Много малко хора могат да се похвалят, че са излизали в Космоса – поглеждали са на света от друга перспектива, изпитали са върху себе си мащабите на постиженията на човечеството, отразявайки приноса на всеки един по веригата, и това на фона на крехкия баланс между силата и уязвимостта, характерни за човешкия вид. Обаче, ако се замислим, нашият живот си е един микрокосмос – тренираме и се подготвяме за различни ситуации, често навигираме в сложни и непознати територии, като сме приели, че бъдещето тъне в неизвестност и имаме много какво да учим за нас и другите. Но докато в контролната зала, тоест в главата ми, звучи гласът на автори като Т. Дж. Рийд, съм спокойна, че ще успея да се ориентирам дори в тъмното. Защото книги като “Атмосфера”, са компасът, от който обществото се нуждае.
“Атмосфера”:
- Автор: Т. Дж. Рийд
- Жанр: Художествена литература, исторически
- Страници: 464 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 1 основна, но има и няколко глави от друга гледна точка
- Главни герои: Джоан, Ванеса, Франсис, Гриф, Дона, Лидия
- Преводач: Катя Перчинкова
- Издателство: Локус
Джоан Гудуин от малка е запленена от звездите. Избрана сред хиляди желаещи, тя започва обучение в космическия център “Джонсън” в Хюстън заедно с група изключителни кандидати. Докато новите астронавти се сприятеляват и се подготвят за първите си полети, Джоан открива страст и любов, каквито никога не е могла да си представи. В тази нова светлина тя започва да поставя под въпрос всичко, което си е мислила, че знае за мястото си във вселената. И тогава, през декември 1984 г. по време на мисия STS-LR9, за един миг всичко се променя.
Всеки път, когато погледна звездите, си спомням, че никога не съм сама… Защото ние сме звездите – отвърна Джоан. – И звездите са в нас.”
Нося се в орбита на романите на Т. Дж. Рийд вече от години. Откакто ме притегли с историята си за Евелин Хюго, се движа свободно из нейния прочит на минало и настояще. Ако литературата е вселена, то някои автори са цели галактики и читателят просто им принадлежи. Успехите на Т. Дж. Рийд се натрупваха, а с тях растяха и очаквания към писателката. И сега, когато излезе новият й роман, читателите се разделят на две групи – едните я възхваляват на общо основание, а другите неминуемно сравняват нейните творби и цъкат с език, тъй като вероятно не разбират, че писането не е безкрайно катерене нагоре, а е да проправяш път напред. Аз нито ще възхвалявам, нито ще критикувам, а ще споделя какво си взех от “Атмосфера”. Взех си кураж и упорство, амбиция да гониш звездите, но и да се чувстваш комфортно от мястото си на земята, заграбвах с пълни шепи свобода, простор и безгранична обич, при това от история за време, което е умеело да налага невидими граници. Едно минало продължително време, с което някои искат да заменят сегашното.
Смелостта е да не се страхуваш от нещо, от което другите се страхуват. Куражът е да се страхуваш от нещо, но въпреки това да бъдеш достатъчно силен, за да го направиш.”
“Атмосфера” е роман за астронавти – за първите, напуснали атмосферата в космическа совалка. “Атмосфера” е роман за жените – първите, показали на системата, че не е риск, а необходимост да бъдат внедрени в различни сфери на науката (и не само). “Атмосфера” е роман за сестринството – не като споделяне на общи родители и ДНК, а като обединение от възгледи и принципи, като форма на приятелство, разбиране и подкрепа. Но отвъд изброеното “Атмосфера” е “любовна история”, която учи читателите, че всеки има право да обича и да живее както иска, и колко е важно тази обич да е насочена и навътре, защото никой не заслужава да се крие и да се плаши от себе си. Книга за това да си център на нечия вселена – да си едновременно приключение, компас и дом. История за хората, които ни заземяват, но и ни позволяват да полетим към звездите.
Да гледаш нощното небе, означава да станеш част от поколения хора в историята на човечеството, които са гледали същите тези звезди. Виждаш как времето тече.”
Сюжетът вероятно ще ви потръгне малко по-бавно, докато се ориентирате във времевия поток. След ударно начало, което загатва за последствията от инцидент в Космоса, следва леко затишие, докато ретроспективно опознаваме главната героиня Джоан и проследяваме нейния път в обучителния център на НАСА. Там Джоан задълбочава връзката с голямата си любов – астрономията, но и среща нови форми на еуфория, страст и привързаност, където най-малко е предполагала, че ще намери. Ако сте от по-консервативните читатели, вероятно тук е добре да спрете да четете. Ако сте почитатели на истории в духа на Евелин Хюго, значи ще оцените “Атмосфера”. Действието в книгата се развива в началото на 80-те, когато светът прогресира, но все още с по-бавни темпове. Сюжетът се завърта около турбуленцията в личния живот на Джоан по линия на сестра й и племенницата й, изследвайки мрачните проявления на нарцисизма и липсата на емоционална зрялост, и периодично се прехвърля по-напред във времето – в момента на катастрофата и напрежението от неизвестния изход на космическата операция.
Антарес се намира толкова далеч, че на светлината й отнема петстотин и петдесет години, за да достигне до очите ти на Земята. Звездата е отдалечена на петстотин и петдесет светлинни години. Тъй че когато погледнеш нощното небе, колкото по-надалеч виждаш, толкова по-назад виждаш във времето. Разстоянието, което те дели от звездата, е време.”
Макар да е обърната към миналото, “Атмосфера” улавя сътресенията от нашето съвремие – засяга теми като сексизъм на работното място, дискриминация на хора с различна сексуална ориентация, ограничаване на човешки права. Някои биха определили романа като феминистки, аз по-скоро го категоризирам като вдъхновяващ, тъй като в историята упорито и многократно се напомня на едно десетгодишно момиче, че то може да постигне всичко, което пожелае. И твърдо заставам зад тази идея.
Нощното небе е карта и щом се научиш да я разчиташ, тя винаги ще бъде на твое разположение. Никога няма да се загубиш.”
Какво отчитам като разлика в сравнение с предишните книги на Т. Дж. Рийд? “Атмосфера” е някак по-смирена, въпреки адреналина в нея. Отдавам го на онази вглъбеност, характерна при наблюдаването на звездите и Космоса, на разсъжденията за нашата привидна незначителност на фона на голямата картинка и същевременно с това неизменната ни важност в нечий живот. Освен това Джоан е доста различна спрямо другите героини на Рийд – много по-толерантна, разбрана, дружелюбна, тя не търси световно признание или светлините на прожекторите, защото има други разбирания за света. То не може само за старлетки и скандалджийки да се пише (в кръга на шегата, всички ги обичам). Стилът на писателката обаче си остава същият – все така красив, нежен, деликатен, ненатрапчиво емоционален. И изграждането на пълнокръвни персонажи също се запазва като най-големият коз на Т. Дж. Рийд.
Джоан отдавна знаеше, че ако си нещастен, ти е трудно да гледаш как хората около теб са щастливи. Следователно обратното също беше вярно.”
В едно есе Елиф Шафак пишеше, че работата на съвременния писател е да учи читателите на емпатия, толерантност и приемане на чуждата гледна точка. Т. Дж. Рийд е нагледен пример как това може да се прави с финес, проницателност и талант. “Атмосфера” е ярка звезда в библиотеката ми, свръхнова от собствен читателски вид, която не избледнява.
“Атмосфера” от Т.Дж. Рийд предстои да излезе през септември от изд. “Локус”. Тя е и изборът на книжната абонаментна кутия на Charly Wilde.
