Четвъртата ми книга от Ангелина Ангелова и като всеки път, преди да отворя първата станица, не знам какво да очаква, но съм убедена, че ще е нещо, което ще събуди любопитството ми и ще погъделичка романтичната ми душа. “Корона за княгинята” носи характерния почерк на авторката, но и надгражда таланта й, разгръща го в нови мащаби и дава заявка, че има още много какво да видим/ прочетем от нея.
“Корона за княгинята”:
- Автор: Ангелина Ангелова
- Жанр: Исторически
- Страници: 448 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Вихра, Константин, Вела, Арнаудов
- Издателство: Сиела
1897 г. Българската студентка Вихра Манова получава достъп до иначе непристъпната библиотека на Ватикана. Там прави невероятно откритие – средновековен ръкопис, посветен на съдбата на Кера Тамара – сестра на последните български царе и вдовица на султан Мурад I. Вместо признание находката ѝ обаче е посрещната с присмех и съмнение. В същото време младият офицер Константин Соколов е призован в Двореца, където получава тайна заръка от княгинята майка. Мисията му го събира с Вихра и двамата се впускат в рисковано приключение сред старопланински манастири, усойни проходи и по дирите на легенди, съхранявани през вековете. Вихра и Константин трябва да се преборят не само с предразсъдъците на учените, но и със съперници, готови на всичко, за да открият скритото съкровище на българската царкиня. Между преданията за светци, древни писания, забравени гробници и могъщи сенки от миналото се ражда и неочаквана близост, която ще промени съдбите им.
Когато Ангелина Ангелова ни подсказваше каква ще е новата й книга, отбелязваше какво да НЕ очаквате от предстоящия й роман. Но според мен тя като писател, който всеки път надгражда себе си и се развива, заслужава по-често да чува читателското ДА, затова поемам отговорната задача да ви потвърдя всички предимства на “Корона за княгинята”.
ДА, това е увлекателен исторически роман, който този път не се вглежда в очарованието на Запада (макар че имаше много красиво описание на Рим), а ни връща в 1897 г. – бурно политическо време, в което обаче България процъфтява в културен план и прокарва нови пътища към изкуството, историята и науката. ДА, “Корона за княгинята” отвежда читателите на вълнуващо приключение из дебрите на родната история и из магични кътчета по нашите земи – от София до Търновско, та чак до Странджанския Балкан. И макар мнозина да са запленени от легендата за Шишмановото съкровище, истинското богатство на книгата е срещата ни с личността на Кера Тамара – сестра на Иван Шишман, съпруга на султан Мурад I, която успява да запази християнската си вяра. Темата за женската сила и образа на българката – такава, каквото познаваме, но рядко говорим за нея, се разгръща в широк мащаб през цялото повествование. Но за това след малко. ДА, “Корона за княгинята” разказва и за една чувствена и неочаквана любов, но толкова фино и деликатно се заиграва с разпалването на онова пламъче, което прогонва мрака в душите, че категорично не можем да категоризираме сюжета като поредната романтична приказка. И ДА, всичко написано вътре е толкова живо, обаятелно и автентично, че неминуемо ставаш част от това пътуване към истината, свързана както със съдбата на царската дъщеря, така и със съдбовните избори, пред които са изправени нашите герои Вихра и Константин.
Връщам ни към основния акцент в книгата – съзидателния образ на жената, нейната роля да възцарява мир там, където се разпорежда оръжието, да проправя пътища с упоритост, труд и добра дума, да се грижи за огъня в домашното огнище, но и този в сърцето, да гори и да озарява околните. В “Корона за княгинята” Ангелина Ангелова ни среща с наистина забележителни женски персонажи. Любимка ми е Вихра, която е и главното действащо лице в романа. Възприех я като огледало на тогавашната модерна българка, която веднъж получила достъп до образование, зажаднява още повече за света отвъд предела на познатото, за живота извън установения патриархален модел. Това, разбира се, не означава, че не зачита семейните ценности, а по-скоро говори за умението й да намира баланс между ролята си у дома и тази на жена със собствени амбиции и мечти. И неминуемо виждаме снизхождението, с което се сблъсква, когато настъпи по-навътре в професионалните среди на своето поприще – нещо, което, за съжаление, все още наблюдаваме и в наши дни. Косвено се запознаваме и с Кера Тамара, която повдига темата за дълга към сърцето и този към рода, за битките да останеш верен на народа си, но без да изневериш на себе си, за саможертвите като данък, който много жени нагоре в йерархията са длъжни да изплащат. Изправяме се и пред майката. Веднъж дала живот, жената става майка не само на собственото си дете, но и на всеки, който търси утеха и сигурност в прегъдките й. Тук е моментът да спомена персонажи като Павлинка и Вела, които не претендират да са постигнали велики неща, но са оставят също толкова траен и значим отпечатък в съзнанието на читателя.
Именно тази обаятелност на жената се усуква като примка около сърцето на Константин и го издърпва от бездната на мрачните мисли и кошмари. По отношение на мъжете в книгата той определено е забележително изключение, защото запазва силното си мъжко присъствие, без да изпитва необходимост да доминира над Вихра, а по-скоро търси нейното партньорство. Връзката помежду им се развива много нежно и красиво – макар да са различни като характери, те отлично се допълваха и изваждаха на показ най-добрите си страни. Копнежът, който ги бе завладял, кореспондираше с тогавашните порядки, ограничаващи близостта между мъжа и жената. Забраната на обществото, която не им позволяваше да се държат по-свободно, подклаждаше този огън в сърцата им, превръщаше се в желание, в страст, в любов, която в крайна сметка надигра обстоятелствата.
Ще ми се да кажа нещо за българските селца и фолклора, които също присъстват по един еднакво любопитен, леко забавен, но и трогателен начин. Смятам, че “Корона за княгинята” е един много хубав мост между старото и новото в контекста на онези години, защото улавя позитивите и на двете. Взема трудолюбието, честта, достойнството на хората от селата и ги предава към онези, които се местят към големия град, за да дадат криле на мечтите си. Междувременно обаче не позволява на вторите да забравят началото на пътя си, а им напомня да черпят сила от вярата си, да се вглеждат в традициите, когато търсят опора, но и да имат очи за невидимото. В романа имаше чудесно представени малки моменти, концентрирали в себе си мистичността на родния фоклор и приемствеността между поколенията.
Това ревю стана цяла дипломна работа, а дори не съм засегнала половината от нещата, които харесах в книгата. “Корона за княгинята” е за онези, които се интересуват от непознати гласове в българската история. Разказ за жените, които знаят какво искат, и за мъжете, които не се страхуват да ги подкрепят. Роман, който събужда приключенския дух, но и те насърчава да цениш миналото и корените си. Истинското предизвикателство е да съумееш да ги опазиш. И това най-общо прави Ангелина Ангелова – пази образа на жени като Кера Тамара.
