Живеем във време, в което все бързаме. Закъсняваме още преди да сме фиксирали часа, изоставаме със задачите, преди изобщо да сме наясно какви ще са те. Този ритъм на препускане и гонитба никога не спира. Не, излъгах. Спря веднъж принудително преди пет години, когато всеки трябваше да се затвори в своя микросвят и да изчака да отмине бурята. В такъв момент ни връща романът “Том Лейк” от Ан Патчет, но дори в него времето не е застинало, а се промушва между пръстите като топъл пясък – неуловимо и неповторимо, отброяващо с всяка песъчинка моментите, формирали един живот.
“Том Лейк”:
- Автор: Ан Патчет
- Жанр: Художествена литература
- Страници: 352 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Лара, Емили, Нел, Мейзи, Джо
- Преводач: Надежда Розова
- Издателство: Софтпрес
През пролетта на 2020 г. трите дъщери на Лара се завръщат у дома – в семейната черешова градина в Мичиган. Докато берат череши, порасналите момичета молят майка си да им разкаже историята на Питър Дюк – известния актьор, с когото преди години Лара е споделяла сцената и сърцето си в летен театър, наречен „Том Лейк“. Докато миналото оживява, всяка от четирите жени поглежда към своето днес и към света, който никога вече няма да е същият.
Книгите обикновено са бягство, но някои от тях, по-специалните, са и дом. “Том Лейк” на Ан Патчет е такъв пример. Тя гостоприемно разтваря страниците си за нас, за да ни въведе в черешовата ферма на едно семейство, да ни разкаже тяхната история, лишена от грандиозни кулминации, но пък изпълнена с толкова нежност и обич, че няма как да не я усетиш като любяща и топла прегръдка. Отпускаш се блажено в нея, благодарен за майчината закрила, с която те дарява (характерна черта и на главната героиня в романа). Долавяш шепот от миналото под формата на разказ за едно незабравимо лято, което звучи вълнуващо и интересно, но ти харесва да си повече в настоящето, защото в него откриваш нещо по-ценно – чувство на удовлетвореност, на завършеност, на цялост.
“Така е в дългите бракове, нали? Изключваш звука, но въпреки това знаеш отговора.”
“Том Лейк” съчетава едновременно усещането за безвремие, но и за неспирна промяна – в хората, в техните мечти и желания, които задвижват колелото на живота и в крайна сметка ни отвеждат там, където искаме да бъдем. Промяна, която се отразява в главната героиня Лара и нейното съзряване, в трите й дъщери, които вече са пораснали, но се връщат пак там, където е започнало всичко – в родния дом, сред черешовите дървета. Именно в тази дарба да контролираш времето и наратива се крие талантът на Ан Патчет, която е доказан майстор-разказвач и е предала това свое качество на водещия си персонаж. Докато се наслаждаваме на разказа на една майка за онова незабравимо лято, в което е била актриса в популярна пиеса, ставаме свидетели на прехода от вероятно бъдеще, облечено в слава и звездни успехи, към спокойствието и сигурността на сегашното време, отразяващо увереността на човек, който знае, че е направил правилния избор.
Понякога тайните са необходимо средство за запазване на мира.”
Това е “Том Лейк” – книга за различните пътища, по които можем да поемем, за осъзнатите решения и “щастливите следобеди”, за пресечните точки на съдбата и житейския избор. Роман за родители и деца, за младежкото безгрижие и зрелостта, за сестринството и майчините вълнения, за любовта, която пуска корени. Толкова много неща ми харесват в историята, че ми е трудно да ги изброя. Впечатли ме моментът на осъзнатост, в който се поставя ясна граница между таланта и харизмата. Бях очарована от почти идиличния образ на черешовата ферма, която е пристан в бурно море, от споделените уж небрежни разговори между жените в къщата, които обаче са щедро напоени с емоционални признания. Харесах майчината перцепция, настроена на толкова фина честота, че улавяше промените у децата още преди тях. За пореден път се изумих колко деликатно Ан Патчет повдига темата за идентичността и свободния избор, за толерантността към решения, различни от общоприетите, по въпроси, свързани с брака, раждането и отглеждането на деца, завръщането в родния град и амбицията да катериш кариерната стълбица. Но може би най-много ми допадна негласния паралел между наивитета на младежкото увлечение и наистина голямата любов, която не крещи за внимание, не се огъва под тежестта на отговорностите и винаги се крепи на усещането за споделеност, за неразрушима връзка.
“Добрите бракове никога не са толкова интересни, колкото лошите връзки.”
Прекрасно изградени персонажи имаме в “Том Лейк”. Като главно действащо лице в двата времеви пласта Лара е най-детайлно обрисувана, но през нейните очи опознаваме Емили, Нел и Мейзи, влюбваме се в непоклатимото и мълчаливо присъствие на Джо, и се губим между фактите, спомените и фантазиите за Дюк – звездата в неговия си собствен филм, но не и в живота на семейството, което опознаваме. Лежерна, спокойна, хармонична – така се усеща книгата, която носи в себе си аромат на току-що полята градина, на маргаритки, полъх от прохладното езеро, в което плуват Емили, Мейзи и Нел, усещане за топли целувки и тиха споделеност.
“Или може би понеже са деца, които наблюдават родителите си, нашият живот започва с тях и оцветяват всичко останало с дебелите си пастели така, както си пожелаят.”
“Том Лейк” не е за бързо четене, не е за онези, които търсят земетръсни сюжети и много екшън. Ако харесвате семейни истории и такива, в които на фокус са връзките между хората, ако си търсите книги, които да ви приобщават към преживяванията и дилемите на героите, то “Том Лейк” ще ви хареса.
