибиране у дома. Завръщане толкова към родното, колкото и към спомена за трудни решения, предопределили пътя на нашата главна героиня. В романтичен план книгата представлява история за любов, която получава втори шанс и която вече е достатъчно съзряла, за да може да се изправи пред болезнени истини и предизвикателства. Не мога да кажа, че загубата на паметта е особено оригинална сюжетна линия, но пък наистина подхожда на темата за сродните души, на която авторката набляга, и отваря възможност към повторно изграждане на едни иначе разбити взаимоотношения. Ретроспективните моменти, които даваха поглед върху връзката между Стела и Хенри преди години, носеха усещане за интимност, за онзи тип споделеност, характерна за двойките. Открояваше се и една много простичка истина – любовта умее да лекува. С допир, с дума или с тихо присъствие тя успява да изцери отдавна отворени рани и да заличи белезите от минали грешки.
Отвъд романтичния сюжет ‘Да се срещнем на Коледа” е роман, посветен на хората, които не са с нас на празника. На онези, които съдбата ни е отнела и ни е принудила да изживяваме тяхната липса при изпълнението на всяка семейна традиция. Някои от страниците на книгата бяха пропити с меланхолия покрай силната връзка между баща и дъщеря. Други обаче носеха вярата, че дори когато вече не са между нас, любимите ни хора продължават да ни говорят и да ни подкрепят от разстояние и откриваме тяхното присъствие в дребни детайли, които събуждат щастливи спомени.
За да има и доза интрига, Джени Хейл беше вмъкнала и елемент на мистерия покрай едно намерено колие и легендата, която се носи около скъпоценния камък на него. Ще ми се да беше развила повече тази линия, защото ми се струваше, че имаше потенциал.
Накратко, “Да се срещнем на Коледа” не е съвсем типичната коледна история от Джени Хейл, която сме свикнали да получаваме, но пък стъпва на по-сурови чувства и преживявания, от които никой не може да избяга. Служи като напомняме – да ценим всеки миг с нашите близки, да празнуваме любовта и да се научим да прощаваме, най-вече на себе си.
