В страшната седмица на Хелоуин обръщам поглед към онези трилъри, които ни изкушават с мрачната си атмосфера и високия адреналин, предизвикан от необходимостта да разкриеш убиеца в една история, преди той да е нанесъл решителния си удар. Спирам се на четири заглавия от издателство “Софтпрес”, които в момента са част от кампанията им със страховити отстъпки.
“Ловът” – Луси Фоли
Харесвам стила на писане на Луси Фоли. Авторката винаги предлага заплетени сюжети, които носят духа на романите на Агата Кристи, но се отличават със собствен почерк. Луси Фоли обича да дълбае в психологията на убиеца, като фокусира вниманието си върху различните мотиви, които биха могли да пречупят човешкото и да задвижат механизма на хищническото. Прави го и с обратен знак по отношение на жертвата, като търси онези уязвими места, които създават предпоставки за смъртоносно нападение. “Ловът” е дебютния роман на Луси Фоли, с който тя пробива на литературната сцена. Книга за връзките, които се късат под натиска на времето и отговорностите на възрастта, за маската на лицемерието, която удобно държи истината на разстояние и замъглява преценката. Роман за животинския инстинкт, който живее у човека – за борбата му за оцеляване, за желанието му за надмощие и превъзходство, за първичността на страстта, за разума, който отстъпва пред импулсивността. “Ловът” е зловещ трилър, в който се оглежда най-суровото и негостоприемно лице на гората. История, която улавя смразяващия ефект на снежната буря, която е способна да заличи всичко – включително следите от убийство и гласа на съвестта.
“Наследницата” – Рейчъл Хокинс
Трилърите на Рейчъл Хокинс бързо си спечелиха почитатели, което не е изненадващо, след като са динамични, четат се лесно и успяват да ангажират читателя с поредица от съмнителни решения, които оформят примката на смъртоносен капан. “Наследницата” е психотрилър, който изследва първопричината за оформянето на мисленето на социопата – дали то е плод на генетична обремененост, или е резултат от фактори и обстоятелства, повлияли на личността. За целта авторката повдига въпроса за отношенията между родители и деца и косвено отправя въпроса дали човек с “рисков” произход може да устои на импулса да извърши престъпление, или за него е естествено да се противопостави на своя враг, като отнеме живот. Темите за човешката алчност, отмъщението и липсата на принципност и морал си партнират отлично със съмнителните персонажи, които провокират подозрения у читателя. Защото тяхната борба за щастие се превръща в надпревара за трупане на богатства, на които дори не могат искрено да се насладят.
“Жена в неизвестност” – Мери Кубика
Мери Кубика е автор, който обича да манипулира читателя и да се заиграва с неговите емоции. Покрай тях се раждат множество хипотези какво всъщност се е случило в историята, които в крайна сметка замъгляват преценката и не позволяват на истината да бъде преждевременно разкрита, дори да е заложена като капан на най-очевадното място. В книгите на Кубика всичко е въпрос на гледна точка, включително това дали имаме очи само за светлата или виждаме само тъмната страна на един човек, пък бил той и наш близък. “Жена в неизвестност” е сложна и многопластова, непредсказуема и импулсивна като човешката природа, която ежедневно е изправена пред предизвикателството да прави избор между правилно и грешно, добро и зло. Едно залитане в неподходящата посока е способно да обърка живота на многозина. Романът представлява хитро конструиран, сложен психотрилър, който се отличава със задълбочен анализ на привидно идиличните взаимоотношения между хората в едно малко общество и тайните, които бълбукат като гореща лава, напираща да излезе на повърхността. История за невинните и привидно незначителни решения, които са способни да предопределят съдбата, за съвестта, която се огъва под натиска на угризенията, за парализиращия страх, когато имаш какво да губиш, и за истината, от която не можеш да избягаш.
“Мирис на смърт” – Саймън Бекет
Няма да се уморя да препоръчвам романите на Саймън Бекет от поредицата за Дейвид Хънтър. Спирам се на “Мирис на смърт”, защото това беше първата ми среща с творчеството на автора, нищо, че е последната излязла книга от поредицата. Зловещ, мрачен, напрегнат роман, в който смъртта не е представена като единствен решаващ миг, а като процес, който бавно разлага човешкото тяло дълго след като душата го е напуснала. Безспорен е талантът на Бекет да пресъздава атмосферата около разследването на убийството, като отключва сетивата и описва подробно всеки детайл, касаещ жертвата и случилото се с нея. В случая болничната обстановка, усещането за призрачност и чувството, че някой дебне в сенките влияе сериозно върху читателското изживяване. Но там, където читателят е погълнат от напрежение и страх, героят на Бекет – Дейвид Хънтър, долавя шепота на мъртвите и се превръща в единствения, който може да разкрие тайните им и да им подари покой.
